Крадем от днес, за да инвестираме в своето утре

На всеки от нас му е казвано да работи къртовски днес, за да бъде по-добре утре. Тоест да отложим щастието си днес, да го заменим с мъка, за да получим благоденствие утре. Под благоденствие или богатство не визирам само материални облаги, а всякакви материални и емоционални усещания, които ни носят щастие, удовлетворение, значимост, равновесие. Това загърбване ни се продава по телевизията, по списанията, по различните конференции и семинари, най-често свързани с личностно развитие и/или предприемачество. В култ е издигната идеята, че трябва да се смачкваш от работа, да живееш в бедност (под бедност определям да харчиш единствено за наем, транспорт, храна и да не оставаш гол), никакви забавления и развлечения, да трупаш богатство, за да можеш един ден като се събудиш след 10-15 години да имаш много пари. Направо бих казал, че ни продават идея за религиозно мъченичество. Но вместо мъченичеството да е свързано с кауза, то е свързано с работа, а наградата облечена в Бентли, Ролекс, Армани, Гучи и слава.

Цената, която плащаме

За огромно съжаление тази идея е пагубна. Тежкият труд и лишенията без да бъдат награждавани редовно всъщност блокират нашият ум да се насочи към благоденствие и натам, където искаме да отидем. Знам, че звуча малко като онези гурута, но пък точно затова май се оказват прави. Има го ефектът на снежната топка тук. Ако се затваряш към благоденствието, а се отваряш към бедността, то ще получиш точно второто. Може да говорим, че искаме да сме успешни и друго, но действията ни и нагласата ни са това, което наистина показват кое търсим. Когато мислим, че трябва да ни е тежко, всичко да е постоянна борба, то животът ни поднася точно това, и всичките емоции, свързани с тази борба, като страх, нервност, гняв и притеснение само се засилват, докато не ни погълнат. Опитваме ли се да живеем като просяци и да режем разходите си от всичко, то животът ни поднася единствено бедност и още повече страдание. Изведнъж усещаме как позитивизмът и идеализмът, които сме носили в душите си, бива погълнат от циничност, недоверие и разочарование. Защото всичките тези лишения само са ни отдалечавали от нашата крайна цел. Започва един порочен кръг, в който не мислим, че работим достатъчно или не се лишаваме достатъчно, и когато не успеем да стигнем определена цел решаваме, че трябва да работим още повече и да живеем още по-бедно. Тогава единственото, което ни очаква е една мъртва и болна душа.

Бъди щастлив днес

Трябва да направим точно обратното – да награждаваме себе си за добре свършена работа, да инвестираме спечелените пари в развлечения, обучения, семинари, които да ни помогнат да разширяваме мрежата си от контакти, да развиваме себе си като личности и да ставаме по-добри. Тогава ще отворим съзнанието си за богатството, ще привлечем възможности, които да ни доближат до него, а от там просто трябва да вървим напред. На всичкото отгоре ще сме усмихнати, щастливи и здрави.

Аз също съм бил в тази въртележка, даже бих казал, че с един крак все още съм потопен и постепенно се опитвам да изляза напълно. Но един разговор с най-прекрасното създание на земята (приятелката ми) ме накара много сериозно да се замисля върху това. Тя ми обясни точно това – че съм се затворил за възможности, че съм изгубил ентусиазма си, че не харесва подхода ми към живота и бизнес, че някакви спестени 5 лева днес нямат стойност, а всъщност това да бъда усмихнат и щастлив са десет пъти по-скъпи. Тогава останах с паднала челюст и много мислех. Разбира се, беше напълно права. Трудно е да излезеш напълно от този порочен кръг, но с нейна помощ започвам да успявам. Чувствам се много по-добре и съм заобиколен от по-качествени хора, а изведнъж започнаха и новите възможности.

Ами Стийв Джобс?

Но какво да кажем за личности като Стийв Джобс, Елон Мъск и други, които са работили по идея и са живеели с по няколко долара на ден? Те не попадат ли точно в тези, които са жертвали днешното си щастие за бъдещо възнаграждение? Абсолютно не попадат. Тяхната работа и живот тогава, макар и тежки, са ги правили щастливи. Нещата, които са правили в ежедневието си, за да развият компаниите, са тази инвестиция в днешния ден, за която говоря. Основната разлика е, че те не възприемат идеята, че благоденствие идва единствено, ако изпитваш мъка и неприязън и трябва да търпиш днешния ден.

Холивуд и реалният свят не са едно и също

Защо тогава тази идея всъщност се продава толкова успешно, когато очевадно не работи? Романтична е, типично като за Холивуд. Възпитани сме с истории, които показват как добрите минават крайни трудности и най-накрая убиват дракона и спасяват света. Всичките приказки за момъка, минал през 9 царства та чак в десето, за да изпълни определена мисия са внедрени в ума ни. При филмите и сериалите, които гледаме, е същото. По медиите също. Образът на такива хора се хиперболизира до краен предел с идеята да бъде продаден следващият семинар, следващата книга, която да ни превърне в успешни мъченици. Разбира се, пленени от чара и романтиката на този образ ние се стремим да бъдем като него и купуваме идеята. За съжаление ставаме слепи към истината, а тя е всъщност много проста. Наслаждавай се на днес, инвестирай в днес, за да бъде утрото още по-добро.

Това не означава животът ни да се превърне в еднодневка – всяка надница да бъде похарчена още в същия ден. Точно обратното. Аз инвестирам в дълготрайни активи, които мисля да ползвам след 20 години. Средната ми инвестиция е 7лв на ден в тези. Инвестирам време и усилия в изграждането на собствен бизнес вместо да работя за повече пари във вече изградена компания. Може да се каже, че аз съм заменил някои от днешните облаги за утрешни успехи, но това което правя, е :Целта е да преобърнем съзнанието си към наслада от работата и ежедневието си и да се награждаваме за добре свършена работа. Да отречем изцяло идеята за мъченичество и да се глезим по-често.