Здравейте, казвам се Теодор Димитров, на 24 години от Благоевград. Основател съм на компания, която се занимава със строенето на соларни паркове в индустриален мащаб. Наемам 30 души, а средната заплата в компанията е над 2000 лева. В същото време се занимавам доста усилено с културизъм и се снимам като фитнес модел. Следващата ми цел е да се явя на републиканското състезание в категория „Класически културизъм“.

Това напълно ме класифицира под понятието „батка“. Разни прахчета и хапчета се бъркат и пият постоянно, храната се носи в кутии, а единственият кантар, който ползвам, е да следя колко пилета и крави поглъщам. Тежестите и потта летят във всички посоки и муча толкова силно, че се чувам и в небесата. Когато стереотипът за културист е такъв – как мога да твърдя, че точно този спорт ме е научил на критичните качества за успеха на един бизнес – упоритост, дисциплина, търпение.

Защо упоритост?

То „батките“ не стават ли такива от всичките инжекции, прахчета, хапчета и какво ли не? Май имаше поговорка „бодежа прави растежа“? Ех, колко ли щеше да е хубаво това да е истина – просто пиеш хапчета, ядеш Нутела и лежиш по цял ден и ставаш мускулест и „нацепен“. Истината е, че няма такова нещо.

През по-голямата част от живота съм бил дебело момче. Имало е периоди в тийнейджърските ми години, когато не съм бил способен да направя 1 лицева опора или набиране. Срамувах се да отида на плаж или да съблека тениската си. Просто дойде един момент, в който си казах, че е време да направя нещо за себе си. Така и започнах, лутайки се. Лошият ми генотип + никаквата мускулна маса + многото подкожни мазнини означаваха, че моето пътуване щеше да е много дълго и тежко. Имаше моменти, в които нямаше прогрес, тъпчех на едно място. Пропусках партита, не излизах много, защото знаех, че това ще ме отдалечи още повече от целта. Макар че резултатите не идваха веднага, имах визия, която следвах за себе си и какво искам да направя. Пък то взе и че стана. Най-накрая изведнъж придобих физиката на фитнес модел. Упоритостта ми (дори понякога да беше чист инат)  беше ключова за този успех. Когато веднъж видиш, че твоят труд, когато е фокусиран, постига целите си – всичко става много лесно.

Затова твърдя, че тази упоритост ми помогна и да създам успешен бизнес, който се разрасна бързо и се продаде на добра печалба. Когато започваш с никакви клиенти, никакви пари, никакви контакти и никакъв опит, ще тъпчеш на едно място много дълго време, при това без емпирични резултати – без доходи, без договори, без поръчки и т.н. Но тази упоритост, придобита от културизма, ми позволи да се придържам към визията за моя бизнес и неговото развитие. Единствено щях да се проваля, ако се откажех. И не го направих.

Военна дисциплина

Най-тежкият аспект на културизма не е тренирането, а спазването на хранителния режим. Храниш се с еднооборазни храни, в определени грамажи, почти винаги си гладен, гледаш как останалите около теб похапват сладолед, пица, пържени картофки, а ти можеш само да душиш аромата им, да слюноотделяш и да искаш да изядеш всичкия шоколад на света. Но знаеш, че ако го направиш ще се върнеш назад, няма да си по-добър от вчера. Ще се почувстваш моментно по-добре, а когато се събудиш на следващия ден с раздразнен стомах, задържал 5 килограма вода, ще съжаляваш. Дисциплината е това, което те държи като кон с капаци за всички външни дразнители, най-вече хранителни. Да си изряден, да спазваш режима си, да търсиш отговорност на себе си за храната, която консумираш.

В бизнеса е същото. Трябва да си навреме на срещи, трябва да спазваш графиците си, трябва да изпълняваш задачите си за деня. Един стартиращ бизнес е като едно дете. То не може да се грижи само за себе си, а трябва постоянно да бъде водено. Когато нещо лошо се случи с дете, обществото търси отговорност от родителите. В стартиращия бизнес, в който не са замесени инвестиционни фондове и акселератори, ти единствен носиш отговорност за резултатите му. Ако не се постигат целите – не се постигат заради теб. Дисциплината позволява да не се изпада в тази ситуация и да си налагаш да свършиш това, което трябва.

Търпение

Последният голям урок от културизма е търпението. Казват, че Рим не бил построен за един ден. С тялото е същото. Години упорит труд и дисциплина водят до промени в тялото. Много, включително и аз, обичаме бързите резултати. За два месеца да изглеждам като корица за списание. Няма как да стане. Правиш си нещата, следваш си режимите и се зареждаш с много търпение, ама много. Бизнесът не расте за един ден, както и няма да те направи милионер за една седмица. Да, може да го продадеш, но парите от тази продажба си ги изработвал през цялото време, докато си градил успешен бизнес. Търпението позволява да сме смирени и да канализираме силата на упоритостта и дисциплината.

Обединени, тези три качество (упоритост, дисциплина, търпение) са много по-важни от това колко инвеститори имаш, колко връзки, колко познати, колко опит, колко пари и т.н. Последното е просто боята на къщата. Истинската основа са тези три качества, които ти притежаваш. А до каква степен и колко ефективно ще ги използваш – зависи изцяло от теб.