Признавам, че сте избрали грабващо име на вашето събитие. Защо го нарекохте “лаборатория” ?

Все повече проучвания доказват, че традиционните начини за учене не работят. Академичните форми на сядане в аула и слушане на лекция са от значение, но само донякъде, особено когато говорим за лидерско развитие.

Според водещи проучвания 70% от развитието си успешните лидери дължат на опита натрупан най-вече чрез грешки или по време на много трудни – дори травматични – събития в професионалния си или личен живот. 10 % от развитието на лидерите е резултат от традиционния начин на учене - чрез лекции, класически обучения, четене на литература и т.н.

Останалите 20% от развитието си лидерите дължат на ролевите модели, с които ги е срещнал живота, уроците и обратната връзка, която са получили от хората, с които са си взаимодействали.

Както натрупването на знания, така и ролевите модели, с които се срещаме по пътя си, са съществени, въпреки че заедно формират едва 30%. Без тях ние не сме в състояние да осмислим житейските уроци и да извадим правилните изводи.

Затова използваме символично думата “лаборатория”. Ако аулите са място за лекции, то лабораторията е мястото, където прилагаме на практика наученото, правим опити, влизаме във взаимодействие с други, раждат се нови възможности.

С Лабораторията за Жените Лидери искаме да създадем оптимална среда, в която жени от различни генерации и от различни сфери на дейност (корпоративен бизнес, предприемачи, малък и среден бизнес, социални предприемачи, психолози, писатели, консултанти, коучове) се срещат с потенциални ролеви модели и ментори, които може би нямат в ежедневието си. Така те споделят своя опит, мотивират се взаимно и създават контакти и нови възможности.

Защо събитието е ориентирано само към жените лидери? С какво се различават те от мъжете лидери?

В 20-годишната ми практика в международна корпоративна среда, по време на израстването ми от мениджър до лидер, аз твърдях че няма нужда от разделение на мъже и жени. Мислех, че ако човек е професионалист той успява независимо от пола. По-късно осъзнах, че има нужда от разговор за особеностите на мъжкия и женския подход и този разговор е задължителен в процеса на изграждането на истински добри лидери.

Кое Ви накара да отличите тази разлика?

В началото на мениджърската ми кариера във водеща световна компания бях първата жена директор за държава в целия свят и когато присъствах на световни конференция на компанията виждах как всички други жени, които присъстваха, бяха секретарки или маркетинг специалисти. Десет години по-късно осъзнах, че съм създала около себе си много силни жени лидери и съм отворила път за тях. Така видях ролята, която жените играят една за друга в своето професионално развитие.

Днес знам със сигурност, че когато жените имат директен достъп до успешни женски ролеви модели, те се развиват повече и учат по-лесно.

Защо жените учат по-лесно от жени?

Защото има разлики в начина на мислене, комуникация и мотивация, както и специфични проблеми, с които жените се сблъскват. Това не изключва възможността да учим и от мъжете и дори напротив - задължително е. Необходимо е обаче да си даваме сметка за разликите и да запазим автентичността си, като не се опитваме да следваме и имитираме чужди на нас ролеви модели.

Освен това бизнесът се е развивал стотици години по мъжки модел, колкото и да не ни се иска да го казваме.

В какво се изразява този “мъжки модел”?

В границите на компаниите много неща се случват по начина, по който мъжете са били свикнали да работят в далечното минало. Един пример за това е навлизането на военен тип звания в големите корпорации - с длъжности като например CFO-Chief Financial Officer (Главен Финансов Офицер) вместо Финансов Директор. Също така и използването на много стратегически военни термини при изграждане на бизнес или маркетинг стратегия. Навлизането на жените в лидерските позиции промени много работното място и днес - и мъжете, и жените трябва да изучат това, което ги отличава, за да бъдат по-успешни както като индивиди, така и за да създават по-добри екипи.

Бихте ли дали примери за тези особености?

Един пример за различен подход между жените и мъжете е подходът към кариерата. Жената много време е била извън бизнес средата и гледа на кариерата като възможност за развитие, осъществяване на себе си и много по-малко като възможност за придобиване на власт и пари. Мъжете в продължение на години са възпитавани, че са глава на семейството, че трябва да носят парите в къщи и независимо дали си го признават или не, те често свързват успеха в кариерата с властта.

В резултат на това различно отношение наблюдаваме и различни подходи на работното място като един добър пример е как мъжете и жените подхождат към договаряне на заплатата. Всички световни статистики показват, че жените имат по-ниски заплати от мъжете за едни и същи позиции. Моят опит в това отношение е, че причина за това не е, че мъжете шефове не дават високи заплати на жените подчинени, а че жените подчинени не подхождат по „мъжкия“ начин към договорирането на заплатата си.

Една друга типична разлика на работното място е свързана с подхода, който жените мениджъри и мъжете мениджъри имат. Мъжете като цяло подхождат стратегически, а жените често са водени от майчинския си инстинкт и целят да се погрижат за всички и всичко.

Това изобщо не означава, че всички мъже и всички жени са еднакви. Всеки мъж и жена носи богатство от подходи и уникалност и затова не трябва да подхождаме стереотипно. Задължително е обаче да изучаваме тези разлики и да се учим един от друг.

Тези разлики са важни, но не ги ли научаваме твърде късно?

Да, късно се научават както тези, така и много други неща, свързани с постигането на осъзнатост за себе си и за другите. А това са неща, които са ключови за изграждане на лидерски умения и изобщо за един щастлив живот. Те трябва да се учат още в училище, а се учат от мениджъри и лидери, когато са станали на 35-40 години.

Да поговорим за самото събитие. Какво е съотношението между лекторите жени и тези мъже?

Повечето са жени, но искахме да покажем и другата гледна точка, затова поканихме и мъже в лицето на един опитен корпоративен лидер – Ян Скварил, по-млад лидер - Мирослав Джоканов и един писател и психиатър - Калин Терзийски.

Какво следва след Първата лаборатория в дългосрочен план?

Идеята е да продължим с провеждането на такива събития няколко пъти в годината в София на различни теми. Искаме да направим издания и извън столицата, за да достигнем и до останалите хора в страната. Имам намерение, предвид опита си в Югоизточна Европа, да осъществя този проект и извън границите на България.

Какви резултати очаквате да даде събитието?

Цялостната ми мисия е да накарам хората да осъзнаят, че много неща зависят от тях. Много повече, отколкото си дават сметка. Надявам се участниците в Лабораторията да си тръгнат мотивирани, вдъхновени и с конкретни идеи.

Другото ми желание е да стане ясно, че темата за лидерството не е тема за няколко човека от елита и не е тема само за политици или корпоративни лидери. Тя е тема за това, че всеки от нас трябва да опознае себе си, да разбере своята мисия, да осъзнае в какъв свят иска да живее и да се хване да го постига. Това е и единственият път към истинското щастие.