Отскоро посещавам Leader Talks и бях свикнала да прекарвам почти всяка сряда в една интересна, ала относително спокойна обстановка. Този път още с влизането ми в университета разбрах, че днес щеше да е различно. Забързаното сновене на хората, въодушевените разговори и костюмирани студенти със сини папки, бягащи от една стая в друга предвещаваше една специална вечер. Имайки предвид колко е трудно да се задържи вниманието на един тийнейджър за повече от 10 минути, желая да отбележа, че попивах всяка една дума, която презентаторът изричаше.

Моделът „Why -> How -> What“

В началото на презентацията лекторът представи модела за успех „Why -> How -> What“ ( Защо -> Как -> Какво) (бел. ред. този модел придоби популярност покрай TED речта на Саймън Сайнек - Как великите лидери вдъхновяват). При дефиниране на визия, при стартиране на проект винаги се задават въпросите "ЗАЩО го правим?", после "КАК го правим?" и накрая "КАКЪВ точно е нашият продукт/решение?". Тук г-н Киряков направи паралел между повечето днешни технологични стартъпи, които често се фокусират единствено върху въпросите  "КАКВО?" и "КАК?", движени от чист инженерен ентусиазъм (какъв е нашият продукт, колко е гениален и как трудно сме го реализирали и т.н.). От друга страна стои компания като Apple, която под ръководството на Стийв Джобс пуска на пазара редица продукти, но знаейки много добре защо го прави - за да реши проблема на потребителите при използването на мобилни устройства.

Най-впечатляващ бе фактът, че г-н Киряков не само представи модела „ Защо -> Как -> Какво", но и се постара самата му презентация и отговорите на всички зададени въпроси да се пречупват през този подход. Успя да предаде информацията по такъв начин, че да бъде разбран от всички възрастови групи, присъстващи в залата. Умело започваше дебати и уверено, с усмивка модерираше отклоняващите се дискусии.

Добрите и лошите страни на лидерството

Г-н Киряков сподели за личните си преживявания, предаде ценен опит, мотивира и подбутна към действие много млади и несигурни студенти и стартиращи предприемачи. По мое мнение презентацията беше много добра. Публиката потвърди това с неспирните си въпроси и интерес към съветите на г-н Киряков (дори и след края на събитието).  Любопитно бе, че презентаторът се постара да представи както добрите, така и лошите страни на това да бъдеш лидер. От една страна хората асоциират лидерите с успех, авторитет, парично благосъстояние. Но лидерите също така поемат огромна отговорност на плещите си - както за себе си, така и за своя екип и последователи. От тях се очаква да са винаги уверени в посоката, в която водят хората. От тях се очаква да имат решение и отговор във всеки един момент.

В заключение ще кажа, че за мен едно добро събитие е като медикамент с продължително освобождаване. Тоест, дори и след официалния край на презентацията, мозъкът ти все още мисли в тази посока, като нахвърля идеи, които всъщност подбуждат вътрешна мотивация за сбъдване на недостижими мечти. Г-н Киряков и Leader Talks определено сториха точно това - амбицираха ни и дадоха свобода на идеите и въображението ни. Затова един съвет от мен: следващия път - носете си тефтерче!

А ето и впечатленията на още един от гостите на събитието:

Leader Talks, а също бих казала и Leader Inspires. Този проект на ABLE определено заслужава да се посети. На 19 ноември Огнян Киряков ме наведе на мисълта „Защо точно искам да бъда лидер?“, дали заради евентуалните материални облаги или заради властта и авторитета,или пък заради нещо друго? Според лектора лидерство означава да разполагаш с повече от собствените си ресурси, които да организираш така, че да увеличиш ползите за другите, за обществото. Презентацията определено ме докосна, посочи някои на пръв поглед семпли, но толкова първостепенни истини. В залата се усещаше една много ведра и приятелска атмосфера. Беше наистина приятно да видиш толкова много млади и интелигентни хора, амбициозни и устремени да се развиват и обогатяват. Еднакво много ме вдъхновиха както речта, така и самата среда. Изключително доволна съм първо, че разбрах за Leader Talks, а също така и от всичките послания, размисли и чувства, които се породиха в мен след това събитие. Определено се чувствам окуражена да бъда лидер и щастлива от това интересно преживяване. Но нека не забравяме,че „Винаги може още“!

Магдалена Влахова, студент "Стопанско управление" в Софийския Университет