Когато започнах да се занимавам с бизнес моят баща ми каза едно от не чак толкова многото мъдри неща, които ми беше казвал до този момент - Съдружието в бизнеса е като брак. Гради се с много усилия и разделите са сложни и болезнени. Съдружникът ти е човек, с който прекарвате заедно много голяма част от деня, споделяте идеите и настроенията си. Със съдружника преживявате заедно успехите и трудностите. Трябва да се допълвате, да се научите да се търпите и да се мотивирате един друг. Точно както и в брака идеалното партньорство се изгражда много повече с труд, отколкото просто от пасването като личности. По-добре е да намерите не чак толкова идеално съвпадащ на вашата персоналност партньор, но да сте готови и двамата да положите целия труд, за да изградите успешно съдружие, отколкото да си паснете чудесно с някого, но да нямате мъдрост и готовност да положите след това труда, за да изградите взаимоотношенията си. Трудът, за който говорим тук, е свързан с развиването на търпимост един към друг, смирение на егото и научаване да общуваш с другия, да се изучавате постоянно един друг, да се научите да сте честни и да споделяте открито всичко, което се случва в бизнеса ви.
През последните 10 години развих 5 стартъпа и няколко неправителствени организации. Работих с общо 13 съдружника, включително роднини, приятели, професионалисти, ментори, инвестиционен фонд, юридически лица. Изградил съм някои много успешни съдружия и няколко пъти съм взимал решение да премахна всички съдружници, с които работя към момента. Това са шестте урока, които научих за това как да изградим успешно бизнес партньорство:
Урок 1: Екипът е важен, но по-важен е лидерът!
Трябва да е ясно кой е лидерът и кой взима решенията. Колкото и да се разбирате като хора, единият съдружник трябва да поеме отговорността да води, а другият трябва да се смири и да последва. Силният екип е екип, който има и силен лидер. Ако сте двама и искате да си регистрирате фирма не разделяйте дяловете по равно 50% на 50%. Нека единият вземе поне 51%. Ако другият ще се разсърди, че е с по-малко дялове, то вие от рано имате възможността да разберете какъв човек е и какви са мотивите, които го водят. Щом ще направи на въпрос днес процентите и дяловете тепърва ще се сърди за още неща и ще повлече целия бизнес надолу.
Урок 2: Изяснете ясно отговорностите от ден Първи!
„Хайде да свършим сега тази работа, пък после ще видим точно кой какво ще прави след това“. Много често съм виждал стартъпи, които започват да работят по този начин. Дори единият човек да е насочен към бизнеса, а другият към технологията (което се смята за най-добрата комбинация), твърде често двамата нямат представа кой точно за какво ще отговаря след като свършат първите задачи. Опитът ми е показал, че преди да кажете "Да" на съдружието си трябва да се съгласите стратегически след 1, 2 или повече години кой какви права и отговорности ще има в потенциално успешната ви компания. В противен случай е въпрос на време всеки да си свърши неговите задачи за първите няколко месеца, да се появят нови области и да се окаже, че всички искат да отговарят за едно и също, а има неща, които никой не иска да направи.
Грешно е да мислите, че "ще дам дялове на програмиста, той ще направи платформата, пък то ясно, че аз ще взимам решенията". Трябва другият да се съгласи с това преди да започнете да вършите каквото и да е. Ако се притеснявате, че в началото няма как да знаете какви дейности ще има фирмата ви след две години вие просто си търсите оправдание за това, че сте слаб лидер. Силният лидер знае, че стратегическото планиране е от ключово значение и вие трябва да знаете предварително точно кой за какво ви трябва и кой каква роля ще има след 5 или 10 години. Това води към следващия урок.
Урок 3: Трябва да има нужда от всички съдружници.
Тук стои и въпросът изобщо имате ли нужда от съдружник. Има хора, които искат да си имат 100% от фирмата. Може би е станало вече клише, но аз споделям идеята, че предпочитам да имам 10% от 100 млн. лв, от колкото 100% от 0 лв. Според мен съдружието е основополагащо за успешния бизнес - много сложно е за изграждане, но много често доброто съдружие прави разликата между успех и провал.
Две често срещани грешки са съдружници да стават хора, на които просто им е приятно да работят заедно и привличането на съдружници, които са нужни само временно за конкретна задача. Например трябва ви в момента дизайнер, от който след няколко месеца няма да имате нужда, но вие му давате дял. След 1 година този човек няма работа, чуди се какво да прави, вживява се като шеф, иска да взима решения и спъва целия проект. Ако някой ви трябва за конкретна задача го назначете, не му давайте дялове! Ако нямате пари, намерете инвеститор, но не завличайте бизнеса си към дъното с излишни съдружници.
Урок 4: Изградете обща визия.
Още преди да сключите съдружие се уверете, че имате обща визия - къде и как отивате, какво целите. Проверявайте редовно дали това все още е така – разписвайте заедно business model canvas, бизнес планове, правете заедно презентациите си и ще научите много за това как другите съдружници виждат идеята. Твърде често половин година след началото на бизнеса се оказва, че съдружниците имат съвсем различна идея за това какво правят всъщност и как виждат компанията си след 5 години.
Урок 5: Бъдете честни и открити, особено за възникналите проблеми.
Никога не лъжете съдружника си. Никога не крадете от фирмата си. Бъдете възможно най-открити. Когато има проблем не го скривайте – каквото и да се е случило ... в момента, в който го споделите със своя съдружник, вие сте направили крачка към намирането на решение. „Понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне“ – бъдете честни и ще си посеете след време и другите да са честни с вас, а в бизнеса често най-много от всичко ще имате нужда от коректна информация.
Урок 6: Прекарвайте време заедно.
Съдружниците не са просто колеги в работата. Съдружниците развиват взаимоотношение и като всяко такова то се гради със споделени мигове и емоции. Отидете заедно някъде, запознайте се с партньорите и приятелите от личния ви живот, споделяйте живота си и извън работата. Научете себе си да бъдете добър съдружник. Много често обвиняваме другия, а проблемът е в нашия егоцентризъм. Както трябва човек да бъде зрял, влизайки в брак, така и трябва да стане достатъчно зрял, за да влезе в съдружие. Ако сте все още неженени, имайте предвид, че много вероятно е да ви предстои да срещнете съпругите си/съпрузите си – това ще промени всичко. Може понякога един от съдружниците да не може да работи ефективно няколко месеца - може това да сте вие в определен етап от живота ви. С годините се случват всякакви неща – влюбвания, болести, преоткриване на себе си, отдаване на някакви хобита – имайте предвид, че има различни сезони в живота на всеки човек и трябва да имате мъдрост и търпение, за да имате дългогодишно сътрудничество. Когато единият падне, другият трябва да може да го вдигне и мотивира, а не да разруши съдружието, заради моментната ситуация.
Още един финален съвет!
В момента, в който създадете едно предприятие или организация, интересите на това предприятие или организация са по-големи от интересите на всеки един от неговите членове заедно и по отделно. Няма значение какво ви харесва или какво ви се прави на вас - важно е какво е най-добро за предприятието. От умението ви да правите разликата между вашите егоистични цели и интересите на предприятието ще зависи и способността ви да управлявате компанията си по най-добрия начин!
Поздравления за статията! И шестте урока са ценни! В името на дискусията два малки коментара по отношение: „От умението ви да правите разликата между вашите егоистични цели и интересите на предприятието ще зависи и способността ви да управлявате компанията си по най-добрия начин!“. 1. Съществуват поддръжници на тезата, че най-високи резултати се постигат при съвместимост между егоистичните и фирмените цели, т.е. преследвайки личните си цели ръководителят постига и фирмените; при този сценарий няма никакво значение дали предприемачът осъзнава разликата между егоистичните и фирмените цели. 2. При разрастване на фирмата, за по-висока ефективност предприемаческият тип мениджмънт следва да бъде заменен от професионален тип, при който собствеността е отделена от управлението на фирмата и значението на различията между фирмени и егоистични цели намалява.