Получих покана от Посланика на Китайската Народна Република да присъствам на конференция. Един слънчев ден, телефонът ми звънна международно (случайно или не, телефонът ми е марка Xiaomi). Някой проговори с тежък, накъсан акцент, но граматически правилен (адмирации) български. “До-бър-ден-господин-Дер-вен-ков”.

Бях поканен на гръмката конференция “Bridge for the future” организирана от “All-China Youth federation”, организаця известна в нашите ширини, като Комсола. Soft Power all the way!

Дефакто, поканата беше инициирана под егидата на движение “16+1” част от грандоманския замисъл на проекта “Един път, един пояс”. Интересно, как инициативата за преоткриване на новия път на коприната, очакваща да въвлече над 65 държави и да генерира ⅓ от световния БВП, е толкова малко популярна за средностатистическия българин. Кооперативът ”16+1”, от своя страна, е фракцията на движението интергриращо шестнайсет Централно и Източноевропейски държави.

Какво всъщност е “Един път, Един пояс”?

“Хиляди мили и хиляди години древни маршрути на коприната въплъщават дух на мир и сътрудничество, отвореност и приобщаване, взаимно учене и ползи. Духът на “Пътят на коприната” се превърна в голямо наследство на човешката цивилизация.” — част от откриващата реч на президентът Си Дзинпин, повреме на историческата конференция от 14 - 15 май, проведена в Пекин. Идеологията на проекта стартира през 2014 заедно със създаването на държавния “Фонд за Пътя на Коприната” от 40 милиарда долара, увеличен на 2 трилиона тази година — през Китайската Банка за Развитие и EXIM Китайска Банка, прогнозирани за осъществяването на проекти по осите на мир и кооперация, отвореност и интегритет, взаимно образование, общо благо. Дефакто, идеята на Китай се свежда най-вече до изграждането на редица, предимно наземни, инфраструктурни и енергийни проекти, които да спомогнат за съживяването на леко затихващия икономическия растеж.

16+1 не е равно на 17

Форматът “16+1” е частта на “Пояса”, която включва 16 държави от Централна и Източна Европа и кооперацията им с Китай. Проектът е от изключителна геополитическа важност, тъй-като включва страни-членки на ЕС, но и такива, които са извън него. Практически, 16-те държави представляват структури, не толкова чужди на Китайския комунистическия строй. Изненадващо или не, държави като Сърбия, Унгария и Полша (“лошите момчета” в ЕС) привличат значително количество директни китайски инвестиции под формата на инфраструктурни, енергийни и кредитни инструменти.

“Bridge for the Future” и българската делегация.

По-време на 5-дневния форум проведен в градовете Сиан и Пекин, българската делегация, и моя милост в това число, бяхме официално поканени да участваме в откриващата реч на най-голямото състезание за Предприемчаество и Иновация в Китай — China Youth Innovation and Entrepreneurship Competition, с над 233 000 екипа състезаващи се за призови места и няколко милиона участници. Държах реч, защитаваща икономическите, социални и културни интереси на България пред голяма аудитория и важни клечки като Hong Gumei Deputy-Director General in the China Youth Center for International Exchange, Meng Yang — Deputy Director of International Department of the All-China Youth Federation, Li Peng — Secretary General of Chongqing Youth Federation, Qiu Mingqi — Secretary General of Guandong Youth Federation.

Докато конференцията в Сиан бе по-официална и встъпителна, кръглата маса, проведена в Пекин, имаше далеч по-практическа насоченост. Всяка делегация имаше възможност да представи държавата си и възможностите за сътрудничество и кооперация.

Резултатите.

По време на кръглата маса, Китайските организатори бяха поканили представители на “Института за Европейски науки към Китайската Академия по Социални Науки”. Представям част от данните, които те споделиха:

Логическите изводи, които могат да се направят в следствие на емпиричните данни са следните:

• българко-китайските икономически и социални отношения са в долната част на таблицата от 16 държави в региона;
• липсва ясна посока за установяване на дългосрочни отношения с втората икономическа сила в света;
• усеща се масово незанание за културата, иконимката и възможностите за работа с Китай.

Шамарът, който българската делегация получи (индиректно) с тези данни, беше звучен. Типично по юнашки, обаче, ние решихме да бъдем проактивни след завръщането ни на родна земя. Асоциацията на Бълраските Лидери и Предпримачи, представлявана от междунардония й посланик и предпримач Недялко Дервенков, Асоциацията за Международно Обществено Развитие с председател Вадим Рошманов и бившият директор на София Тех Парк — Асен Ненчев, обединяват усилия, за да изградят един по-добър и заинтересован имидж на България в отношенията й с икономическия гигант Китай. В този момент, тримата активно търсят диалог с държавата и заинтересовани среди, за да стратегизират най-правилния подход.