Какво означава да бъдем проактивни и да инвестираме в себе си? И защо това е толкова дискутирано в информационното пространство? Дали е единствено в полза на компаниите или има причина, скрита някъде по-надълбоко?!

Да инвестираш в себе си

“Инвестиции” - терминът се използва в търговската дейност, но напоследък придобива все по-голямо приложение и като че ли с цел да се избегне думата “разход”. Когато мениджърът трябва да прати служителите си на обучение, от него се очаква да одобри тази "инвестиция". Хората започват да си мислят, че стане ли дума за инвестиция – то е по-скоро загуба на пари, но казано по заобиколен начин.

Има и добри, истински инвестиции. Такива, които дават насреща, от които печелим. Една от тези истински инвестиции е именно инвестицията в себе си, в личностното и професионално развитие. В този толкова динамичен, бързооборотен и конкурентен свят, трябва да учим и да развиваме себе си постоянно. Тук ще си позволя да изразя несъгласие с тезата, че в България не може да се получи добро образование. Може! Но, за да стане един човек специалист, било то в България или не, се изисква по-голяма инвестиция от негова страна – изразяваща се във време и усилия. Нито един университет по света не ни прави “мастъри” в която и да е дисциплина след 3 или дори 5 години учене. Изисква се много ровене в книгите, изследвания и практика, която, разбира се, е свързана с личното време, допълнителното учене и много, много допълнителни усилия. Ето това е добрата инвестиция.

Изискванията на пазара на труда

Напоследък медиите говорят за това, че за голяма част от работодателите най-ценното качество, което търсят у бъдещите служители, е именно желанието да се самоусъвършенстват и да бъдат проактивни.  Махан Таваколи, вице-президент на Дейл Карнеги eнд Асошиейтс по време на визитата си в България през декември 2012г. сподели на база дългогодишния си опит в мултинационална среда с развиването на хора и техния потенциал, че компаниите днес търсят именно служители, които носят със себе си желанието постоянно да учат и да се променят, да търсят сами развитие и които не чакат външна намеса.

Проактивните хора

Какви са характеристиките на проактивните хора, които търсят сами да се усъвършенстват постоянно? Каква е тяхната мотивация за работа и какво ги прави толкова ценни?

Мотивацията им произхожда от потребностите, които хората имат. Изследователите на мотивацията за работа като Маслоу, Хърцбърг, Алдерфер, МакКлеланд поставят на последното, най-високо ниво в своите йерархии на човешките потребности тази за самоактуализацията, изразяваща се в стремеж към растеж и развитие. Не всички хора я изпитват, много от хората не стигат до нея, задоволяват се с предходните нива, осигуряващи им сигурен, спокоен живот, приемственост от другите и интеграция в своите социални обкръжения.

Проактивните хора имат силно изразена потребност от стремеж и развитие. Това са хората, които имат нужда от себедоказване и постоянно надграждане на знанията и уменията си. Това са хората, които търсят начини да извлекат полза от всяка ситуация, не в смисъла на облагодетелстване за сметка на някой друг, а в смисъла на това да станат по-добри. Те търсят житейски уроци навсякъде около себе си, търсят учители сред хората над и под тях в професионалната йерархия. Това са хората, които няма да търсят причини защо университетите в България не дават образованието, от което се нуждае бизнеса и икономиката, а ще намерят начин чрез това, което се предлага, да придобият такова образование, което им е необходимо и няма да спират да се обучават. А нима днешното време и светът около нас не изисква именно това?!

Все по-ценни за бизнеса

Ценни за бизнеса са проактивните хора именно поради тази своя потребност за непрестанно себеактуализиране. Те биха се справили добре и в среда, която не им осигурява непрестанна подкрепа - която не ги обезпечава финансово с обученията, които биха искали да посещават всеки месец. Защото тези хора ще търсят начин за личностното си развитие, и то про-активно. В условия на криза, когато компаниите търсят начини за ефективно производство с минимални разходи и се обръщат към съкращение на човешкия ресурс като лесна за приложение сратегия, тези хора запазват стойността и цената си. Причината е отново в тяхната потребност да се развиват, независимо от условията. Те няма да се спрат пред икономическите пречки, а ще намерят или изградят нов начин, който да им позволява да бъдат ефективни в новосъздадените условия.

Проактивните хора работят повече и говорят по-малко, защото знаят, че делата са по-важни от думите. Проактивните хора са ценни, защото след 20 години те ще бъдат също толкова търсещи и актуални, колкото са и днес. Информационно-технологичното общество на 21-и век има нужда от повече хора с потребност за усъвършенстване, за да върви напред. Другите изостават - ако днес са добри специалисти, то след 10 години ще се окаже, че уменията им вече са непотребни.

Призовавам ви да не спирате да търсите, събудете потребностите си за растеж и развитие. И действайте. Така единствено ще станете ценен кадър на пазара на труда в днешните икономически и пазарни условия, където дори и хората все по-често се превръщат в бързооборотен ресурс.