Всекидневните ни навици определят кои сме. Ние сме това, което правим.

Както казва Уинстън Чърчил „Успехът не е окончателен, падението не е фатално – смелостта да продължиш напред е от значение.“ Ако в миналото си се провалял, но никога не си се отказвал, значи си по-силен, отколкото си мислиш.
Ако пък съвсем наскоро си преживял неудача и обмисляш да се откажеш, не го прави. Препятствието определено е път. Винаги има изход. Просто още не си го намерил. Продължавай да опитваш. Разбери защо и как си блокирал, изкопай се от временната спънка. За жалост, повечето хора отказват да направят нещо, относно провалите си. И накрая се отказват от мечтите си, спират да работят по проекти, които са им важни и избират да се реят в недоволство. Всеки се страхува да не се провали, а провалът се случва и без друго, неизбежно е. Начинът, по който се отнасяш към него е от значение. Не блокирай. Самият ти не си провал. Предлагам ти няколко от многото навици, които обаче ти гарантират провал, както и съвет какво да правиш с тях.

1. Не планираш
Шансът ти за успех в живота е по-голям, ако имаш план.
Не е нужно да е перфектен. Истинският живот не награждава перфекционистите, а онези, които вършат нещата. Винаги гледай през призмата на това какво искаш да постигнеш и прави планове за това какво ще правиш след това.
Плановете ти трябва да са точни, измерими и обвързани с времето. Цялостната картина те подготвя за изпълнението. Не прави мъгливи планове. Обречен си да губиш много време, ако планът ти не може да бъде измерен. Работи с крайни срокове, за по-добри и по-бързи резултати.

2. Страхът дори да опиташ
“Пропускаш 100% от ударите, които не правиш.“
Уейн Грецки го е казал много добре. Можеш да вървиш напред, само ако правиш стъпки. Да преодолееш страха си от провал е първата стъпка към успеха. Още днес се изправи срещу страховете си. И направи дори и съвсем малка крачка към това, което искаш да правиш. Спомняш ли си мечтата, което се страхуваше да преследваш? Все още не е прекалено късно да й дадеш шанс. Никога не пропускай възможността да опиташ.
“Не е важно колко пъти си сгрешил или колко бавно напредваш; ти си много пред онези, които изобщо не пробват.“ - Тони Робинс

3. Отказваш се прекалено бързо
Колко си настоятелен, когато преследваш мечтите и целите си в живота? Една от най-големите тайни за успех, е да се научиш да овладяваш съмненията си. Повечето от нас прекалено скоро се отказват от страстта си. А всеки, когото считаме за успял, може да Ви разкаже история за постоянство. Може би най-добрият пример е живота на Ейбрахам Линкълн. На 21 години се проваля в бизнес начинание, губи предварителни избори на 22, на 24 отново не успява в бизнеса, а на 34 не успява да се пребори за място в Конгреса. На 45 пък губи в надпревара за сенатор. А на 47 не успява в опита си да стане Вицепрезидент. И накрая, на 52 години, го избират за президент на Съединените Щати. Линкълн просто никога не се е отказал.
Можел е да спре няколко пъти, но е продължил да следва амбицията си да заеме най-високия пост в държавата. Упорството и последователността нямат заместители. Ако продължаваш да опитваш след всеки провал, значи все още не си се провалил.

4. Липса на вяра
Ако не вярваш в това, което правиш, по някое време ще се откажеш. Ако нямаш причина да вярваш, че е възможно да постигнеш мечтите и целите си, всички усилия, които полагаш ще отидат на вятъра.
Подсъзнанието ни играе много важна роля за това колко усилия ще вложим в работата си. Ако не виждаш успешен изход, няма да се стараеш много. Напредъкът ти зависи от решението ти да опитваш, да преодоляваш неудачите и да се издигаш над тях.

5. Многото извинения
Винаги ще има причина нещо да не може да се направи. Хората постоянно обясняват защо не са могли, не е трябвало, не са направили или защо не биха направили нещо. Когато се извиняваш, единственото, което казваш е, че нямаш никакъв контрол. Но познай – ти си единственият човек, който има пълен контрол над действията и решенията си в света. Извиненията ограбват собствената ти сила.
Хората търсят извинения заради страха от неизвестното. Други просто се страхуват да се променят, трети пък от отхвърляне или неудобство. Страхът те заключва в зоната на комфорта и сигурността. А в зоната на сигурността не се случва нищо магическо или забележително. Можеш да спреш да търсиш извинения, ако се научиш да елиминираш всяка следа от страх в живота си. Следващия път, когато има спънка, не си намирай извинение. Погледни на нея като на предизвикателство, научи нещо от нея и продължи напред. Извиненията те разсейват и намаляват увереността ти. Ти не искаш това – особено, когато имаш толкова много да покажеш на света.