С Веселин Зефиров (Управител и съдружник в консултантска компания БИ ВИ ТИ ПРОДЖЕКТ СОЛЮШЪНС ООД) направихме следния експеримент : Накарахме го да си представи, че влиза в три различни стаи – стаята на успеха, на лидерството и на предприемачеството. Във всяка от тези стаи има публика, която е на противоположния полюс по разсъждения. Задачата на Веселин беше за 5 минути да успее да убеди тези хора в обратното и да ги посвети в собствените си идеи. Вижте дали успя. 

Успехът

5 минути са малко, за да ви опиша цялата палитра на това що е успехът. Но ви съветвам всеки ден да отделяте 5 минути и да се фокусирате върху следните 5 неща:

• План и пoсока за бъдещето
• Постоянно надграждане над себе си
• Постоянно надграждане на идеите
• Търсене на съмишленици
• Оставете се в прегръдката на удовлетворението

Удовлетворението от това, което правиш, и това, което създаваш. Удовлетворението от положителната промяна, която генерираш у хората и процесите около себе си. В този ред на мисли се чувствам успял, защото вече 10 години следвам пътя и посоката, която съм си начертал. Започнал съм от нулата, има много още какво да уча и да се доказвам, но имам хъс и амбиция да продължа, защото знам, че съм на правилния път.

5 минути за някои неща са малко, а за успеха са много. 5 минути всеки ден в рамките на една година са 1825 минути. Това, което се опитвам да ви покажа, е, че всеки дефицит може да се превърне в плюс – стига да сме постоянни!

Лидерството

Това е много актуална тема, по която са казани много неща и още повече ще се кажат. Всеки иска да е лидер, ментор  и водач. Това, разбира се, не е толкова лесно. Лидерът не е просто човек с малко повече положителни качества. Лидерите генерират промяна, управляват процеси, подчиняват тенденциите и създават нови такива. Лидерите откриват пътища и методи, непознати за масовата общественост. Лидерът се надпреварва извън зоната на комфорта, защото там тръпката отсъства, а лидерът обича предизвикателствата. Лидерът застава пред публика и трябва за 5 минути да я спечели.  Той не се огъва там, където повечето хора отдавна са се пречупили. Лидерът умее, когато падне, да стане, да се изтупа от праха и да продължи. Висш пилотаж в лидерството е да запазиш „шепа пръст“ в джоба си, за да може от време на време да се подсещаш за моментите, в които си падал, и грешките, които си допускал.

Бих посъветвал всички да се стремят да бъдат лидери. Да се опитат да водят, не само да следват.

Предприемачеството и младите хора

Много интересна тема. С много разнопосочни мнения по нея. Повечето хора смятат, че да си  млад човек и предприемач е невъзможно, ако нямаш много пари и връзки и не е възможно да бъдеш успешен предприемач в България, защото тук нищо не се случва. Е, не е съвсем така. Въпреки държавните неуредици и дебалансираната българска икономика в България нещата могат да се случват и има редица примери за това, които няма да споменавам, защото целта ми не е да рекламирам някого, а да споделя личните си впечатления по темата. По въпроса с предприемачеството и младите хора.... България отдавна е доказана среда за развитието на стартъп компании и иновации. Предприемаческата екосистема в България в момента е доста развита и ако човек има изначална идея и малък екип от ентусиасти, може да постигне успех и  да се развива. Има редица институции и организации, които подкрепят това, както и доста възможности за привличане на инвеститори, които да прегърнат идеите.

По темата с правенето на бизнес в България. Не, не е невъзможно. Аз и колежката ми от университета стартирахме консултантската ни компания преди около три месеца. Още нямаме дипломи и тепърва ще трупаме опит, но парчето хартия с надпис „Диплома“ не ни спря да започнем да се учим в условията на реалната българска икономика. Да, трудно е и то доста. Но какво от това. Още сме в началото, а срещаме много активни млади и амбициозни хора, споделящи идеите ни за предприемачество и бизнес. Нещата са възможни, просто трябва да повярваш в себе си и да потърсиш правилните хора. Не хората, които ще ти дадат куфар с пари, а куфар с идеи и вдъхновение да продължиш, да се бориш и  да се доказваш. И в крайна сметка нека забравим тази комфортна зона. Аз лично май никога не съм бил в нея. Ходейки на работа, на лекции в университета, развивайки бизнеса си или участвайки в някоя от супер позитивните инициативи на международната младежка камара „България (JCI)“ се замислям, че стига човек да има желание, намира и начин.  Не казвам, че трябва да сте работохолици, които да мислят само за работа и бизнес. Хора сме, имаме  нужда от почивка, забавления и всичко останало. Но нека докажем, че младите хора сме двигателят на промяната в България. Защото аз съм убеден, че е така.