Със сигурност Ви се е случвало да слушате двама души, които казват едно и също нещо, но да чуете думите само на единия. Защо? Защото, за да ни чуят, най-важното нещо е как звучи гласът ни.

Винаги разбираме по гласа, когато някой е нервен или уверен. Помислете за фразата „Бих искал/а да Ви кажа нещо.“ веднъж произнесена колебливо и същата фраза, изказана уверено. Как бихте искали да говорите на клиентите или на служителите си?

Често за проблем се възприема възходящата интонация, като при въпрос, както и потреперването на гласа; или когато звучим ниско и драскащо, обикновено в края на изречение. Подобни промени се приписват на жените, но аз ги забелязвам и в двата пола – решението и в двата случая е дълбокото дишане.

Като бивша оперна певица, зная колко много дълбокото дишане влияе на това по какъв начин звучи гласът. За певците е задължително да дишат дълбоко, за да може гласът им да достигне до всеки един човек от публиката. Никога преди това не съм си мислила, че умението да дишам дълбоко ще ми е необходимо извън сферата на операта – докато не трябваше да изнеса първата си реч. И тогава разбрах как оперното пеене ми помага да съм силен оратор.

Сега, след 10 години, през които преподавам публична реч и презентационни умения, мога категорично да заявя, че способността да владееш дишането си е едно от най-важните, но и най-подценявани умения, които се преподават в ораторското изкуство. Това умение е много важно както на бизнес срещи, така и когато говорите пред по-голяма аудитория. То е и ключово за хора на ръководни позиции.

Не много хора знаят, че когато Маргарет Татчър става министър-председател, тя започва уроци по дикция. Има запис на гласа й преди и след уроците, където ясно се чува разликата. Някои мислят, че съзнателно се опитва да звучи по-ниско (може би, защото според някои, хората с ниски гласове имат по-голям успех в бизнеса и политиката). Това, което аз чувам, и което всъщност прави разликата, е дишането на Татчър – то прави гласа й по-наситен, по-резониращ и в крайна сметка, по-плътен.

Когато показах видеото на студентите си, те се разделиха на две групи. Едната група предпочете гласа й преди уроците, защото беше нежен и женствен, а другите предпочетоха гласа й след уроците – така си представяха, че трябва да звучи министър-председател.

Без значение дали сте мъж или жена, какъв в гласът Ви – висок или нисък – кои са нещата, които трябва да направите, за да овладеете дишането си и да звучите по-уверено?

1. Правилна поза

Разтворете краката на ширината на раменете, разпределете тежестта на тялото си добре на двата крака и вдигнете ръце над главата. Поемете дълбоко въздух. Сега издишайте и бавно отпуснете ръцете покрай тялото си, без да движите гръдния кош. Дръжте раменете назад, не се изгърбвайте. Това е най-добрата поза за говорене (както и за пеене) – стоите изправени, усещате тялото си с цялата му височина и излъчвате увереност.

2. Дълбоко дишане

Поставете едната ръка на корема, а другата на гърдите. Поемете дълбоко въздух и вижте коя ръка се движи. Много хора, когато дишат, движат гръдния си кош; но аз искам сега да се опитате да не го движите и да мислите, че вдишвате с корема си. Издишайте бавно, сякаш надувате балон. Малко е трудно, нали? Направете следното упражнение – облегнете се плътно на стената и свийте леко краката в коленете. Тази позиция на тялото помага да се фокусирате върху корема си, докато дишате, и да не повдигате гърдите. Но внимавайте – ако усетите, че Ви се вие свят, спрете с упражнението и дишайте по обичайния си начин. Целта не е да Ви стане лошо, а да усетите разликата.

3.  Говорете с дъха си

Вече сте вдишали дълбоко, но не знаете какво да правите с всичкия този въздух. Вместо да го задържате, подкрепете думите си с него, издишайте равномерно, докато говорите. Представете си суши – тънко парче риба, върху канапе от ориз. Помислете за гласа си като за рибата, а вдишаният въздух е ориза. За да поддържате гласа си, имате нужда от постоянен въздух за цялото изречение. Какво става, когато рибата е по-дълга от канапето ориз? Тя допира земята – същото се случва и с гласа, когато в края на фразата няма достатъчно въздух. Затова се получава и треперенето. Когато говорите, упражнявайте се да издишате бавно с всяка дума и оставете гласа си да резонира с целия си блясък. Започнете да издишате бавно, докато броите „1...2...3...4...5...“. След това издишайки, кажете „Здравейте, казвам се…...“

4. Тренирайте с телефона си (за да се запишете) или с партньор

На семинарите моля участниците да си изберат партньор, с когото да упражняват два различни начина на говорене: първо, да се представят с „нормалния“ си глас, а след това да поемат няколко пъти дълбоко въздух и да се представят, като използват метода на дълбокото дишане, който описах по-горе. Говорещият не винаги чува разликата в собствения си глас, но веднага я забелязва у партньора си – гласът става по-наситен, по-плътен и по-уверен.

Колко често поемате въздух? Поне в края на всяко изречение! Ако имате склонност да препускате, докато говорите, независимо дали на среща или когато имате презентация, старайте се да вдишвате на всеки препинателен знак – това ще Ви накара да забавите темпото.

Колко често трябва да използвате тази техника? Не е нужно да е през цялото време. По-скоро я правете бавно, вкъщи или в офиса, когато сте сам/а, докато я овладеете добре. После може да пробвате навън или на някоя безкрайните работни срещи и конферентни разговори. Поемете няколко пъти дълбоко въздух, след това се отпуснете и дишайте нормално. Две минути всяка сутрин се упражнявайте да казвате, докато издишате бавно „Здравейте, казвам се….“ С времето ще започнете да вдишвате бързо, но това ще е достатъчно, за да се отпуснете преди стресови ситуации, като речи или трудни разговори.

Не става въпрос да звучите като друг човек; става въпрос, когато говорите пред публика, да се научите да показвате гласа си с целия му блясък и дълбочина, за да може силата му да отговаря на силата на думите Ви. Ако успеете да го направите, хората ще слушат.

Публикуваме статията от Harvard Business Review с промени и съкращения.