Здравей, Миро! Радвам се, че успя да отделиш от своето забързано ежедневие за това интервю. Как си, с какво се занимаваш в момента?

Привет, Теди! В момента работя по новия си проект Shkolo.bg – Електронен дневник №1 за България.

Всъщност Shkolo.bg е много повече от електронен дневник, но хората по-лесно възприемат платформата, когато я брандираме по този начин, тъй като те вече  са чували за електронни дневници, но не са чували за термини като „дигитална трансформация“ и „система за управление на училищни процеси“.

Колко училища ползват Shkolo.bg?

Ние стартирахме едва преди 4 месеца, но вече работим със 140 училища. До края на годината очакваме тази бройка да надхвърли 500, а следващата година да покрием цялата страна.

Какви проблеми решава Shkolo.bg?

Двата основни проблема, с които се борим са:

• Липса на комуникация между учители и родители.
• Слаба родителска ангажираност относно резултатите и поведението на децата.

Напоследък виждаме, че училищата в страната изнемогват в своята възпитателна функция – деца бият деца, ученици се снимат в съмнителни клипове и т.н. Оказва се, че българското школо е място, където се наливат знания в детските глави, но не и място, на което се възпитават ценности и модели на поведение. И това не го казвам като упрек, просто констатирам реалността.

От друга страна родителите не знаят какво се случва с техните деца в час. Те се информират за постиженията на учениците веднъж годишно - на родителска среща. Нещо повече – има родители, които поголовно са абдикирали от ролята си на възпитатели. Толкова са заети, че са делегирали както образователните, така и възпитателните функции на училището. Да, но училището не смогва и с двете. Така в крайна сметка никой не поема отговорност за възпитанието на българските деца и те биват възпитавани от псевдо-герои, които виждат по телевизията, в дискотеката, на улицата.

Екипът на Shkolo.bg има за цел да повиши ангажираността и информираността на родителите относно успеха и поведението на техните деца в училище. Затова сме създали платформа, в която учителите с елементарни усилия могат да въвеждат нужната информация. От друга страна се грижим за това тази информация да достигне своевременно до родителите. За целта комуникираме с тях по всевъзможни канали – Facebook, Viber, мейли, SMS съобщения, мобилни известия, обаждания и т.н.

И ще продължим да го правим, защото българският родител трябва да бъде осведомен за постиженията и фаловете на своето дете.

Помогна ли твоят лидерски опит при създаването на компанията Shkolo?

Лидерските качества са неизменна част от длъжностната характеристика на всеки предприемач. Няма как да градиш успешен екип без да умееш да сплотяваш хората, да се грижиш за тях, да им помагаш да се развиват. В този ред на мисли моят ръководен опит от Vmware и ABLE определено помага.

Но най-важното за един лидер си остава да е готов да скача пръв в битка.

Ако очаквам от някого да инвестира капитал в тази компания, това значи, че аз вече съм инвестирал всичките си спестявания в нея. Ако очаквам от някого да работи по 10 часа/ден, това значи, че аз вече работя по 12 часа. Ако очаквам от някого да приема обратна връзка и да се развива, това значи, че аз самият приемам такава. Ако очаквам от някого да свърши дадена задача, това значи, че съм готов и аз да я изпълня. В британските учебници по мениджмънт този принцип се нарича “lead by example” – да водиш хората с личния си пример. Това се стремя да върша аз.

Защо правиш всичко това?

Много пъти съм си задавал този въпрос. Защо напуснах работа-мечта, в която вземах 5-цифрена заплата, ръководех огромен екип от доказани програмисти, гледах си спокойно семейството, имах възможност да пътувам на почивки из целия свят ...?

Вместо това инвестирах всичките си спестявания в бизнес, от който надали в близките години ще изкарвам и половината от това, което изкарвах преди. Вече нямам възможност да пътувам толкова често. На всичкото отгоре има седмици, в които работя по 100 часа. Съответно се случва със седмици да не виждам дъщеря си и съпругата си. А за време за приятели и хобита изобщо да не говоря. Та за какво ми беше да предприемам тази голяма промяна в своя живот?

Моята философия за света е простичка - според мен всеки е тук, за да остави нещо след себе си. Балиан д‘Ибелин го е казал много добре още през XII век – “What man is a man who does not make the world better”, в превод:

Що за човек си, ако не правиш света по-добър.

По тази логика и аз не бих желал да премина през живота като обикновен пътник, като турист. Комфортът и сигурността на корпоративния свят са много примамливи, но извън него бих бил по-полезен на България и на света. Затова реших да се захвана с дигиталната трансформация на училища. Ще се радвам, ако един ден погледна назад, и с усмивка установя, че 500,1000...5000 училища работят по-ефективно благодарение на моя избор през 2017г.