ОК…признавам си. И аз си купих биткойн… тази мистична, вълнуваща криптовалута, яздеща мечтите на шеметно богатство, изпълваща съзнанието ми с черни Ламборджинита, Черни Златки и бяло злато. Ако не сте чували за могъщия Биткойн, за всеможещия Етер и космическите възможности на блокчейн технологията — тази статия не е за вас (добре де, ето тук може да се запознаете). Ще бъда още по-честен — притежавах и допълнително портфолио от разнородни криптовалути — Етериум, Лайткойн, Рипъл арсенал от разнородни токени “на далавера”, от компании гръмко заявяващи, че променят света, като дават power back to you — the people.

Идеята за децантрализация, за равенство, за гласа на народа, дори за протест срещу лошите винаги е била “моето нещо”, още от дните в които Break Stuff на Limp Bizkit не беше цензурирана по мас медиите. В края на деня, кой иска да налива мощ в гърлата на злите банки-корпорации, да плаща душегубещи такси върху добре отрудените си пари. Всеки, правил трансграничен превод поне веднъж, е бил връхлитан от безпомощност и тиха ярост от стойността на транзакцията до любимия човек, нужната институция или приятел в нужда… и тогава се появил принцът на бял кон с екзотичното име Сатоши Накомото. Човекът (или група от хора) създал/и блокчейн технологията (до тогава известна само с производното си творение БИТКОЙН) спестяваща време, пари и даваща сицилианска защита на авоарите. Феноменът Сатоши, финансовият Шекспир, чието творчество е толкова извън времето си, че е способно да създава легенди, митове и предания…(ако все пак знаете кой е Сатоши, моля, бъдете така добри да коментирате под статията).

Вярата в новото злато се оказа не само моя религия. От себестойност на стотинки за единица валута, в зародиша си през 2008, до нива задминаващи стойността на унция злато (януари, лето две хиляди и осемнадесето — 19000 щатски гущера за 1 BTC). Темповете на растеж на дигиталната валута са меко казано умопомрачителни… и войнът не е сам. Пазарната оценка на Етериум надминава 8 милиарда, Рипъл чуква 3ката в милиарди, а крал Биткойн е с пазарна оценка от 18+ милиарда. Обемът и скоростта на растеж на пазара кара дори обикновените стриптизьорки от Охайо да залагат бабините колиета и да купуват крипто. Феноменът ICO (initail coin offering -same, same but different than IPO), или да предлагаш т.нар. жетони на инвеститори, вместо дялове от компанията, се превърна от иновация в масова практика (има няколко “успешни” Бе-Ге примера, но без продуктово позициониране, моля). Лудостта на бичия пазар караше портфолиото ми да пулсира (повтаряй след мен - черно Ламбо, Черна Златка, бяло злато, черно Ламбо, Черна Златка…).

Всичко това ставаше сякаш на сън. Е, да — цената на криптото имаше волатилност, като настроения на 20 годишна в предменструален сиднром. Когато дей трейдинга е халтав, изповядващ религията на HODL (жаргон произлизащ от HOLD, украсен от пиянска изповед — google it it's fun I promise). Богатият татко Киосаки би се гордял с мен и моя пасивен доход — ставам сутрин, отварям си виртуалния портфейл и усмивката ми заслепяваше Черната Златка и прилежащия силикон (това е метафора — Кремена, обичам те!). Мед и масло… и после повърнах в душата си.

Спрях да посещавам крипто сбирки, семинари и т.нар. ивенти. Не претендирам, че съм доайен в индустрията — първото ми крипто rendez-vous беше в началото на 2016. Бяхме 4 човека. На последното (средата на 2017) не успях да влезна в залaта. Имаше ужасно много хора, а в тълпата успях да разпозная средноразрядни покер играчи, повечето от които ми дължаха малки суми пари. The tipping point или критичната маса беше видима. Ясно осъзнах, че отдавна не става въпрос за децентрализация, скорост на транзакция и сигурност. Ставаше въпрос за далавера, бързи пари и любимата на българина (може би и човека, като цяло) дума “схема”. Това беше новата тръпка за грънци, дигиталната златна треска — куцото и онова без очите искаха част от екшъна. Алчността се разгръщаше в грях и то на глобално равнище. Вече не бях бунтар против банковата система, fair trade и comission free services. Портфолиото ми бе станало част от глобална форма на алчност и жажда за бързо богаство. Своеобразно казино и мотел за бързо влюбени (all credits to Azis). Усещах, че времето ми на това увеселително влакче е към края си, но стойността на активите ми продълаваше да се покачва, мамка му!

Денят, в който моя милост си каза “Не на Крипотото” беше екзистенциално събитие. Основният ми бизнес е конвенционален — мръсни чаршафи, запушени тоалетни и пияни туристи, казват му туризъм. В графата на аутсорнсати услуги редовно се зачитат тези на водопроводчиците. Е, имах близка среща със спасителите на деня (искрено благодаря на всеки един добросъвестен, честен, отруден водопроводчик, който в определен момент от битието си е помагал да отпуша канал пълен с женски косми). Работихме по конкретен проблем — запушен сифон. Той работи, аз гледам назидателно. Приключва майсторът, обърсва потта, поглежда ме в очите и вика: “Знам, че си чат с новите неща - образован човек си ти. Кажи сега за БИТКОМа, как да си взема, че било далавера”. Юри — Бог да те поживи - отпуши канала, спаси бизнеса и ме накара да продам всичкото крипто що имам. Благодаря ти, че ми подсказа, че мечтите са мчети, а реалността е човешката природа. Благодаря ти, че ме върна на земята и ми доказа,че пазарите се водят от алночност и страх, не от идеали и визия за по-добър свят. Благодря на икономическото ти невежество (с цялото ми подобаващо уважение), че ми показа, че това не е моята утопия, от която ще имам черно Ламбо, Черни Златки и бяло злато. Благодаря, че ми напомни да вярвам в услуги с реална добавена стойност, имунизирана от спекулации и pump and dump балони. Благодаря ти, че ми показа пътя към чорапите и устойчивостта!

П.С. Няколко десетки хиляди лева от криптовалути бяха преинвестирани в бизнес с висока добавена стойност и съществена устойчивост за здравето на хората: чорапи — удовлетворен съм да бъда в полза на човечеството! Да живеят иновациите!