Организации, които не развиват лидерските умения на всички, ще станат нeконкурентни. Успешните екипи ще се отличават с добро лидерство, а не с добри лидери.

Дълго време важните моменти в историята са разглеждани, като резултат от действията и компетентностите на отделни велики личности, често пренебрегвайки ролята, която хора от техния екип са изиграли. В днешно време много от нас продължават да имат очакването за големия лидер, който ще ни поведе напред и не разбират, че времената изискват всеки от нас да има умението да води и прави първа стъпка, когато притежава визия какво е най-добре да бъде сторено в дадения момент.

Какво предизвика тази промяна?

Времето, в което живеем, се отличава с невиждана скорост на промените и комплексност на средата, в която една организация съществува, както и безпрецедентно досега ниво на конкурентност. В една такава среда очакването, че един или няколко лидера могат винаги да знаят най-добрите решения е нереалистично. Още по-нереалистично е да очакваме, че винаги бихме могли да се допитваме до лидера, преди да предприемем важни действия.

Като пример за това, наскоро една малка фирма ме изгуби като клиент завинаги и съм убедена, че не съм единичен случай. Продавачката, която ме обслужваше усещаше много добре какво трябва да направи във възникналата ситуация, за да разреши проблема по начин, който ще ме запази като клиент. Тя обаче не намери сили да предложи вариант на решение на шефа си, когато го потърси по телефона, а само му обясни казуса. Въпросният лидер взе грешно решение, защото не разбира напълно създалата се ситуация, въпреки, че най-вероятно е далеч по-далновиден, знаещ и умеещ от жената, с която аз разговарях. Успешен изход от ситуацията беше възможен, ако въпросният мениджър беше прекарал половин час във въпроси, за да се ориентира или ако беше попитал продавачката тя какво предлага. Той обаче не допусна и за секунда, че най-доброто решение може да бъде намерено толкова „долу в йерархията“ на организацията. От друга страна продавачката не беше обучена да се прояви като лидер, т.е. да има увереността първо да осъзнае, че има правилната визия за изход и второ да усеща колко е важно за цялата фирма да поведе шефа си към този изход. Нещо повече - тя по-скоро се страхуваше да направи какъвто и да е коментар, въпреки че цялата й същност подскаваше, че знае каква грешка допускат.

Ако се вгледате в най-иновативните и най-успешни организации на този век, ще видите, че те са мини-общества, в които всички имат усещане за принадлежност, имат възможност да се развиват и да реализират потенциала си. Такива организации често нямат нито структурата, нито йерархичността, с която сме свикнали. В тях всеки член на екипа (до по-малка или по-голяма степен) е в състояние да бъде и лидер и последовател в границите на гъвкави и постоянно променящи се екипи, сформиращи се и разпускащи се, за да отговорят по най-добрия начин на нуждите в момента.

Затова, ако досега организациите бяха фокусирани върху развитието на индивидуалните качества на отделни лидери, все повече успешни организации се фокусират върху развитието на уменията за лидерство като основно качество на всеки в екипа.