Първият гост в Leader Talks* за 2018-та година привлече повече интерес от всички събития за предприемачески награди в страната през изминалата година. Над 450 гости се събраха в клуб Carrusel на 8ми февруари, за да почерпят от знанието и опита на един от водещите технологични предприемачи в България - Васил Терзиев. С дългогодишен опит като съосновател и изпълнителен директор на софтуерната легенда Телерик, както и главен директор иновации в Progress, който придоби Телерик през 2014та, Васил е активен участник в българската стартъп екосистема като бизнес ангел и инвеститор в някои от топ стартиращите компании в страната, включително и в статърпи от портфолиото на Eleven Ventures. Той е и член на борда на директорите на американския доставчик на облачни хостинг услуги - MacStadium, както и член на борда на директорите на Endeavor Bulgaria и част от настоятелството на AUBG.

В ролята на гост-водещ на събитието влезе предприемачът Тодор Гигилев, изпълнителен директор в Dreamix Ltd и съосновател на първата платформа за поддръжка на автомобили - АвтоИконом. Тодор също така е член и на Асоциация на българските лидери и предприемачи.

Вдъхновени от дълбокия и интересен разговор за предприемачество, но и личностно израстване, развитие и управление на успешна компания и екип, решихме да преразкажем част от събитието в интервю, за всички, които не успяха да присъстват, но и за тези, които искат да си припомнят казаното.

Тодор: Ти си човек с мисия, не ходиш да разпространяваш знанието си за това как хората да станат по-богати. Ценностно ориентиран човек си. Каква е мисията, която усещаш в себе си в момента?

Васил: Да постигна някакъв успех, да науча неща и да оставя нещо значимо след себе си. Това е, което има значение - на колко други хора си помогнал да реализират пълния си потенциал, който не са предполагали, че носят у себе си. В България имаме страшно много потенциал и енергия, които за съжаление не се използват по най-добрия начин. Направленията, които най-силно ме вълнуват, и по които се стремя да помагам, са предприемачество и образование - двата инструмента, с които едно общество може да стане по-силно и по-добро - когато имаш икономически независими, интелигентни, можещи хора обединени от правилните ценности.

Имам щастието да бъда обграден от много стойностни хора - предприемачи и непредприемачи. Има страшно много качествени хора, които срещнах покрай Endeavor, ABLE и други подобни общности и бидейки част от такива общности, човек е длъжен да дава пример и да бъде авторитет.

Т: А не ти ли се струва, че се получава един социален балон, в който всеки търси нови събития, нови преживявания - едните, които са активни в предприемаческата и социална сфера и така наречените “други”, които са си на село, гледат добитък и лозя, и не се ангажират по въпроси извън пределите на селото. Има ли надежда такива хора да бъдат приобщени към по-активните групи от обществото?

В: Ти трябва да се бориш с нещата, които са в твой контрол - да възпиташ децата, да помагаш на приятелите, да бъдеш добър ръководител, колега, а не да гониш големи цели, които са ти непосилни. Ако всеки един от нас си постави за цел да промени живота на пет-десет човека към по-добро, не изглежда непосилно, а ефектът от всички тези инвестиции би бил много голям и това би достигнало до много хора и в малките градове и селата. Това обаче би могло да се случи само, ако не се съсредоточаваме върху собствените си успехи, а се опитваме да помагаме и на хората около нас.

Т: Не е ли бизнесът това, което възпитава най-много хората?

В: И да, и не. Не вярвам, че един успешен човек е различен в различните обкръжения - тези на семейството, приятелите си и в офиса. Ако си различен в някой от трите случая, значи има проблем. Значи някъде не си истински. Аз съм научил много за бизнеса от моите деца, както и съм научил неща за семейството си от бизнеса. Нещата са навързани.

Т: Как стартираш бизнес? Как си отговаряш на въпросите и съмненията дали това, което си избрал, е правилното нещо?

В: Човек на първо място трябва да знае защо го прави, каква е мотивацията му. Има много хора, които стартират бизнес, защото виждат някакъв проблем, който искат да решат и това, на което аз обръщам особено внимание като инвеститор и бизнес ангел, е въпросът как човек е решил да прави това, което прави, и каква е мотивацията му. Когато сред стремежите на такъв човек е желанието за забогатяване, то тогава той лесно и  бързо би се пречупил пред предизвикателствата, които неминуемо ще срещне. Вярата, че решаваш значим проблем, за който имаш достатъчно информация и се чувстваш способен да решиш, създава устои, които трудно биха се подложили на пречупване.

Стартирането на бизнес е много трудно. На времето, когато основахме Телерик и гледахме големите компании в индустрията с персонал от 50 човека и оборот 5 млн. долара, това ни се струваше абсолютно недостижимо. Това, което направихме ние, беше да създадем продукт, който виждахме, че други компании на запад продават успешно. Има нещо, което хората много подценяват  - това, че за да иновираш истински, трябва да разбираш проблемите на даден пазар и в началото по-добрата стратегия, ако не познаваш толкова добре домейна, е да погледнеш какво правят другите и да намериш начин да го правиш по-ефективно, по-евтино, преди да започнеш да иновираш. В противен случай, можеш да създадеш нещо, от което света няма нужда.

Въпрос от публиката: В твоето съзнание как се позиционира България, развиваме ли се като общност, среда, държава и къде сме в Европа, в света и в твоето съзнание.

В: Смятам, че за последните 10 години са постигнати страхотни неща, имаме основите на една работеща екосистема, достатъчно на брой големи и малки компании, достъп до капитал, свързаност на локалната екосистема с външни такива, има ангел инвеститори, съпорт нетуърк. Има и знание. Нужно е търпение - да продължаваш систематично да работиш по своето нещо. И аз силно вярвам, че след 10 години ще можем да се похвалим не само като топ аутсорсинг дестинация, но и като такава, която създава добавена стойност. Най-важното нещо, което отчитам, е, че спря да има т.нар. изтичане на мозъци  - повече хора от нашия сектор се връщат в България, отколкото излизат навън. Виждам все повече идеи от хора, които са се върнали от чужбина или чужденци, които са се заселили в България.

Т: Нека се върнем обаче на въпроса за стартирането – как става в действителност?

В: Сценарият е следният - започвам да решавам проблем, който знам, че съществува и за който трябва да идентифицирам и остойностя пазара. След това мисля какво да трябва да направя, за да бъда диференциран в решаването на този проблем, какъв продукт да направя, какъв да бъде бизнес модела и как да намеря потенциални клиенти. От там нататък търся инвестиране. Най-често нещата се объркват когато човек подходи с идеята да създаде нещо, което е малко по-хитро, за което невинаги хората са склонни да платят.

„Life is a contact sport“ - контактите винаги помагат - и за намирането на бизнес партньори и колеги, затова не е добра идея човек да стои затворен и изолиран да си работи по проекта. Съветът, който бих дал е: където смяташ, че има хора, които биха могли да са ти полезни, ходи на тези събития и винаги ще намериш някой доброжелателен човек, който да помогне.

Т: Как се случва прехода от стартъп култура към корпоративната такава, как запазихте ценностите си през всички етапи на развитие на вашата компания?

В: В моята глава има разделение на култура и ценности. Ценностите трябва да бъдат непреходния елемент, докато културата се променя и е нужно да се променя, за да бъде една компания адекватна през годините. Ако ценностите се подменят, имаш криза на идентичността (identity crisis). Справедливост, щедрост, добронамереност, прагматичност бяха основните ценности в Телерик. В същото време, културата в една организация се създава от нейните основатели, но се обогатява и развива от всички страхотни хора, с които сме имали честа да работим през годините.

Когато създадеш добра култура в компанията си, успяваш да привлечеш уникални хора и таланти, които след това много по-лесно остават при теб. Културата се изгражда трудно, защото трябва първо да погледнеш в огледалото - ако искаш да изградиш добра култура, първо трябва да започнеш от себе си. Трябва да имаш малко по-високи изисквания към себе си, отколкото към другите хора и това да прави всеки един човек, който има някаква власт, давайки пример на останалите.

Грижат за клиентите е другия ключов елемент. Това е нещо, което няма как да объркате. Това беше част от културата ни и то на всички нива на работа. Нужно е и да се вслушваш в клиентите си.

В България има много компании с хубава култура и хубави ценности, но истината е, че те по-скоро функционират на самодостатъчен принцип и не държат да бъдат забелязвани. Това, че аз и други като мен излизаме на сцена и споделяме за нашите успешни истории, организационна култура и ценности, не е, за да се хвалим пред света, а за да споделим част от нещата, които са ни помогнали, които работят, за да запалим други компании да взаимстват добрите практики от нас. А след това да създадат, да излязат и да разкажат своите успешни истории.

Въпрос от публиката: Разкажете и за някоя случка от детстсвтото, която е оставила значителен отпечатък у Вас и Ви е мотивирала да действате по определен начин или в конкретна насока.

В: Баща ми работеше във Вашинготон и една вечер бяхме поканени от хазяите ни там. Мъжът беше изключително успешен адвокат и имаше четирима сина между 16- и 21-годишна възраст, които или учеха в топ университети или кандидатстваха за такива. Всички те изкарваха сами парите за образованието си като работеха в Pizza Hut, Burger King и всякаква подобна неквалифицирана работа, което на мен ми изглеждаше абсолютно нелогично и не можех да разбера този модел на възпитание. В България моделът на отглеждане на деца е родители, баби, дядовци, дават абсолютно всичко за да улеснят децата си във всеки един етап от живота им. Случката във Вашингтон ми помогна да разбера модела на възпитание, който моите родители прилагаха и за мен - да не получавам нищо даром, а да трябва да си го заслужа. Това ми е дало страшно много неща, защото нито родители, нито света са ти длъжни за нещо. И тогава много повече се радваш на всичко постигнато, защото то е продукт на собствените ти усилия.

Т: Какво би се радвал Телерик Академията да възпита у младите - кои са способностите, които ще им трябват за следващите години?

В: Колкото и да учиш едно дете или млад човек, който е на път да стане професионалист, на технически умения, не можеш да заместиш петте или десет години опит. Това, което можеш да направиш обаче е да създадеш определени ценности в учещия - да има желание за учене през целия живот, да има желание да се развива, да черпи опит от другите, да работи в екип, да бъде упорит и да не се предава лесно. Това много помага на подрастващите да се изградят като личности и топ професионалисти през годините. И това са хората които много бързо постигат неща, а техническите умения са просто инструментариума, без който не може.

Т. Ако имаш избор между следните две неща: една от компаниите от портфолиото ти да стане едномилярдна или Телерик Академи да може да бъде във всеки град в България, кое от двете би предпочел да се случи?

В: Да имам едномилярдна компания, защото тогава ще имам средствата да пренеса Академията във всяко село.

Гореща новина от стартъп екосистемата е това, че след вложени общо 12 млн. евро в над 115 финансирани стартиращи компании от Централна и Източна Европа, вторият фонд Eleven е вече факт, а ти се присъединяваш към екипа на досегашните партньори. С какво е по-различен новия Eleven?

В: Това е голяма еволюция, има и много научени уроци от първия фонд. Сега фондът е изцяло с частен капитал - нещо, което тук не е правено с early stage инвестиционните инструменти; търсим много по-активни инвеститори, които да ко-инвестират в последствие в компаниите; също така, този тип финансиране досега е бил математически модел с голяма смъртност на компаниите, където всичко е като производствена линия с бачове и много еднотипен подход към всички компаниии, което ние ще променим. В новия фонд компаниите, в които се инвестира са доста по-малко на брой, търси се по-малка смъртност, по-оформени идеи и много повече активна работа с тях, и то индивидуална, за да достигнат тези компании до етап, в който те са много по-интересни и потенциално биха могли да привлекат инвеститори като LAUNCHub, които са по-нататък по веригата.

* Leader Talks са ежемесечни срещи с доказали се професионалисти и лидери в своята сфера, които са насочени към всички, интересуващи се от темата за лидерството. Основната цел на проекта е да говори открито и в човешки разговор за опита, живота и професията на всеки LeaderTalker. Проектът създава среда, в която хората могат да намерят и приемат свое индивидуално разбиране за лидерство, като всеки месец предлага различна гледна точка към темата, предадена през формата на Leader Talks.