Сядам да пиша по тема, с която съм „наясно” на половина – родителство и лидерство. Сложих „наясно” в кавички, защото въобще не си мисля, че съм наясно с това какво означава да си добър родител. Просто имам опит като такъв. Като родител, не като добър такъв. А за лидерството? Дали да не изтрия написаното и да започна от начало... Не, по-добре не.

Откакто станах майка, защото майката е различна от бащата не само по полови белези, а защото усеща, вижда, разбира нещата около децата по различен начин от бащата, често се питам какво прави един родител „добър” и какво се прави, за да може детето да стане добър човек. Като казвам добър имам предвид да има принципи, да ги отстоява, да има ценности, за които да се бори, да се чувства добре такъв, какъвто или каквато е. И другата ми чуденка е доколко родителите трябва да се месят в този процес.

Ако лидерите са хора, които водят, дали всъщност родителите трябва да водим постоянно децата си в някаква посока, която ние сме избрали, или е по-добре да ги оставим сами да я изберат и да се научат сами да водят собствения си живот.

Да, някой ще каже, че бебетата и малките деца не могат да избират. Но дали е така наистина? Бебето добре показва кога е гладно и ни води към това да го нахраним. Когато то е гладно. Не когато ние решим. Показва кога нещо му е интересно и иска да му го покажем; или че му е добре или не добре в тази или онази поза. Мога да изброя още много бебешки примери. Някои със сигурност няма да се съгласят с мен и ще кажат, че ако правим всичко, когато и както бебето пожелае, то всъщност ни манипулира/ командва и т.н. Дали? Ако съдя по собствените си деца сега, когато вече могат да се движат сами, да отварят и затварят врати и други подобни, не искат от нас да го правим вместо тях. Че дори и не ни питат дали може примерно цялото руло тоалетна хартия да се накъса и да се пусне в тоалетната чиния, подът да се намаже с веро, пастата за зъби да се яде за следобедна закуска, списанието да се нареже на парченца и още много такива примери. Да, да, малко или много е изнервящо, но това са все неща, които те сами избират, за да се забавляват. Както какво да облекат, какво да ядат, какво да гледат, все техни избори. И ако сега е трудно и дори побъркващо да убедиш 2-годишната си дъщеря, че при 5 градуса температура не е най-добре да облича лятната си рокля на пчелички, то в дългосрочен план е добре, че тя настоява.

Това е нейният избор

не просто рокля, а точно тази и точно сега. Ако се чудите дали излиза с нея при 5 градуса, отговорът е да. Накрая се споразумяваме да облече дрехи като за 5 градуса и върху тях прекрасната жълто-бяла лятна рокля на пчелички. Добре, че синът ми си облича любимите футболни шорти ПОД панталона, че иначе сигурно ще да ни приберат в някой цирк. Дали съм/сме прави, времето ще покаже, защото с децата резултатите от действията ни се виждат след доста години.

Но засега се радвам, когато синът ми дойде и каже, че е гладен, а не ме пита дали му позволявам да яде. Правите разлика между „мамо, гладен съм” и „мамо, ще може ли да ядем спагети за вечеря”, нали? Защото аз правя. Дали ще се научат да водят собствения си живот, времето ще покаже. Ще се радвам да е така. И тогава ще зная дали е било добре това, което правим сега или не. И пак за добрето ще трябва да питаме тях, а не себе си.