Докато светът скърби за загубата на Нелсън Мандела и отбелязва неговото величие като лидер, ние бихме искали да припомним, че един от отличителните белези на неговото ръководство е доверието. Най-големите лидери в света гравитираха към Мандела, защото той умееше бързо и трайно да печели доверието им.

За съжаление доверието е дефицитно явление тези дни. Жестоката пазарна конкуренция и десакрализацията на авторитетите през последните десетилетия доведе до наблюдаваната днес криза на доверието. Според анкета на AP- GfK, проведена през ноември 2013 г., едва 30% от европейците са склонни да се доверят на колегите и познатите си. За сравнение през 1973г. този процент е бил 50%.

На фона на тези настроения пред днешните лидери стои нелеката задача да успеят да спечелят и задържат доверието на своите служители. В настоящата статия ще разгледаме пет причини това да не се случва и вашите служители да не ви вярват.

1. Егоцентризъм

Когато един лидер се грижи единствено за своето развитие и не демонстрира отговорност и ангажимент към професионалното и личностно развитие на своите последователи - това бързо дистанцира екипа от водача. Великите лидери са страхотни ментори и винаги се стремят да помогнат на своите служители да растат и да просперират. Когато един лидер е лишен от всякакво желание да насочва професионално и кариерно служителите си - за тях става все по-трудно да му се доверят. Също така често, когато лидерите са егоцентрични, егото им стои на пътя на чуждия напредък - това допълнително подкопава доверието.

2. Прикрити планове и цели

Лидерите, които се стремят винаги и на всяка цена да са политически коректни, могат да бъдат възприети като подли и лицемерни. Това зависи от културата на екипа, но в България е особено релевантно. Служителите искат да следват хора, които са по-малко политици и повече лидери; да вървят след мениджъри, които обръщат по-малко внимание на политическата коректност и повече на това как да се постигнат целите и да се свърши работата. Макар и политически коректни е важно лидерите да не оставят впечатления за прикрити планове и цели.

Служителите искат да вярват, че техните лидери са фокусирани върху подобряването на екипа. Ако това изисква добронамерени политическа коректност, няма проблем. Но ако политическите маневри са средството на лидерът да постига тайни цели и да защитава единствено личния си интерес, то това е сигурен път към трайната загуба на доверието на колегите.

3. Липса на автентичност

Лидерите, които не се борят за това, в което вярват, трудно печелят уважение и доверие. Твърде много лидери днес изразходват голяма част от ценното си време в опити сляпо да копират доказани лидери в организацията, вместо сами да открият своята идентичност и лидерски стил. Ето защо едва 15% от лидерите живеят и работят според своя личен бранд (сп. Форбс, август 2013г).

Може би не вярвате, че вашите служители обръщат внимание на това - но те внимателно ви наблюдават. Служителите винаги следят това, което техните лидери правят и начина, по който ръководят. За едни това е от значение за годишните им оценки и съответно заплатите им, за други наблюдението над шефа е възможност да научат нещо от човека, на когото се възхищават, трети пък целенасочено търсят слабостите на своите водачи.

Когато един лидер няма смелостта да бъде автентичен, няма куража да извади на показ своите вярвания и ценности, за екипа става предизвикателство да се довери в преценката, увереността и способността на лидера да води в критични и непознати до момента ситуации.

4. Противоречиви решения

Хората са по-склонни да се доверят на тези, които са последователни и постоянни в своето поведение. Последователността и постоянството гарантират предсказуемост - знаеш какво да очакваш от такъв човек. Ако един лидер взема противоречиви решения, ако често си мени мнението, това подкопава вярата на екипа доколко този човек има ясна визия и знае накъде води хората си. А неувереността на водача неминуемо ще се транслира в неувереност и тревога сред последователите му. Лидерите, които са консистентни в своя подход и намерения са тези, на които може да се вярва.

5. Проблеми с репутацията

Когато едни хора започнат да говорят негативно за своя лидер, това подкопава доверието и на останалите последователи в добрите му намерения. Например, погледнете какво се случи с президента на САЩ Барак Обама - през декември 2009 г. рейтингът му на одобрение е 69%. Четири години по-късно одобрението вече е 43%. Този спад от близо 30% създава огромен срив в неговата репутация и много хора, които са го следвали и поддържали с години, в момента изпитват съмнения дали все още могат да му вярват. Когато голям брой индивиди сторят едно и също нещо, вероятността и останалите да ги последват се увеличава рязко. Затова добрият водач се стреми да поддържа добри отношения с всеки член на своя екип. Грижи се внимателно за своята репутация и не дава поводи на хората да говорят лоши неща зад гърба му. Замислете се дали някога сте имал добър мениджър, който да се е напивал до безпаметност и е вилнял пред очите на своите служители. Едва ли.

Ако желаете да градите мотивирани екипи, които ви имат пълно доверие и доброволно следват вашето водачество, е добре да се замислите дали не притежавате някоя от горните пет характеристики. Ако е така, то сега е времето да подобрите и изчистите вашия лидерски стил и поведение.