Разбирането за мениджмънт през далечната 1977г., когато Ейбрахам Залезник пише статия по темата, е че тази работа се върти около организационната структура и процесите. Развитието на мениджърите по онова време се фокусира изцяло върху изграждането на компетентност, контрол и баланс на властта. В подобно разбиране обаче, пише Залезник, липсват най-важните елементи на лидерството, а именно вдъхновение, визия и човешка страст, които всъщност задвижват корпоративния успех. 

Мениджър vs. лидер

Разликата между мениджъри и лидери, пише той, е в изконните им представи, за хаос и ред. Мениджърите се грижат за процеса, търсят стабилност и контрол; и инстинктивно се опитват бързо да решат проблемите – понякога преди дори напълно да са разбрали важността им. За разлика от тях, лидерите, понасят хаоса и липсата на структура, и са склонни да отложат крайния срок, за да разберат по-добре проблемите. По тази причина лидерите в бизнеса приличат повече на художниците, учените и изобщо на хората на творческото мислене, отколкото на мениджърите.

Всяка организация се нуждае както от мениджъри, така и от лидери, ако иска да успява, но за да се развиват и двете, трябва да се обръща по-малко внимание на логиката и стратегическите упражнения, в полза на атмосфера, в която творчество и фантазия могат свободно да процъфтяват.

Как се развива лидер?

Какъв е начинът да се развива таланта на лидера? Всяко общество отговаря на този въпрос по свой начин, всяко, в търсене на отговор, определя своите тревоги относно начина за постигане на цели, относно разпределянето и употребата на власт. Отговорът на бизнеса по въпроса за лидерството е развитието на нова порода, наречена мениджър. И в същото време, бизнесът е приел нова етика на властта, която предпочита колективното пред индивидуалното лидерство, култът на групата над този на личността. Докато се грижи да се развива компетентност, контрол и баланс на властта в групи, които се състезават помежду си, мениджърското лидерство, за жалост, не предполага развитие на въображение, творчество или етично поведение в корпоративните начинания.

Рисковете на властта

Нуждата да се ограничават тези рискове допринася, в известна степен, за развитието на колективното лидерство и управленската етика. Лидерството неизменно изисква да се използва властта, за да се повлияе на мисленето и действията на други хора. Власт, в ръцете на един човек, крие рискове, заради човешкия фактор: първо, рискът да се вярва, че властта е равна на способността да се постигат незабавни резултати; второ, рискът да се подценят различните начини, по които хората законно трупат власт; и трето, рискът човек да загуби самоконтрол в желанието си да има още повече власт.

Консервативните организации

В следствие на това, е съвсем естествено, че консерватизмът доминира големите организации. В книгата „Втората американска революция“ Джон Д. Рокфелер Трети описва консерватизма в организациите:

„Компанията е система със своя собствена логика, с цялата тежест на традицията и инертността. Нещата се крепят в полза на изпробваните и доказани практики, и срещу поемането на рискове и пътища в нови посоки.“ Изхождайки от този консерватизъм и инертност, в организациите има приемственост на властта, чрез развитието на мениджъри, а не на лидери индивидуалисти. Иронията е, че подобна етика захранва бюрокрацията в бизнеса.

Личността на мениджъра и тази на лидера

Културата на мениджмънта набляга на рационалността и на контрола. Без значение накъде е насочена енергията – към цели, организационни структури или хора – мениджърът решава проблеми. Той или тя задават въпроса „Какви проблеми има за решаване? Кои са най-добрите начини да се постигнат резултатите, така че хората да продължат да работят най-добре за фирмата?“ За да си мениджър не се изисква нито гениалност, нито героизъм, а по-скоро упоритост, реализъм, много работа, интелигентност, способност да правиш анализ и може би най-важното, търпение и доброжелателност. Погледнато под този ъгъл, лидерството не е нищо друго, освен практическо усилие да се дава посока на дейността; и за да се постигне поставената цел, мениджърът изисква хора от различни нива и с различна отговорност да работят ефективно.

Мистика в лидерството?

Друго разбиране за лидерството, обаче, придава почти мистично вярване на това що е то лидер и твърди, че само великите хора са достойни за драмата на властта и политиката. Лидерството е психодрама, в която брилянтен, сам човек трябва да е в пълен контрол над себе си, което може да е предпоставка да успее да контролира другите. Подобно очакване от лидерите контрастира със злободневното, практично и все пак важно разбиране, че лидерството е всъщност управление на работата, която другите вършат.

И веднага си задаваме три въпроса. Тази мистика за лидерството не е ли наследство от детството ни, от чувството ни на зависимост и желанието ни да имаме добри и героични родители? И вярно ли е, че без значение колко са компетентни мениджърите, лидерските им качества страдат, заради неспособността им да видят дългосрочно цели и да предадат стойност на работата? Водени от малки цели, без въображение и без способност да общуват, мениджърите не създават ли конфликти в групата, вместо да ги трансформират в по-висши цели и желания?

Късметът ли прави лидерите?

Ако проблемите се нуждаят от величие, то тогава, ако се позоваваме на минал опит, подборът и развитието на лидерите е оставен на късмета. Няма познати начини как да се научиш да станеш „велик“ лидер. И още - отвъд това, което оставяме на късмета, има нещо по-дълбоко във връзката между нуждата от компетентни мениджъри и жаждата ни да следваме велики водачи.

Самоцелното търсене на хора, които да поемат практическа отговорност би могло да попречи на развитието на великите водачи. От друга страна, присъствието на велики лидери може да подкопае развитието на мениджърите, които съвсем естествено стават неспокойни в относителния хаос, който лидерите успяват да създадат.

Много лесно би било да отхвърлим дилемата около обучението на мениджъри - въпреки че имаме нужда от нови лидери или от такива за сметка на мениджърите - като кажем, че всъщност се нуждаем от хора, които могат да са и двете. Но както културата на мениджмънта се различава от предприемаческата такава, която се развива, когато в организацията се появят лидери, така и мениджъри и лидери са съвсем различни видове хора. Различават се в мотивацията, личната си история, както и по начина им на мислене и действие.