През лятото на 2007г. имах възможността да участвам в лятната програма на компания, наречена Southwestern Advantage и да продавам образователна система за деца от врата на врата. Разбрах за този стаж случайно. Закъснявах за лекция, като първокурсник това като че ли беше нормално, простено. Влязох с 30 минутно закъснение и попаднах на презентация на летен стаж. Реших да рискувам и да направя нещо по-различно, по-предизвикателно. Трудно е. Повечето приятели смятаха, че съм луда. Справих се отлично и бях поканена да стана мениджър първо ниво - обучиха ме как да събера екип, да го обуча и да го ръководя следващото лято в САЩ. Така на 19 години се учих как да бъда мениджър, как да мотивирам хора в трудни моменти и как да поддържам собствените си нива на мотивация, когато стане много трудно и не се вижда надежда, че можеш да постигнеш всичко, за което си мечтал и си планирал месеци наред.

5 години по-късно бях начело на българската група - участник в програмата. През 2012г. имахме 80 човека на терен. Заедно с екипа, с който работих и който беше съграден от студенти правихме това извън лекциите и времето за учене, инвестирахме по 60 - 80 часа на седмица в това да бъдем най-добрите версии на себе си, да станем това, което искаме да станем и да изграждаме основа за тази увереност, която постепенно придобивахме. За хората, които вярваха в нас, за тези хора, които бяха истински ментори и ни помогнаха да се превърнем от току-що излезли от пуберитета тийнове в млади професионалисти, винаги ще има огромно място в сърцата ни. Защото всеки ден разбираме колко много са ни дали и колко много сме научили от тях.

Един от истинските ни ментори е Дан Мур, Президент на американската компания Southwestern Advantage. Получил образование в Harvard University и МBA във Vanderbilt University, TN. Компанията е създадена през 1868г. в САЩ и не е преустановявала дейността си и до днес. Организира летен стаж в областта на продажбите и мениджмънта за студенти не само от САЩ, а и от други държави по света, давайки им възможност не само да спечелят своя принос към университетските си такси, а да развият знания и умения, които да ги направят успешни в това, с което професионално решат да се занимават.

Здравей, Дан! Разкажи ни малко повече за това какво представлява Southwestern Advantage и защо избра да посветиш кариерата си на тази кауза?

Аз съм Президент на компанията Southwestern Advantage. Когато бях на 18 години като студент първа година търсех лятна работа, която може да бъде нещо повече и да ми даде знания и умения, които да прилагам в живота си, същевременно да ми помогне с всички сметки за колеж. Аз съм нещо като аномалия, защото от 18 годишна възраст не съм работил никъде другаде. Смятам се за изключителен късметлия, че съм намерил компания с толкова силни етични бизнес принципи, фокус върху това да предоставя възможност на хората в нея да растат и да се развиват и мисия, която е насочена към това да осигурява на студентите тези умения, които изграждат характера им и им помагат да постигат целите си впоследствие.

Това означава, че си бил в компанията …. колко години? Какво те мотивира да продължаваш да правиш това, което правиш?

Това е 43-тото ми лято. (В компанията всичко се случва на “летоброене”). Всяка година се изправям пред нови предизвикателства, в процеса на рекрутинг и в продажбения процес, както и се срещам с много и различни хора всяко лято, нови лидери се появят измежду групите, с които работим, виждам как хората се променят, как израстват. Нашият Генерален Директор застава твърдо зад мисията ни и подкрепата, която ни оказва е просто “легендарна”, така успяваме да изпълним мисията си заедно.

Какъв искаше да станеш като беше малък?

О, най-различни неща… войник, музикант, полицай.

Често се говори за лидерството. Какво е то, според теб, Дан?

Това е страхотен въпрос и същевременно е много трудно да се даде точно определение на лидерството. За мен, Лидерството е изкуството да привличаш талантливи хора, с които да работиш заедно за постигането на конкретни цели и да им покажеш как (или да се учиш в процеса заедно с тях) да ги постигнат. 

Смяташ ли, че лидерството е нещо, което учил или лидерите се раждат такива? (вечният въпрос)

Не вярвам, че се “раждаме”, за да бъдем нещо специфично и предварително предопределено. Всички хора се раждат с различни възможности и в процеса на тяхното израстване през детството и юношеството, тези възможности се доразвиват, подобряват или загубват. Родителите, учителите, средата и ученето, опита (институционалното учене и практическия опит, който придобиваме) са тези неща, които помагат на човек да ошлайфа тези възможности. Ролята и задачите на лидера могат да се опишат, но вярата и увереността, които са необходими, за да се превърне човек в лидер, се развиват у всекиго вътре в самия него. Затова менторите и учителите в живота ни са толкова важни: с поставянето на правилните въпроси и насочващи ни към това да намираме сами отговорите, те посяват именно семената на тази увереност, на желанието да израснем като лидери.

Можеш ли да ни разкажеш за най-голямия и важен урок, който си научил до момента и как си стигнал до там?

Сигурен съм в това, че ще има още много уроци, които ще уча за в бъдеще и е трудно да избера само един. Бих казал, че един от най-важните е да се науча да поддържам нивото си на личен интегритет. Има една стара поема, която се казва “The Man in the Glass” и в нея се разказва за това как се справя човек със себе си и как дори да успее да излъже или заблуди другите, вечер все пак се изправя пред себе си и да живее с последствията на собствените си решения. Преди много, много години си спомням как трябваше да стигна до летището, да оставя колата си там, докато ме няма. Бях планирал доста нескопосано времето си и закъснявах, паркирах на най-скъпо платените парко места близо до терминала. Нямах достатъчно пари през това време. След няколко дни, за да избегна да платя голямата сметка, която се бе натрупала, казах на човека, отговорник на паркинга, че колата ми е била там само един ден. От начина, по който ме погледна, разбрах, че е наясно, че не бях искрен с него. Не казах нищо повече и не беше нужно и той да казва нищо. Платих високата натрупана сметка. Беше важен за мен урок: да казваш истината и да си верен на себе си може да струва повече в краткосрочен план, но това да не го правиш струва неопределено много в дългосрочен план.

Southwestern Advantage работи със студенти вече над 150 години, кои са тези умения и качества, които според теб биха превърнали студентите в успешни хора, ако ги притежават?

1. Готовността да приемат отговорност. Не е лесно да направиш това, всички ние искаме да намерим някого или нещо, което да обвиним, когато нещата не вървят. Но тези студенти, които са готови да застанат зад думите си, да се изправят и да кажат “Аз и единствено аз съм отговорен за успеха си това лято” са тези, които развиват изключителна умствена сила, воля да се справят с всички неочаквани предизвикателства. Те не губят своята емоционална енергия в това да търсят какво или кого да обвинят.
2. Това да останеш винаги човек, който е готов да продължава да учи и се поддава на обучение. Да научиш нещо отнема време и често хората се разочароват в процеса на придобиване на нови знания и умения, а това често завършва със заключението “това няма да проработи за мен”. Точно както не можеш да накараш житото да узрее по-бързо, така и ние не можем да изискваме от себе си да препускаме през този процес на учене, който изисква да вложим в него време и търпение. “Опитах, не проработи за мен” и решението да се откаже някой са често срещани сред младите хора, с които работя и са нещо нормално. Но тези хора, които казват “Опитах, не проработи, но вярвам, че това е процес и ще продължа да опитвам, докато не го науча” са тези, които са рядкост, това са хората, които са изключителните млади хора, те стават успели хора!
3. Много е важно студентите ни, а и в живота, независимо какво правим, да взимаме работата си на сериозно, но да не взимаме себе си прекалено на сериозно. Умението да имаме чувство за хумор - особено за собствените грешки и недоразумения - ни помага да поддържаме отношението си в адекватни рамки, а така предизвикателствата, пред които се изправяме са по-лесни за преодоляване.
4. Упоритост. Понякога е дори инат. Но решението да завършиш това, което си започнал и да не се отказваш, това води до постигане на личното “величие” и успех.
   

   Дан Мур пред група студенти в УНСС, София

Когато говорим за лидерство, често се фокусираме върху хората, които са последователи, какво те искат от лидерите си. Да обърнем малко ролите. От какво има нужда лидерът, за да стане по-добър - от хората около себе си, от средата?

Лидерите имат нужда да търсят обратна връзка от хората, с които са заобградени. Един от най-важните ментори в моя живот казва “Никой не може да е напълно прав в преценката за себе си. Имаме нужда от гледната точка на другите.” Лидерите имат нужда да сверяват часовниците си, да знаят какви са притесненията, объркванията, несъгласията и това, което дава увереност на хората около тях - всичко това помага на лидерите да се адаптират и да бъдат по-ефективни.

Важно е не само да дефинираме какво е лидерството, а и да го практикуваме, какъв съвет би ни дал, за да развиваме своите лидерски умения?

Пробвайте да ръководите нещо. Каквото и да е. Може да е малко събитие, в университета, работен проект. Може да е доброволчески труд към друга организация, включете се и бъдете проактивни, просто вдигайте ръка и казвайте: “Аз ще го направя!” - това е огромна първа стъпка. 

Преди да се запътите към дивото, е добре да знаете поне бегло къде се опитвате да идете. Какво е успехът за вас? След като отговорите на тези въпроси, нарисувайте картината на успеха пред хората, с които искате да постигнете тези цели и така хората около вас ще се въодушевят заедно с вас. Лидерите могат да възбудят хората и да провокират ентусиазъм за дадена цел, но тя няма да е успешно постигната, ако участниците в процеса не генерират ентусиазъм също. А той се постига, когато хората вярват в общата цел и виждат голямата картина.

През последните 5-6 години всяка година през месец март идваш и изнасяш отворена лекция. Кажи ни за какво е тя и какво целиш да постигнеш с нея?

Лекцията е насочена основно към младите хора и е посветена на това, че мечтите за бъдещето, независимо, че може да не са все още ясни и тяхното постигане да се струва невъзможно, са много важни. Говорим и за най-важният елемент за успеха: това да знае човек как неговият ум работи и как да се самообучаваме да бъдем най-добрите версии на себе си. 

Има ли нещо друго, което би искал да споделиш с аудиторията на leadership.bg?

Всяка държава се изправя пред различни предизвикателства и възможности. Вашата прекрасна България не е по-различна в това отношение. Важно е да осъзнаем и разберем какви са предизвикателствата, но е много по-важно да се фокусираме върху възможностите, върху богатото наследство и всички силни страни, които те носят със себе си.

Хората, които не се страхуват да развиват себе си и да бъдат хора на промяната са склонни да реагират на позитивните сигнали около тях. Д-р Мартин Селигман от Университета в Пенсилвания, считан за “бащата” на Позитивната психология казва, че много хора, които не са особено успешни и не прогресират в това, с което се занимават, виждат проблемите и неуспехите си като постоянни и ги приемат като лични такива, сякаш е единствено и винаги тяхна грешка, няма какво друго да се направи. От друга страна, оптимистично настроените хора се справят с трудностите и препятствията, приемайки ги като временни, не винаги и твърдо свързани само с техните предишни действия, а като нещо, в което те могат да участват активно, за да променят и да преодолеят. 

Или както великата антроположка Маргарет Мийд казва: „Никога не се съмнявай, че малка група от мислещи и отдадени хора може да промени света. Защото това е всичко, което някога го е променяло.“