Иван е на 16г. - умно момче с развито аналитично мислене, живеещо в крайния софийски квартал Люлин. Той прекарва почти целия си ден в играене на покер, белот и други игри на карти. Това влияе негативно както на оценките му в училище, така и на отношенията с баба му Иванка - жената, която го гледа, откакто родителите му работят в Испания.

Учителят по математика в местното люлинско училище г-н Димитров е забелязал както потенциала, така и слабостите на Иван. Учителят отдавна е прехвърлил христовата възраст, но въпреки това трудно може да бъде причислен към старата школа "даскали". Онези преподаватели, за които е важно да чуват "Клас, стани! Клас, мирно!" в началото на всеки час. Г-н Димитров по-скоро е от този тип учители, които се отнасят към учениците си като към приятели. Той искрено се интересува от нуждите, проблемите и радостите на младежите, с което обикновено печели и тяхното доверие. Разбира се, когато обстоятелствата го изискват, г-н Димитров може да бъде твърд и суров. Но като цяло предпочита да не се налага да показва тази част от характера си.

Един ден г-н Димитров моли Иван да остане след часовете. За учудване на ученика, г-н Димитров му предлага да направят една бърза игра на покер. Като човек, който прекарва голяма част от времето си в местните покер зали, Иван има самочувствието на добър играч и разбира се, приема отправеното предизвикателство. Г-н Димитров печели. Иван го отдава на липса на късмет и една седмица по-късно отново остава след часовете, за да играе реванш. Г-н Димитров отново печели.

На третата седмица г-н Димитров споделя с Иван своята тайна. Показва му как с математика и малко елементарна комбинаторика може да се пресмята вероятността да се падне една или друга карта. Това бързо грабва интереса на Иван, който решава по-често да започне да остава след часовете, за да взема уроци по комбинаторика от своя учител. Постепенно от типичен тройкаджия Иван започва да се превръща в най-добрия ученик по математика в класа. Някои съученици дори започват да търсят помощ и съвети от него. Това му дава допълнително самочувствие и го кара да се чувства ценен и уважаван от своите съученици. Под менторството на г-н Димитров Иван решава да се включи и в кръжока по математика.

Две години по-късно Иван е в отбора по математика и представя страната в международни състезания. На въпроса - кое му доставя повече удоволствие - победите в покера или победите в математическите състезания, той изпитва затруднение да отговори.

Днес Иван твърди, че е благодарен на г-н Димитров за това, че му е повлиял положително и е отворил очите му за един интересен и по-пълноценен свят.

Още по темата: