Начало / Попитай експертите / Основни правни грешки на стартъп компаниите
Основни правни грешки на стартъп компаниите

Основни правни грешки на стартъп компаниите

10 мин

Като младши адвокат, прохождащ в дебрите на професията, и активен член в Асоциация на българските лидери и предприемачи (ABLE) имам възможността да наблюдавам развитието на различни и множество стартъп компании. Така установих наличието на повтарящи се правни грешки, които нововъзникващите компании / стартъпи (startups) допускат и затова реших, че би било полезно да напиша настоящата статия. С нея искам освен да обърна внимание на тези грешки, а и да дам съвети за избягването им.

Грешка № 1. Непознаването на видовете правноорганизационни форми за извършване на търговска дейност


Едно от първите решения, които учредителите трябва да вземат, е това за правната форма на техния бизнес или как юридически да облекат и организират нововъзникващата си компания. Основателите често започват бизнеса си без да се консултират с адвокат или поне да проучат видовете организационни форми и възможностите, които всяка една предоставя, а това е основополагащо решение за техния успех.

В Търговския закон се съдържа статутът на отделните видове търговци и накратко ще ви разкажа за всеки един от тях:

Едноличен търговец (ЕТ).  Всяко дееспособно физическо лице, което по занятие извършва търговски сделки, има местожителство в страната и е вписано в търговския регистър, се смята едноличен търговец. Eдноличният търговец обаче не е нов правен субект, както едно търговско дружество например. Всички права и задължения във връзка с търговската дейност се обединяват от личността на лицето, признато за търговец и в този смисъл ЕТ е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той ще отговаря по задълженията, придобити в резултат на упражняване на търговската си дейност, и по всякакви други имуществени отношения, в които влиза в частния си живот – така и р. № 855-2003-II г.о.

Различно е положението, ако търговецът учреди еднолично търговско дружество – ЕООД или ЕАД. В този случай за търговеца възниква възможността юридически да се раздвои. С юридическото отделяне на търговската дейност като самостоятелен правен субект се стига до ограничаване на риска, което е немислимо при фигурата на ЕТ. Рискът на търговеца – търговско дружество (ЕООД или ЕАД) се простира само до средствата, които е вложил за учредяване на дружеството.

Друг недостатък на ЕТ е, че не предоставя възможност за съдружие, видно и от самото наименование „едноличен търговец“.

В търговския закон се съдържа и правната регламентация на държавните и общински предприятия, които обаче не са релевантна тема за обсъждане в настоящата статия и биват споменати с оглед изчерпателност по отношение видовете търговци, уредени в българското законодателство.

Законодателната класификация на  търговците - търговски дружества е numerus clausus, което ще рече, че видовете търговски дружества са изчерпателно изброени от законодателя – те са пет на брой:

  1. СД – събирателно дружество;
  2. КД – командитно дружество;
  3. ООД – дружество с ограничена отговорност;
  4. АД – акционерно дружество;
  5. КДА – командитно дружество с акции;

Събирателно дружество (СД). При учредяване на събирателно дружество учредителите, които трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически, сключват учредителен (дружествен) договор в писмена форма с нотариална заверка на подписите.  След това учредителите са длъжни да регистрират дружеството, за да може то да възникне – това става чрез вписването му в търговския регистър.

Съдружниците в СД отговарят неограничено и солидарно за задълженията на дружеството към кредиторите на дружеството, тоест всеки съдружник отговоря за дълговете на бизнеса с личното си имущество и по този начин рискува личните си активи за задължения към кредиторите на бизнеса.

Командитно дружество (КД). Учредяването на командитно дружество, както при събирателно дружество, изисква сключване на дружествен договор с нотариална заверка на подписите на съдружниците и вписване в търговския регистър, като учредителите отново трябва да бъдат най-малко 2 дееспособни лица – физически или юридически. Тук разликата е, че един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на дружеството, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска. Тоест командитното дружество има два вида съдружници – неограничено отговорни и ограничено отговорни-до размера на уговорената вноска.

Дружество с ограничена отговорност (ООД). ООД е най-разпространената и предпочитана форма на сдружаване, творение на немската правна доктрина.

Чрез тази форма на сдружаване се преодоляват неудобствата и недостатъците на Събирателното и Командитното дружество (СД и КД) - съдружниците в ООД не са длъжни да полагат лични усилия и труд в дейността на дружеството, както и тяхната отговорност е ограничена до размера на дяловата им вноска в капитала. Това ще рече, че за разлика от СД и КД, при ООД - дружеството е отговорно за своята дейност, а отговорността на всеки съдружник в него е ограничена до дяла му, който той вече е внесъл в капитала на дружеството. Това прави финансите на дружеството отделни от личните финанси на съдружниците.

Освен предимствата пред СД и КД, ООД има предимства и пред акционерното дружество - ООД преодолява тежкия бюрократичен апарат, характерен за акционерното дружество (АД).

Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството с дяловата си вноска в капитала. За разлика от СД и КД, ООД формира капитал, чиито минимален размер  е 2 лв. Съдружниците сключват дружествен договор в проста писмена форма (не се изисква нотариална заверка на подписите).

Във връзка посочените предимства на ООД и в съответствие с опита на развитите държави тази правноорганизационна форма е най-често използваната и най-подходящата за стартирането на бизнес.

Акционерно дружество (АД). АД е породено от необходимостта да се акумулират големи финансови средства за осъществяване на значителни стопански цели. АД е дружество на едрия капитал.

Акционерно дружество може да бъде учредено от едно или повече физически или юридически лица. Учредява се с устав, а не с дружествен договор. Дружеството задължително формира капитал, чиято минимална стойност съгласно българското законодателство е 50 000 лв.

Органи на акционерното дружество са: общо събрание на акционерите; съвет на директорите – когато АД е с така наречената едностепенна система на управление; или надзорен съвет и управителен съвет - при двустепенна система. (За това ставаше дума по-горе, като споменах за бюрократичния апарат на АД).

Командитно дружество с акции (КДА). Командитното дружество с акции е междинна форма между КД и АД. КДА има два вида съдружници – ограничено отговорни и неограничено отговорни. Командитно дружество с акции се образува с договор между неограничено отговорните съдружници, като изискване за минимален брой на неограничено отговорните съдружници няма - може да е само един. След определената в закона процедура и приемане на необходимите актове, неограничено отговорните съдружници набират акционери - ограничено отговорните съдружници, чиито брой не може да бъде по-малък от 3.

*Възникването на всички търговски дружества съгласно българското законодателство става след вписването им в търговския регистър, което завършва производството на търговската регистрация.

Грешка № 2: Неяснота в отношенията със съоснователите


Каквато и правноорганизационна форма да изберете за Вашия бизнес, Вие следва да сключите договор с партньорите си (ако имате такива, защото, както видяхме, съществуват и еднолични правноорганизационни форми). Именно с този договор (дружествен/учредителен/устав) следва да уредите възможно най-изчерпателно отношенията помежду си, като ги съобразите с личните си интереси, общите интереси и виждания за развитието на дружеството, политическата и икономическата конюнктура и пр. Често това е пренебрегвано от предприемачите, като те сключват бланкови учредителни договори, без да отчитат горепосочените фактори. Показателен пример е партньорството между Steve Jobs и Steve Wozniak. Дори и при наличието на успеха на Apple, Возняк усеща, че Apple е пречка за неговото лично развитие като инженер, а отделно от това не споделя вижданията на партньора си за бъдещето на компанията, поради което напуска Apple, заявявайки, че компанията е "поела в грешната посока за последните пет години".

За да избегнете подобно развитие на отношенията с партньорите си, следва да обърнете внимание на следните основни моменти, когато влизате в писмено съглашение с тях: Кой какво получава? Какви са ролите и отговорностите на основателите? Каква е общата цел и визия за бизнеса? Как се вземат ключовите решения за бизнеса (*в случаите, в които законът позволява свобода) - обикновено мнозинство, абсолютно мнозинство, квалифицирано мнозинство, единодушие? Съществуват и други важни въпроси, които следва да са съобразени с избраната правноорганизационна форма и свободата на договаряне, предоставена от законодателя.

Грешка № 3: Липса на проектодоговор (договор-образец)


В дейността си повечето компания често сключват множество договори с идентично или подобно съдържание. Неефективно и времеeмко би било всеки отделен договор да е резултат от продължителен процес на договаряне. Затова всяка компания, а особено тепърва стартиращите, следва да има типизирани условия, при които договорите й биват сключвани. Това са така наречените договори-образци или проектодоговори. Те представляват предварително подготвен текст, който се предлага като основа за обсъждане в рамките на водене на преговори. Тези договори спестяват време; опростяват процеса на договаряне; уеднаквяват правата и задълженията със съконтрахентите Ви; осигуряват пълна уредба на отношенията между страните и възможно най-пълна защита при  възникването на спорове помежду им (в случай че са компетентно написани, разбира се);

Поради същественото значение и икономическите последици при наличието на порок в договора, Ви съветвам да се консултирате с адвокат, който да изготви подходящия договор за Вашия бизнес. Ако все пак нямате тази възможност, ето няколко съвета/стъпки, за да се сдобиете със собствения си стандартно приложим договор:

  1. Запознайте се с примерни договори, подписвани във Вашия бранш - от тях можете да придобиете представа за необходимото съдържание на Вашия договор, както и да почерпите идеи за различни клаузи, които да включите;
  2. Максимално ясно и пълно опишете неговия предмет, стоки/услуга, възнаграждение; права и задължения на страните; срок на договора и/или условие/я за прекратяването му;
  3. Може да включите клауза "Конфиденциалност";
  4. Включете клауза "Непреодолима сила";
  5. Включете клаузи за защита при неизпълнение;
  6. Включете клауза за разрешаване спорове;
  7. В случай че сключвате договор с компания от друга държава, уговорете кое ще е приложимото право и кой ще е компетентният съд за разрешаване на възникнали спорове;*Горните точки не претендират да са изчерпателни, затова отново Ви съветвам, при изготвянето на договори и воденето на преговори относно тяхното съдържание, да се консултирате с адвокат.

В следващата статия очаквайте и останалите основни грешки, които стартиращите компании допускат.

Кратък линк към настоящата публикация: http://ld.rs/Ycsp

Повече информация за Теодора Иванова

Теодора Иванова
Адвокат | Медиатор | Лектор | Член на УС на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) | Завършила магистратура по право в СУ със специализация в университет Еразмус, Ротердам, Холандия I Специализация по предприемачество в Бабсън Колидж, САЩ | Силно вярва в думите на Наполеон Бонапарт, че „Лидерът е търговец на надежда.”.

Отговори

Електронната поща няма да се показва. Задължителните полета са маркирани с *

*