Контрол? Прозрачност? Съдействие? Ангажираност? Въздействие? Находчивост?

Ако трябва да определиш стила си на лидер с една дума - коя би била тя?
Ако трябва да определиш давността на лидерския си стил – как би го направил?

Колкото и невъзможно да звучи на първи прочит, лидерският стил също може да има срок на годност. Случва се лидери да изгубят проницателността си за конкурентност, или в някакъв момент да започне да им липсва онова нещо, което е нужно, за да са ефективни и устойчиви.
След като вече са стигнали до определена позиция и етап на развитие, сякаш се уморяват и спират да работят за развитието на уменията и способностите си.

Големите лидери знаят, че това е игра, в която само най-адаптивните оцеляват.

Това, че сега си на лидерска позиция, не означава, че винаги ще бъдеш ефективен лидер. Именно заради подобна самоувереност много лидери, още в хода на кариерата си, спират да бъдат такива.
Ефективното лидерство е трудна задача, иска търпение и изисква стабилна визия, решителност, отдаденост и нестихващ стремеж към развитие и прогрес.
Най-успешните лидери знаят, че трябва да работят със себе си отново и отново, но за съжаление останалите не го правят . Те усвояват и се адаптират към определен стил и подход, с които се задоволяват и прилагат както към служителите, така и към организацията, на която служат. Това, от своя страна, води до затруднения в развитието както на работата, така и на колектива. Вместо да намерят начини да са активни, те просто се понасят по течението, страхувайки се да разклатят лодката.

Когато бях на 30, трябваше да направя избор - да водя по начин, по който другите искаха от мен или по начин, който на мен ми се струваше правилен. Моето лидерство - със страст, предприемачество и сътрудничество - оказа въздействие и увеличи влиянието ми, както и продуктивността на екипа ми. Избрах да подходя към лидерството отдолу нагоре и се концентрирах върху създаването на работна атмосфера, която да се фокусира върху по-здравословно цяло, а не само върху няколко избрани хора на мениджърски позиции.
В началото изглеждаше така, сякаш съм заложил ролята си на лидер на карта, защото подходът ми не се вписваше в общоприетата култура на работа, но след като резултатите на моя екип се подобриха, стилът ми създаде ново отношение и дух, които другите започнаха да забелязват и ценят – така се зароди и желанието за промяна и страхът от новото бе заменен с вълнение за това, което предстои.
Лидерството не е само в това да поемаш рискове, но и да знаеш кога и защо.
Да знаеш, че когато липсва комфорт , това означава, че ти се дава възможност да направиш промяна.
Ако не си достатъчно смел и предприемчив да сграбчиш момента, най-вероятно някой друг ще го направи, но резултатът ще е различен. Това не те превръща в ефективен лидер.
Замисли се над последните си действия. Ако се припознаваш в гореспоменатото, може би е време да се огледаш и за другите знаци, които издават, че имаш нужда от промяна в стила и подхода си като лидер.

1. Загуба на увереност

На всеки от нас се случва в даден период от живота да преживее накуп редица провали (неуспешен проект на работа, конфликт с приятел, проблеми в личния живот, здравословни грижи, младите колеги се оказват по-добри и по-адаптивни). Някой път такава серия от удари е способна да свали самочувствието и на най-уверените лидери.

Когато водачите започнат да губят увереност, да се съмняват в себе си и да гледат през призмата на несигурността и съмнението, те губят широкия си поглед, започват да не обръщат внимание на детайлите и хората, и вземат краткосрочни решения, които не са ефективни за организацията, което води да лошо изпълнение на задачите, липса на стратегически фокус, объркани решения при наемане на хора и неефективно използване на талант и ресурси.

Когато хората, които работят за теб, започнат да се съмняват в преценката ти на лидер, е време да се отдръпнеш крачка назад и да се замислиш над проблема.
Ако не можеш да водиш хората към развитие и прогрес, можеш ли да приемеш решенията си за правилни?

2. Апатия! Апатия! Апатия…..финал.

Виждал съм го безброй пъти до момента – лидерите губят „онова нещо“ и се превръщат в самодоволни ръководители без интерес и внимание към детайлите.
Но какво всъщност провокира тази загуба?
Състезателният дух и любопитството са сред основните мотиватори за развитие – ако вече си достигнал ниво, което те удовлетворява и се чувстваш комфортно, познаваш организацията и всичките дейности – губиш желанието и хъса към надпревара, както и вълнението от непознатото, което води до негативни промени на собствения ти лидерски стил и подход, както и на решителността ти за поемане на нови рискове.
Когато лидерите не се интересуват, изглежда, че вече не ги е грижа за организацията.
Понасят се по течението на еднообразие, вместо да правят онези 15 неща, които успешните лидери автоматично правят всеки ден.

3. „Аз преди всички“ – Его

Никой не харесва егоистите. Най-вече хората, които трябва да работят за тях.
Много е трудно да следваш егоист. Когато стане ясно, че за лидерът е по-важно неговото собствено израстване и след това израстването на другите – служителите се отдръпват.

Веднъж работех за човек, който беше изцяло погълнат от себе си и се интересуваше единствено от себе си. Самоизтъкваше се и намираше начини да подчертае недостатъците на другите. В коридорите все говореше, и то негативно, за компанията и затова защо другите трябва да се вслушват в идеите му. Влияеше зле на духа на служителите и накрая го уволниха. Този човек беше по-скоро напаст, отколкото лидер.

4. Къде избяга Харизмата?

„Общият враг може да е в основата на най-доброто приятелство“.
Харизмата е изключително важен фактор за добрия лидер – тя ти помага да спечелиш хората, които трябва да те следват. Ако те не те харесват достатъчно, за да те слушат и уважават – ще спрат, което е пагубно за един лидер.
Мнозина лидери се оплитат в капана на властта и влиянието, които титлата носи. Стават арогантни, а не благодарни на хората, които са им помогнали,за да стигнат до там.
С великите лидери се общува лесно и можеш да усетиш естествена топлота и откровеност, тъй като те са осъзнали, че цялото е по-важно от частното Аз.

5. Без промяна = без успех

Най-страшното за един лидер е страхът от промяна.
Ако не искаш да се развиваш и променяш, успехът ти като лидер ще е кратък.
Успехът на устойчивите лидери зависи най-вече от това да следват промените на пазара, което означава постоянно да обновяват стила си, подхода, както и цялостното си отношение.
Ако не можеш да промениш себе си, как би могъл да промениш цяла организация?
Когато спреш да се променяш, ставаш нерелевантен за хората, на които служиш, както и дори за своята позиция.
Лидерите, които не се преоткриват постоянно, затъват – или започват често да сменят кариерата си, но без определена посока. Става трудно да създават и поддържат движеща сила и всъщност не успяват да наемат хора с лидерски качества, което обрича развитието на организацията им.
Ако една или няколко точки ти звучат познато запитай се отново : Това ли е стилът ми?
Но този път си дай искрен отговор и ако е така – по-добре се замисли какво следва?
Какво трябва да се направи?
Като лидери в нов пазар и нова работна среда, ако искаме да останем в крак с времето, трябва да спрем да се фокусираме върху себе си и своя собствен напредък, а отново да видим идеите и идеалите, които изначално са ни позволили да тръгнем по тази лидерска пътека : добри решения и рискове без страх, безкористна достъпност и привличане, както и страстно преследване на съвършенство и преоткриване.