Лидерството и успехът вървят ръка за ръка, но падението дебне тъкмо зад ъгъла. Всеки един, който се е покатерил малко по-нависоко по стълбицата на успеха, се е сблъскал с адреналина от постижението и страха от падението. В по-долните редове ще намерите 3 признака, че един лидер не може да овладее успеха си.

1. Лидерът спира да учи

При динамиката на живота ни това, което лидерът знае днес, далеч не означава, че ще е релевантно утре. Всеки един момент е инвестиция – в успеха или падението. Лидерът следва да си изгради стройна система за развитие на своите компетенции. Разделете ги в четири групи: (1) технически, (2) бизнес, (3) социални, (4) личностни. За всяка една от групите изберете по 1-2 теми и ежедневно правете малки стъпки в посоката, в която желаете да се видите в края на седмицата, месеца, годината.

Един колега от Китай сподели с мен преди време: „Не забравяй, че на всеки един излежаващ се сутрин европеец се падат по 6 вече работещи азиатеца.”

2. Лидерът не филтрира обратната връзка, която получава

Обратната връзка се е превърнала в мода – дава се и желана и нежелана, дава се гласно или безмълвно от резултатите на пазара. Във всеки случай отговорност и мерило за всеки лидер са обкръжението, в което се намира, и начинът, по който той се вслушва в съветите на хората около себе си.
Лидерът трябва да се научи да филтрира обратната връзка. Лидерът знае кога да се вслушва в съветите на околните, но знае и кога да се вслуша в себе си. Големият въпрос е кога да слушаме и кога не? Големият отговор е: „филтрирай всичко според собствените си принципи”. Лидерът е отговорен пред себе си и собствените си принципи и никой „съветник” не споделя тази неговата отговорност.

„Умните лидери вярват само на половината от това, което чуват. Прозорливите лидери знаят на коя половина да вярват.” - Джон К. Максуел

3. Лидерът не променя своите принципи заради успеха си

Казват, че „човек се познава истински тогава, когато има всичко, и тогава, когато няма нищо”. Лидерът е разпознаваем със своята визия, ценности и мисия в живота. Успехът трябва да е недостижимата цел, която да ги подхранва, но не и причината те да се изродят в нещо гротескно. Да изневериш на себе си боли най-много.

„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.” – Марк Твен