Дали лидерите успяват, защото са щастливи, или хората са щастливи, когато успеят като лидери? Това сигурно ще се окаже поредният вечен философски казус. Едно обаче съм сигурна и то е, че успелите лидери са щастливи и противно на популярните схващания, те са щастливи, НЕ защото са направили кариера и са станали „шефове“. Защо тогава?

Какво точно е щастието?

Нека първо поговорим за щастието, но не като изпразнен от съдържание позитивизъм, а за щастието като значимо явление в нашия живот.

Въпреки че темата за щастието винаги е заемала важно място в съзнанието на хората, едва преди няколко години тази тема навлезе в риториката на водещи международни организации и известни политици. Това се случи в резултат на осъзнаването, че преследването на постоянен икономически растеж не само, че не ни направи по-щастливи,  но и постави под съмнение бъдещето на планетата. Затова преди две години ООН включи в специална своя резолюция постигането на щастие като фактор с фундаментално значение за устойчивото бъдеще на човечеството.

Когато говорим за щастие обаче всеки от нас има предвид нещо различно. Следващите четири концепции за типовете щастие, които изпитваме, правят опит да подредят мислите ни по този въпрос.

• ХЕДОНИСТИЧНОТО ЩАСТИЕ е в позитивните емоции от удоволствията, развлеченията и насладите в условията на липса на болка и негативни емоции. Пример за такъв тип щастие са удоволствието от вкусна торта, забавен филм или почивка на плажа. Всеки от нас го е изпитвал, но много от нас са усещали също, че живот, базиран единствено на повърхностни удоволствия и изпразнен от друго съдържание, води да усещане за празнота и неудовлетвореност.

• CHAIRONIC ЩАСТИЕТО не се свързва с позитивни ситуации или ценности. То е духовно щастие, резултат от усещане за благословеност, благодарност и преклонение пред природата, бог и висшите сили. Хората, практикуващи източни философии и бойни изкуства, често търсят такъв тип щастие. Екстремният вариант на това е щастието, което изпитват отшелниците изцяло отделили се от материалния живот и посветили живота си на връзка с бога и висшите сили чрез медитация и молитви.

• FLOW или AUTOTELIC ЩАСТИЕ е това, което изпитваме в резултат от водене на силно ангажиран живот, изпълнен с правилната доза предизвикателства и произтичащо от това развитие, както и усещането, че даваме най-доброто от себе си. Приносът за създаване на тази концепция е на световния учен Михали Чиксенмихали и той описва това състояние така: “Знаеш, че това, което трябва да направиш, е възможно макар и трудно, и си мотивиран от целта. Усещането за време изчезва и забравяш за себе си; чувстваш се част от нещо по-голямо от себе си. В такъв момент имаш усещане за по-пълноценен, осмислен и щастлив живот."

• ЕВДЕМОНИЧНОТО ЩАСТИЕ включва AUTOTELIC ЩАСТИЕ, но отива още една стъпка напред. За първи път описано от Аристотел, евдемоничното щастие е резултат от постигнат човешки разцвет по време на живот изпълнен с цел и смисъл, с добродетели и мисъл за другите и непрестанно личностно израстване. Такива хора се чувстват щастливи, когато се развиват и същевременно правят добро и допринасят към света около себе си.

При всички случаи никой не е устойчиво щастлив, ако мотивацията му идва отвън - от външни фактори като постигане на комфорт, пари, власт, слава и други подобни. Щастливи са хора, които имат вътрешна мотивация, произтичаща от усещане за цел и любопитство към живота.

Щастието, работата и work-life баланса

Щастието и работата са считани за несъвместими от много хора и това според мен е една от най-често срещаните причини за човешко нещастие. Истината е, че работата дава едни от най-интензивните и благодарни моменти в живота, като удовлетворение, изява, смисъл, чувство за идентичност и гордост от постигнатите резултати. Много от нас обаче са програмирани от средата, в която живеят или примери, с които са се сблъскали, да търсят щастието извън работата. Те избират работа, която не им харесва заради сигурност, пари, престиж и след това търсят work-life баланс (баланс между работата и живота), за да са щастливи.

В същото време всички ние сме склонни да избираме извън работата си занимания, които нямат структура и цел, и не изискват фокусирани и постоянни усилия и оттам не носят толкова удовлетворение. Често сме като качени на хедонистична машина за бягане и колкото повече бягаме в преследване на щастието чрез мимолетни, повърхностни удоволствия, толкова повече се отдалечаваме от него. А всъщност щастието си идва само, когато преследваме и постигаме нещо друго, някаква друга цел.

Важно е също така да се отбележи, че не можем да постигнем щастие сами и в изолация. Но и не всички контакти с други хора допринасят за това. Често се заобикаляме с хора, които подкрепят мнението ни и не ни предизвикват с нищо. Израстваме като личности обаче, когато сме с хора, чиито мнения са важни за нас, а разговорът с тях ни стимулира да разсъждаваме и търсим нови отговори.

Много хора не живеят добре, защото живеят като кукли на конци и се оплакват колко лошо е всичко. Същевременно те не правят нищо, за да подобрят ситуацията и да променят нещо около себе си. Затова и уменията за лидерство, уменията да поемаме отговорност за собствения си живот и живота на хората около нас, са съществени за това да сме щастливи.

Какво правят успелите лидери?

Първо, нека кажем, че няма да чуете никой успял лидер да преследва work-life баланс, просто защото тези хора знаят, че работата е интегрална част от живота, а не негово противопоставяне. Те търсят баланс между почивка и работа, но запазват елемента на активност и осмисленост и в двете, защото усещат, че само така живеят щастливо и пълноценно. Успелите лидери могат ясно и във всеки един момент да ви кажат каква цел преследват, каква кауза ги вълнува и какво искат да променят в света около себе си. Разбира се, и те като всеки от нас търсят удоволствията и положителните емоции, но намират истинското щастие в това да дават и да допринасят към живота на другите.

Друго характерно нещо за лидерите е техният смел подход към тежките ситуации в живота. За разлика от хората, които цял живот разказват за трудностите и несправедливостите пред тях, лидерите виждат в трудностите възможност за израстване и умеят да намерят смисъл както в позитивните, така и в негативните моменти.

Както вече споменах - никой от нас не би могъл да изпита щастие в условия на изолация, всеки от нас има нужда от хора около себе си. Успелите лидери обаче осмислят кои взаимоотношения с други хора са им помогнали да израснат, заобикалят се с хора, които честно им дават обратна връзка и ги критикуват, независимо дали става дума за чистачката в офиса или за някой много по-висшестоящ от тях.

Ключът към щастието

Ако сте чели внимателно, би трябвало да осъзнавате, че ключът към щастието се крие в следните 9 стъпки:

1. Осмисляне на личната цел и подчиняване на живота ни на промяната, която искаме да видим в света.
2. Ангажираност и активност, дори когато става дума за свободното време.
3. Постоянно развитие и усъвършенстване по време на целия живот.
4. Осъзнатост за себе си и другите, любопитство към живора и забелязване на нещата около нас.
5. Поемане на отговорност за собствения си живот.
6. Изграждане на позитивни, но и развиващи взаимоотношения.
7. Търсене на позитивните емоции и умения за осмисляне на позитивното дори в моменти на големи трудности и препятствия
8. Отдаденост и допринасяне към живота на другите, вместо мисъл единствено за себе си.
9. Забелязване на приноса на другите към нас и изразяване на благодарност независимо колко наглед незначителен е моментът.

Не зная дали лидерите успяват, защото са щастливи, или хората са щастливи, когато успеят като лидери. Знам само, че успелите лидери са най-щастливите хора, които познавам. Те преследват евдемоничното щастие и го намират. Успелите лидери постигат човешки разцвет в резултат от живот, изпълнен с цел и смисъл, изпълнен с добродетели и мисъл за другите.

"Щастието е това състояние на съзнателност, което следва постигането на личните ценности." Айн Ранд