Leadership.BG Открий лидера в себе си!
10 мин
Предислов
4ч часа сутринта е ... събудих се и не успявам да заспя. Едно време се смеех на хората, които ми разказваха как от стрес не можели да спят. Питах се как може да си изморен, да ти се спи, пък да не можеш да заспиш. Ей го на ... доживях и аз да мина през това премеждие.
Но за стреса и борбата с него ще пиша друг път ... сега позволете ми да изложа вижданията си по отношение на любовта, обичта и търсенето на подходящия партньор в живота. Наскоро изнасях лекция на тема "7-те принципа на хармоничното партньорство" и няколко души ме помолиха да опиша вижданията си и на хартия. Е... сега май ще имам време за това. Започваме, дръжте се, защото ще ви разтърся! 🙂
За лошите решения в живота
Хората сме ирационални същества. Постоянно вземаме решения, базирани на емоции. Например, не мога да се трая колко съм дебел, затова от днес спирам да ям. Точка! Да, но след 8 часа съм толкова гладен, че в пристъп на вълчи глад поглъщам калориен порцион, равняващ се на 2 дни нормално хранене. Рязкото спиране на храната май не беше добро решение. Втори пример - най-добрият ми приятел е напълно зает напоследък. Откак си хвана приятелка никак не се сеща за мен. Ядосан съм. Имам право. Няма да му звъня и аз. Даже ще го блокирам във фейсбук. Това, няма да реши проблема и няма да ми намери магически нов най-добър приятел, но защо пък да не изразя емоциите си по възможно най-инфантилния начин... Трети пример - шофирам в задръстване, този с джипа къде се бута, по дяволите?! Излизам и го набивам. Чакаме полицията да дойде ... чакат ме у дома, дано ме дочакат...
Давам тези примери, за да илюстрирам как ежедневно вземаме ГРЕШНИТЕ РЕШЕНИЯ, само защото сме емоционално неуки.
Най-лошото решение
Един друг пример за такъв прибързан, емоционален избор е изборът ни на партньор в живота. Сега ще кажете "Разбира се, че това ще е емоционален избор! Нали става въпрос за любов!". Е да, ама не ... Любовта е прекрасно нещо, когато си на 18. Но не можеш да взимаш решение с кого ще прекараш остатъка от живота си, базирайки се само на една емоция. Любовта не е достатъчна, за да градите семейство, за да градите стабилен домашен уют. 8-годишното ви дете хич не му пука, че преди 10 години сте била лудо влюбена в първия му баща. Казвам "първия", защото в момента сигурно сте на втория, третия ... или по-лошо, живеете с първия, въпреки че с годините сте станала първо безразлична, а после сте натрупала и неприязън към него. Всеки ден се чудите какво изобщо сте видяла в този човек преди 10-15-20 години. Всеки ден е ад за вас, но вие стискате зъби и търпите ... някои в името на децата, други в името на сигурността, трети от суета и съобразяване с общественото мнение - да не кажат съседите, приятелите, близките "Ей я на - Марчето ... не успя в живота - разведе се!".
От наблюденията и разсъжданията си над този въпрос през последните години, стигнах до извода, че хората правят едни от най-лошите си избори при избора на семеен партньор. Ако искаш ти да НЕ попадаш в тази клопка, продължи да четеш настоящата публикация.
Разликата между обичта и любовта
Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате. 🙂 Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов." Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.
А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнати и честни със себе си.
Какво е любов
Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.
Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.
Какво е обич
От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н.
Добре ли е да се женим по любов?
Според мен природата е създала любовта в настоящия ѝ вид чисто и просто, за да събира човешките същества в двойки и тези двойки, докато са още мотивирани от хормоните, да могат да се опознаят, да разберат дали си пасват като единици. Ако има съвпадение на интереси, ценности, душевност - Супер! Това означава, че с годините най-вероятно ще изградите уважение, разбирателство и обич помежду ви. Ако няма пасване между вас, не е фатално - разделяте се и търсите следващия кандидат-партньор. Това е бил мъдрият замисъл на природата.
Уви, хората масово интерпретират грешно чувствата си и се женят по любов, още докато са в онзи инкубационен (тестов) период от първите 3 години. Мотивирани от моментните си емоции, ние слагаме халки, правим деца, даваме обещания, които не можем да изпълним или ако изпълним, то ще е на изключително висока цена. В това се изразява трагедията на нашето съвремие ... хората често са нещастни, но дори и не разбират къде сгрешиха. Малцината, които са открили истинската обич, са щастливци! Макар и много от тях също на късмет да са случили - без план, без да осъзнават какво правят.
Затова, моля ви, не казвайте "Обичам те" на гаджето си, с което сте от 3 месеца. Кажете ѝ "Влюбен съм в теб", но не я лъжете, че я обичате. Не лъжете и себе си най-вече! И ако ще се жените, женете се по обич, а не само по любов.
Послеслов
Уф, до никъде не стигнах. Обещах ви да пиша за 7-те принципа на хармоничното партньорство. Но ще трябва да го направя във втората част на тази публикация, тъй като ако пиша тук, то постът ще стане твърде дълъг. Изчакайте няколко дни и ще пусна съществената част от изводите, до които съм стигнал. Междувременно се реванширам, като ви споделям видеото от сватбата ми с Боряна.
Много си помъдрял Миро. Прекрасни неща мислиш и пишеш, много ми харесват и не бих могъл да бъда повече съгласен с теб. 🙂
Хаха, Мигленски, радвам се да се срещнем отново в електронното бг блогър пространтство 🙂 Близо 10 години след оня пост за „Проблеми в общуването (есе върху филма ‘Наистина любов’)“ 😃
aman ot guruvci 😀
Малка подробност – това е разликата между влюбване и обич/любов. А ако искате да правите разлика между последните, тя наистина съществува само в българския език – ние малко разделяме обичта между половете и обичта към всичко останало.
какъв е извода – никакъв брак преди поне 3 години секс!
Здравейте! Много истина и много мен е всичко написано от вас, БЛАГОДАРЯ ВИ!
Много ми помогнахте, благодаря!
Бог да ви БЛАГОСЛОВИ-вас и вашите близки!
Миро, мисля, че българският език не е най-добрия език, на който може да се обясни разликата между различните видове любов. В гръцкия език има 4 думи за любов:
Агапе – безусловна любов
Ерос – сексуална любов
Филео – любовта между приятели
Сторге – любовта в семейството (като между роднини)
Влюбването е Ерос – сексуално привличане и плътско желание, което трае временно. Това, което наричаш „обич“ и представяш като различно от „любовта“ отново е Любов, но е Агапе – както ти казваш алтруистично явление. Ти разграничаваш понятията „обич“ и „любов“, но аз например наричам Любов това, което имаме с моята годеница, а вкарвам смисъла, който ти имаш за „обич“. Объркването с понятията Любов и Обич идва от това, че на български тези четири различни вида Любов си се използват масово все като Любов. Някои казват Обич на това, което изпитват по-скоро към приятелите или роднините си. Но реално на български няма как се реши проблемът с точната дефиниция на думите, а важното е какъв смисъл им придаваме с делата си. Иначе за едно семейство е важно да ги има и четирите вида Любов, като основата, както и ти казваш трябва да е Агапе.
!!
Всъщност разликата не е между любов и обич, а между влюбване и любов. Това, което определяте като любов всъщност си е влюбването. Докато любовта е другото.
„Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него.“ Тук – „желанието да развиваш човека отсреща“ ми се струва твърде менторско и всъщност аз мисля, че да обиччаш е точно обратното – не ти да развиваш човека отсреща, а да го оставиш той сам да се развива, без да му натрапваш себе си и своите разбирания за нещо, разбира се да разговаряш с някого на определени теми е допустимо, но ти да го развиваш, това няма нищо общо нито с обичта, нито с любовта. Дори малкото дете – ти не го развиваш, а му осигуряваш среда, средства да се развива само. Тази за някои тънка, а за мен „дебела“ разлика е много съществена, защото означава осъзнаване на истинската свобода в отношенията, а не тази на думи. Защото докато някой споделя твоите възгледи за нещо е лесно – но какво правим когато се появят обратните ситуации?
При обичта “ Ти не очакваш нищо в замяна.“според автора. Това би трябвало да означава, че когато обичаш можеш да си вечно с някого, каквото и да направи той, щом нямаш никакви очаквания към него. Реалността е нещо много по различно. Не можеш да си вечно с някого, който прекрачва твоето ниво на поносимост за нещо важно. Разделяш се, полудяваш, променяш нивото си на поносимост или на разбиране за нещата, или нещо друго, Има някаква динамика, както на личностно ниво, така и в отношенията между двамата. И това е процеса на учене, заради, който сме на Земята. И той се случва точно защото някакво наше очакване не е изпълнено. Нима нямаме изисквания и очквания към децата си или родителите си? Разбира се, че имаме, както и към човека до нас. Проблема не е че имаме очаквания, а как се справяме когато тези очаквания се разминат с реалноста.. Освен това не смятам че е здравословно и за двамата в една връзка единият да приема всичко (тъй като не очаква нищо), а другият да прави каквото си иска(тъй като винаги е прието всичко, което прави).
Да, имаме очаквания към децата и родителите си, но това не означава, че когато се разминат с реалността (не се изпълнят) ние спираме да ги обичаме. Вярно, разочароващо е, но не е повод да спреш да обичаш.
Аз лично винаги имам високи оачаквания и ако това беше вярбо за мен, сега никого нямаше да обичам.
Благодаря! Най-после да намеря съмишленици за разликата в тези понятия.Да, любовта е преходна! Обичта е вечна в своята всеобхватност, единствена – ако е силна и непреходна, алтруистична – когато наистина е безусловно всеотдайна и всепоглъщаща – когато си отдаден/а единствено на нея/него до припадък.
Към Dobromir Ivanov и думите в гръцкия език.. Ерос ( Έρως) – олицетворява еротиката в любовта с думата Έρωτα.. Бог Ерос… И така… Няма такава дума това е име. Име на Бог в Гръцката митология.
Агапи (Αγάπη). – обич. Използвано към любим към дете, към приятел. Съвместно използвана и като любов и като обич.
Филиа ( Φιλία)- единствен превод и еднозначно значение на думата е Приятелство. Разбирай го както искаш. Въздействието на думата и на български и на гръцки има една стойност.
И… Στοργή… Привързаност. Загриженост. Българската дума е Стожерство
.. Обожавам гръцкия език. Живяла съм го. Говорила съм го, говоря го, бил ми е ежедневието. Но наистина в гръцкия не може да се разграничи онази любов..която е хормони. И обичта която е на друга основа и хормоните не могат да ни правят на глупаци.
А статията е толкова сполучлива. Браво!
Прекрасна статия! Поздравления!
Обичкам ви особено следобяд @¥@
Здравейте на всички!Въпреки че е минало доста време от тази публикация,реших и аз да се включа ако може…Това е много важна тема и не трябва да я подминаваме или да спекулираме с твърдения които излизат от истината.Не искам нито да критикувам вас нито хора които са дали мнение,но мисля че малко повърхностно приемате думата ЛЮБОВ като понятие,може би защото в Българския език има само една дума за нея.Една читателка е цитирала частично гръцките думи за Любов без обаче някой грамотен грък да и обясни истинското им значение.Но в нета ги има (поне задоволително) обяснени-агапе,филиа,сторге,ерос,лудус,прагма,филавтия,ксения.А любов и обич според българските тълковни речници са синоними(въпреки,че обич е по-използувана в глаголната и форма-обичам те).Но разбирам,че искате да разграничите духовния и физическия аспект.В българския език може(според мен)да се каже любов(функцията на която е обич) и страст(сексуално влечение,негативно употребявано-похот).Гърците са го постигнали с няколко думи.Не случайно книгата на книгите-Библията е написана на старогръцки(новия завет) за да разберем точно какво е искал да ни каже БОГ.Там,в новия завет е точното определение на ЛЮБОВТА-агапе, 1Коринтяни-13 глава.Който иска да знае какво е любовта да си го прочете.От мен още няколко изречения-цитати:Бог е Любов. …А сега остават тия трите -вяра,надежда,любов,но най-голяма от тях е любовта.Мисля че Този който е измислил думите-Творецът,трябва и да ни ги обяснява.Надявам се да ви бях полезен…!
Силно впечатлена съм от статията! А още по-силно съм изненадана, когато прочетох името на автора й, защото с него, преди доста години се запознахме на хорото в „Сите българи…“ и станахме приятели във Фейсбук.
Много ми допадна простото, аргументирано и логическо обяснение на разликата между обич и любов и искам да си запазя тази статия! Ще я прочета на моите ученици като пример за житейско есе!!!
Много интересно. Толкова са различни обич и любов в българския език, но и двете думи са преведени “love” на английски…
Аууууу какво красиво сватбено с обич и любов изпълнено видео ❤️!
Мирослав,влюбих се в думите Ви,а след това и във Вас!
Горе- долу сте напипали, но не съвсем! Обич и Любов са едно и също, като врат и шия😉
Вие замествате с „Любов“ – страстта и нищо друго! Това, за което говорите се нарича страст, а не любов! Две различни думи с различно значение. Защото Бог е Любов и Тя е само една за всички! Не може да разделяме Любовта на части и парчета! Тя е съзидателна сила! Страстта – желанието е егоистично, а не Любовта!
Харесват ми някои коментари, които критикуват статията ви. Това са мислещите хора.
Аз бих допълнила следното с критичната си мисъл.
Повърхностна е като цяло. За откриването на разликата на 2 думи не сте се обосновали нито етимологично, нито тълковно от речници, нито сте изложили приликата, нито колко разлики и прилики имат. Написали сте всъщност как вие си тълкувате двете думи. Това щеше да е по-правилно заглавие.
И правите от игра на думи статия?
Любов и Обич не са различни понятия. Те нямат различно значение, а вие си измисляте че имат, пък и се опитвате да ни убедите в това? Как? Никак.
Това са синонимни думи в българския език, на едно и също нещо. Влюбването твърдите че задължително било егоистично. Е може и да не е. Има много видове Влюбване. (а това че има прекалено много егоисти.. сами си правете извода в какъв свят живеете) Има патологично „Влюбване“ което се води „Любовно Бомбандиране“, то се извършва от нарциси (егоисти, психопати и тн.), които така обсебват Жертвата. Нормалното влюбване уважава Границите на отсрещната страна, показва реално и Дава. Пък дали ще получи в замяна и дали ще приеме отсрещната страна е въпрос на отсрещтната страна. Нормалното Влюбване НЕ НАСИЛВА отсрещната страна. То е природно, както е при животните. Те ухажват, стараят се, строят даже гнезда, доказва се, може да чака, търпеливо е и основно е от Мъжка страна към женска. Този вид нормално Влюбване, не е Обсебващо и Болно влюбване, като Нарцистичното/Егоистичното. Нарциса търси контрол на зависима жертва. В природата няма контрол на женската, и тя не е собственост на никой. Ако иска ще се кръстосва с който иска. Мъжкият само премахва евентуалните конкуренти – другите мъжки. Той не може да Владее женската, защото в природата никой не храни никой и никой не държи ресурсите за оцеляване при себе си. Нито женските са неадекватни, че да не могат сами да си намерят ресурси и за себе си и за потомството си. Когато живеят организмите на групи, стада, както са и хората – на Племена – те си помагат взаимно. Там пак няма контрол на ресурси за оцеляване – те са им безплатни от природата и всеки и жените и мъжете допринасят за осигуряването на ресурсите на Общото им племе, и за децата -малките. Единственото изхранване е към Малки, от по-големи организми (ако са по-висши, сложни животни) Мъжкият може да покаже че може да осигурява храна, само за да се докаже на женската. Но той на я поема като Дете, да я изхранва целоживотно!
Примерите ви защо някакви жени търпели мъжете също не са съвсем адекватни. Вашето изказване „в името на сигурността“ можеше по-точно да го наречете Паразитизъм! В името на Собственото си оцеляване го прави женската тоест от ЕГОИЗЪМ! Тя Ползва мъжа като ДОНОР на ресурси. За да го върже му ражда деца. Донора има ресурси, за да си ги изхрани. Да изхрани покрай тях и нея – жената. Затова го Търпи – от Личен интерес! Това е роб. Робът го хранят и той е зависим. Ако си има сам храната, или заедно създават храната си двама партньори, да те създават нещо заедно, мелят заедно както се казва, освен че създават децата си, така че няма смисъл от развалени отношения при двойка, която е наясно защо са заедно и когато двамата Дават. Когато само единят държи ресурсите и вече има йерархия и желание за контрол, този нарциса мъжа, си търси Жертва жена, съзависима, за да му е роб. Затова тя го „търпи“. Това е болен танц, който танцуват тия двамата. Но са перфектната комбинация. Защото една несамостоятелна жена, която няма ресурси за оцеляване, винаги ще си търси контролиращи мъже нарциси и психопати. Тя друг шанс да оцелее няма. Тя паразитира в чужд дом. Има паразити и мъже.
Контролиращият мъж винаги ще търси слаба и зависима жена (без ресурси за оцеляване, а може да й ги вземе ресурсите, за да ги контролира и нейните и да я направи от независима на зависима). Тя чака някой такъв да я завладее. И уж тя го обича и уж той я обича. Не, използват се взаимно. Но понеже и двамата са незрели и болни емоционално – имат тъпи отношения – затова се търпят взаимно. Тя му е роб, защото е зависима, тя му е собственост и подчинена, слуга, готвачка, ще му ражда деца, и ще му подхранва неговото чувство за превъзходство. Такива хора стават шефове, контролиращи и управляващи. Много психолози им викат Алфи. Не, Нарциси са, болни психопати или айде в по-леката форма, са незрели едеоти. Може да има незрели хора и на 40, 50г и цял живот (те не могат да ДАВАТ любов или обич – защото не Уважават другия а са с него заради Лична изгода!)
Разгледайте ги думите етимологично дори. Не ги тълкувахте.
Любов/Любя e глагол – Това не е само понятие за физическо любене. Сетете се стихотворението Аз съм Българче! „Любя Тача и Милея…“ Еее ? Искате да кажете че Любя е дума само за физическа и егоистична любов? хахаха А защо тогава Вазов може да я ползва в съвсем друг смисъл? За чувство към ВСИЧКО родно?
Та вие едно стихотворение не може да спретнете, за сравнение с Вазов няма как и да става дума.. но иначе пишете смехотворни статии за тълкуване на думи? Излагате се..
Дали Любов или Обич – се показва на Дела, не Думи. Има световно известни психолози които са разделили видовете Любов – подобно на гръцките видове. Там са сложили и думите като вид Любов. Което също е смехотворно, но за някои хора е важно само да ги обичат на думи.
Нека да видим думата Обич. Идва от О + Бичим – Монголска дума за изчукване на камъни. Ние имаме Бича – която е цепя дърва, ножа за дървата е Бичкия. Всичките думи за баща идват от пра-корена Ба. Африканския, защото хората от там са тръгнали по света, та търсите думите от там. Всички производни думи за Баща/Мъж са Баща, Бацка, Батка, Бачка и Бича (О+Бича).. В общи линии още тонове думи във всякакви езици, не само нашия – имат общ корен и смисъл на дума за Баща и на Мъж – който Бачка, Работи – защото той е работната Сила, Енергията, извършва труд. Единицата за Труд в държавата. Работника. Мъжа. Мъжете също са и Пазачи, Войни, Крепости. Те осигуряват защитата на селището, племето, семейството, клетката. Все мъжки/бащински функции.
Това значи О+Бичам.
На чисто буквално ниво тълкуването на О+Бича – е че О е кръга и дупката на жената, а Бича е работата извършвана от мъжа в тая дупка. Тай влиза и работи там. Поти се от работа, както се поти, докато Бичи и Бачка нещо друго, без да прави деца. Но в Дупката на жената прави работата – истинската Създава Живота!
И ни е ясно че става въпрос за полов акт. Ето тълкуване само на О, за да ме схванете по-ясно.
О е съвършената форма. това е Кръг, Център, затова имаме и Ос. О е и Точката, Началото, Дупката, Клетката, Слънца, Галактики ако щете и съответно и Семейният кръг. О е нещо завършено. Затова имаме думата О+Кръжност, О+кръг, О+бщество, О+бщуване, О+бгръщам, О+стров – все територии и понятия за нещо което е ЗаО+биколено О+т Всякъде! Символа на халките затова е Кръг – защото са вече ЕДНО цяло хората – стават О като се съберат за семейство. Ние О го слагаме пред думи за ЗАВЪРШЕНОСТ за ЦЯЛОСТ. Ето ви още примери освен О+Бичам – О+биколка, О+коловръст О+гън дори, О+качествен и тн..
За да загреем думи с О и без О, и какво му е значението, като се прибави към думите – можем да сравним двете думи Прегръщам и Обгръщам. Едната Прегръдката само хващате на някаква част от обекта. Докато О+бгръщам – понеже има О – ни е ясно, че става въпрос за Прегръщане ама От Всички страни! Около обекта. Изцяло е Обгърнат.
Докато Любов/Люба/Любим – е дума която я има в повечето славянски езици. Но те имат за Любов и Волим и Милуем – Е? На нас са ни ясни тия думи какво значат, но не ги ползваме за Любов, нали? Обаче, само Обич е в българския език, не се среща в другите славянски. Защото ни е малко по-богат езика от другите европейски езици и не само. Нашият език е един от най-древните като е дал основите на другите езици не само славянските. Защото имаме еднакви думи и с монголския, китайски, японски, латински, и тн.. дори и африкански.. Все пак от там е тръгнало човечеството по-света – и не са били неми и глухи.
Всичко е Любов! Ние сме в Нея и резонирайки И, Я проявяваме… О-бич-ам! Всяка сричка има собствено съдържание и мисля, че това е проява на егото ни. Учуден съм на толкова различните мнения. Зная, че Всичко е истина, но кой е прав, не…
Не съм съгласен със съжденията Ви за обич и любов.
Обичта в моето съзнание е свързана и с поглед върху свързаните с нея думи. ОБИЧайно правя това и това. Да правя нещо като по ОБИЧАЙ не е любов.
Христос не пита св. Петър „Обичаш ли ме“, а го пита „Любиш ли ме“.
Ще споделя с вас разговор между мой познат и един монах на Св. Гора.
-Отче, според тебе жената може ли да обича?
– Да обича или да люби? Щото и аз обичам сладолед, ама не го любя?
Поздрави