Най-важната задача на лидера е да задава посока на внимание. За да го направи, той/тя трябва първо да се научи сам/а да се концентрира. Когато казваме да се фокусираш или да се концентрираш върху нещо, често имаме предвид това да стане върху едно единствено нещо; и да избягваме всичко останало, което би могло да ни разсее. Но изследвания от последните години в областта на неврологията показват, че всъщност можем да се фокусираме върху много неща, по различни причини, чрез различни неврологични пътеки в мозъка. Някои от тези пътеки работят в унисон, докато други - не.

Видове внимание

Различните видове внимание могат да бъдат разделени на три групи:

• внимание върху себе си;
• внимание върху другите;
• и внимание върху света по принцип.

И така разделени, те хвърлят нова светлина върху основните умения на лидерите. Да се фокусираш върху себе си и върху другите, помага да се развиват елементи на емоционалната интелигентност. А разбирането затова как да се фокусираш върху света наоколо, подобрява способността да се измислят нови стратегии и иновации, да се управлява организацията.
Всеки лидер трябва да култивира тази триада от внимание, в изобилие и с необходимия баланс, защото ако не успее да се фокусира върху себе си, лидерът остава без посока, ако не успее върху другите, остава невеж, а ако не види света – остава сляп.

Да успееш да се видиш

Емоционалната интелигентност започва със себепознанието – да се свържеш с вътрешния си глас. Лидерите, които слушат вътрешния си глас, имат много повече ресурси, от които да черпят идеи, за да вземат по-добри решения и да се свързват с истинската си същност. Но какво точно означава това? Ако се опитаме да разберем как хората се вглеждат в себе си, би ни помогнало да направим това абстрактно понятие, по-конкретно.

Себепознание

Да слушаш вътрешния си глас означава да обръщаш внимание на собствените си психологически сигнали. За тези малки знаци отговаря част от мозъка ни, наречена инсула. Когато обърнем внимание на някоя част от тялото си, това веднага засилва чувствителността на инсулата точно към тази част. Ако се съсредоточите върху сърдечния си ритъм, инсулата активира повече неврони в тази посока. Всъщност, колко добре хората могат да усетят сърцебиенето си, е мерило за себепознанието им.

Интуицията са съобщения от инсулата и амигдалата, които неврологът Антонио Дамасио нарича соматични маркери. Това са послания, че „чувстваме“, че нещо е правилно или грешно. Соматичните послания улесняват вземането на решения, като насочват вниманието ни към по-добри възможности. Обикновено не крият риск, ако се вслушаме в тях (колко често се е случвало, когато се зачудите дали сте изключили котлона, наистина да сте го забравили включен?), но ако ги разпознаваме, по-добре ще използваме интуицията си.

Да разгледаме един анализ, проведен във финансовия център на Лондон – с 118 професионални търговци и 10 висши мениджъри. Оказва се, че най-успешните търговци са онези, които не разчитат нито само на статистическите данни, нито само на интуицията си. Те се фокусират върху широк спектър от емоции, които им помагат да оценят интуицията си. Когато търпят загуби, признават, че са нервни, затова действат по-внимателно, поемат по-малко рискове. Търговците с най-ниски печалби са онези, които не обръщат внимание на безпокойството, когато се появи и продължават да следват интуицията си. Не успяват да чуят широк спектър от знаци, и биват подведени.
Много важен момент при лидерството е да се комбинира интуицията, трупана с времето, с трезв поглед върху нашата истинска същност.

Автентичността на личността

Да си истински означава да си един и същ човек както за другите, така и за себе си. От части това включва да обръщаш внимание на мнението на другите за теб, особено на онези, които цениш и които са откровени. Друг начин да се концентрираме е да сме отворени за света – да забелязваме какво се случва около нас, без да затъваме и без да бъдем отнесени от случващото се. Без да съдим, без да заклеймяваме, без да отхвърляме – просто да виждаме.
За лидерите, на които се случва по-често да изказват мнение или да дават обратна връзка, отколкото да я получават, това може да се окаже капан. Човек, на когото му е трудно да се държи отворен към света, се хваща за дразнещи подробности, като например защо другите пътници на летището се мотат толкова около лентата за багаж. Човек, който може да задържа вниманието си в режим отворен, ще забележи другите пътници, но няма да се безпокои за тях, и също така ще види какво още има наоколо.

Естествено, да си отворен да получаваш, не означава задължително, че има кой да ти даде. Тъжното е, че животът не ни дава много възможности да научим как другите ни виждат, и още по-малко възможности за това, когато сме се изкачили в йерархията. Може би по тази причина, един от най-популярните курсове в бизнес училището в Харвард е този за повишаване на самоосъзнаването.

Курс в Харвард за самоосъзнаване

Водещата идея в него е че, познанието за себе си започва със себеразкриването. На семинарите участниците в курса дискутират лични проблеми, проблеми, които не биха споделили дори с членове на семейството си. Каква е ползата от това ли? Просто ние не знаем кои сме, докато не се чуем да разказваме историята на живота си на някого, на когото имаме доверие. Това е начин да видим как нашата представа за самите нас, отговаря на представата на доверените ни колеги за нас – външна проверка за това колко сме истински и автентични.

Самоконтрол

Съзнателен контрол е научният термин за това да насочим вниманието си в желаната от нас посока и да го задържим там, когато се появят разсейващи фактори. Разговорната дума за същото е воля.
Съзнателният контрол позволява на изпълнителните директори да преследват цел, без да се влияят от разсейващи ги фактори или спънки. Същата верига от неврони, която ни позволява да преследваме целите си, е отговорна и за бурните ни емоции. Добро ниво на съзнателен контрол се вижда у хора, които остават спокойни в кризисна ситуация, обуздават силните си вълнения и се възстановяват от пораженията.

Изследвания в продължение на десетилетия показват особената важност на волята, що се касае за успех като лидер. Особено интересно е изследването на съдбата на 1037 деца, родени през 1970-те в Нова Зеландия. В продължение на няколко години психологът Уолтър Мишел провежда експеримент на волята - „тестът с бонбоните“. На децата се предоставя избор – да изядат 1 бонбон веднага, когато го получат или да изчакат 15 минути и да получат 2 бонбона. Една трета от малчуганите излапват бонбона веднага, след като го получат; една трета изчакват почти половината време и тогава го изяждат, а една трета, издържат 15 минути и получават 2 бонбона.

Години по-късно, когато децата са на около 30 години, успяват да открият всичките и да видят как се е развил животът им. Онези, които са успели да изчакат четвърт час са значително по-здрави, финансово стабилни са и са нормални граждани на обществото, за разлика от децата, които са бързали да вземат 1 бонбон. Всъщност, статистиката показва, че нивото на самоконтрол при децата е много по-важна предпоставка за финансов успех, отколкото коефициентът на интелигентност, социалният произход или семейната среда.

Начинът, по който успяваме да се концентрираме е ключът да подчиняваме волята си, казва Мишел. Разпознаваме три подвида на съзнателен контрол, които оперират заедно, когато изправяме един срещу друг самоограничението и безкрайното глезене – способността доброволно да преместиш вниманието си от нещо, което много желаеш; способността да устоиш на разсейването и да не се връщаш към същият този обект; способността да се концентрираш върху бъдеща цел и да си представиш колко добре ще се чувстваш, когато я постигнеш. Вече възрастни, децата от експеримента в Нова Зеландия може и да са останали такива, каквито са били като деца, но не е задължително да е така. Защото силата да успяваш да се концентрираш може да се развива.

Внимание върху другите

Думата внимание идва от латинската дума „attendere” - да поемеш към. Това е съвършеното определение за внимание върху другите, което е в основата на емпатията и на способността да изграждаме социални връзки – вторият и трети пилон на емоционалната интелигентност.

Изпълнителните директори, които наистина се интересуват от другите, се разпознават лесно. Те винаги намират общ език, мнението им има голяма тежест и хората искат да работят с тях. Те са естествени лидери, без значение от йерархичната или социалната си принадлежност.

Тройката на емпатията

Често говорим за емпатията като за една единствена характеристика. Но ако погледнем по-отблизо върху какво точно обръщат внимание лидерите, когато проявяват емпатия, ще видим, че има 3 ясно разграничими вида, всеки еднакво важен:
познавателна емпатия — способността да разбереш гледната точка на другия;
емоционална емпатия — способността да почувстваш, каквото чувства другият;
емпатична грижа — способността да усетиш от какво се нуждае другият и да му го дадеш.

Познавателната емпатия позволява на лидерите да обясняват точно какво искат от другите – умение, което е много важно, за да има добро представяне на фирмата. Противно на очакванията, да показваш познавателна емпатия изисква от лидерите по-скоро да мислят за чувствата, отколкото самите те да ги изпитват.
Любопитната природа подхранва познавателната емпатия. По думите на един успешен изпълнителен директор, който носи споменатата черта „Винаги съм искал да науча всичко, да разбера хората, които са около мен – защо мислят по начина, по който мислят, какво работи за тях и какво не.“ Познавателна емпатия означава още да отидеш отвъд самопознанието. Изпълнителен директор, който ни позволява да мислим собствените си мисли и да наблюдаваме чувствата, които те пораждат, ни позволява да прилагаме същия начин на мислене и към клиентите.

Емоционалната емпатия е важна за ефективен мониторинг, при управление на клиенти и разчитане на динамиката на група. Тя се заражда в онези центрове в мозъка ни които ни карат да чувстваме бързо, без да се задълбочаваме в мислене. Те ни настройват на емоционалното състояние на другите: буквално, мога да усетя твоята болка. Мозъкът ми разбира какво му казваш, когато ми разказваш вълнуваща история. Но, за да разбираш чувствата на другите, първо трябва да можеш да разбираш собствените си чувства. За да достигнете до способността си на емоционална емпатия, Ви е нужна комбинацията на два вида внимание: нарочено внимание върху това как чувствата на другите се отразяват върху Вас, както да успеете да разчетете лицето, гласа и другите външни знаци на емоцията.

Когато трябва да се научим на емпатия
Емоционалната емпатия може да се развива. За да помогнат на лекарите да се наблюдават, в болница в Бостън е създадена програма, в която ги учат да се фокусират върху дълбокото диафрагмено дишане и да култивират в себе си ниво на отдръпване – да наблюдават сякаш отстрани, без да се губят в собствените си мисли и чувства. “Да подтиснеш собствените си емоции, за да наблюдаваш случващото се наоколо, ти дава познание за взаимодействието, без да трябва задължително да реагираш. Така можеш да видиш дали собствената ти психика се напряга или остава балансирана.“
Емпатичната грижа е пряко свързана с емоционалната емпатия, позволява ти да усетиш не просто как се чувстват хората, но какво имат нужда да направиш за тях. Това е което търсим от лекаря си, от брачния си партньор и от шефа си. Емпатичната грижа се корени в грижата, която родителите показват към децата си. Наблюдавайте къде отиват очите на хората, когато в стаята влезе едно сладко бебе и ще видите как се задейства майчинският център в мозъка.

Психологично изследване посочва, че когато хората растат в йерархията, способността им да поддържат лични взаимоотношение страда.

Способността да откликнеш

Теория в областта на неврологията казва, че способността да отговориш се отключва от онзи радар в мозъка, който усеща опасността и от другия център, който отделя окситоцин, хормонът на грижата. Това предполага, че емпатичната грижа е двупластово чувство. Ние интуитивно изживяваме болката на другия, като своя. Но за решението дали да отговорим на нуждите на същия този човек, нарочно преценяваме колко ни е важно дали се чувства добре.
Онези от нас, които изпитват прекалено силна емпатия, сами започват да страдат от болката на другия. В професиите с грижа за хората, това води до умора; при ръководните длъжности, може да създаде чувство на нервност заради хора и ситуации, които са отвъд нашия контрол, до нервност, която разсейва самите нас. Обаче, хората, които се пазят като притъпяват чувствата си, може да изгубят връзка с емпатията. Емпатичната грижа изисква от нас да можем да управляваме собствените си злощастия, без да спираме да виждаме болката на другия.

Друго лабораторно проучване твърди, че емпатичната грижа е много важна, за да можем да правим морална преценка. Когато хората слушат истории за хора, изложени на физическа болка, мястото в мозъка им, отговорно за усещането за болка се активира мигновено. Но ако става въпрос за психологическо страдание, центърът от по-високо ниво, отговорен за този вид емпатична грижа и съпричастност, се нуждае от по-дълго време, за да се включи. Отнема време да се разбере психологическото и морално измерение на ситуацията. Колкото по-малко сме концентрирани, толкова по-малко успяваме да култивираме по-задълбочените форми на емпатия и съпричастност.

Изграждане на връзки

Хората, на които им липсва социална чувствителност лесно се забелязват. Те са онези от нас, които идея си нямат какво точно се случва. Мениджърът, който е технически много компетентен, но груб с колегите си, обижда подчинените си, обявява любимци – но когато се опиташ да покажеш какво прави, той/тя просто прехвърля вина, ядосва се и си мисли, че ти имаш проблем – същият този мениджър не е идиот; просто няма изобщо никаква идея какви са недостатъците му/й.

Социалната чувствителност изглежда свързана с познавателната емпатия. Изпълнителните директори с развита познавателна емпатия се справят по-добре със задачи в други държави, може би защото бързо усещат негласно установените правила и модели на мислене в новата култура. Вниманието към социалния контекст ни позволява да знаем какво точно да правим в дадена ситуация като инстинктивно следваме универсалния алгоритъм за етикет и се държим така, че другите да се чувстват спокойни. (В други времена това може да се е наричало и добри маниери.)

В хипокампуса са онези мозъчни връзки, които разчитат социалния контекст и ни водят интуитивно да се държим различно с колегите си или с членовете на семейството си. Когато работят в унисон с префронталния кортекс, те подтискат импулсите ни да се държим неподходящо. Направен е тест на мозъка към чувствителността към контекста, който оценява функцията на хипокампуса. Невролог от университета в Уисконсин изказва хипотезата, че хората, които разбират социалните ситуации, показват по-голяма активност и по-силна връзка между хипокампуса и префронталния кортекс, отколкото онези, които не разбират как трябва да се държат.

Същите връзки се включват в играта, когато изграждаме социални връзки в група – умение, което ни позволява да се справяме в общуването по най-добрия начин. Хората, които са най-добри в организационното влияние, не само могат да усетят потока на личните връзки, но също така да преценят мнението на кои хора се цени най-високо и така, самите те да се съсредоточат да убедят хората, които ще убедят останалите.
Лошата новина, според проучванията е, че когато човек израства в йерархията и добива власт, способността да виждат и да поддържат междуличностни взаимоотношения страда от психическо износване. Изследване върху срещите между хора с различно положение, проведено от психолог в Бъркли, показва, че колкото по-високо хората са в йерархиятахората, толкова по-малко гледат тези, които са под тях, по-често прекъсват или монополизират разговора.

Всъщност, вниманието съотнесено съм властта, дава ясна идентификация за йерархия: колкото по-дълго време отнема на човек А да отговори на човек Б, толкова повече относителна власт има човек А. Шефът оставя мейл без отговор в продължение на часове; хората по-ниско във фирмата отговарят веднага. Това е толкова предсказуемо, че алгоритъм за него – наречен моментно определяне на социалната йерархия – е разработен в Колумбийския университет. Твърди се, че разузнаването прилага същия алгоритъм на предполагаеми терористични групи, за да може да определи кой стои начело.
Но най-важното нещо е следното: мястото, на което се виждаме в социалната стълба, определя колко внимание обръщаме. Това трябва да е предупреждение за топ мениджърите, които трябва по най-бързия начин да действат в борбата с конкуренцията и да използват всичкия потенциал и талант, с който разполагат. Без да го правят нарочно, може би съвсем естествено, им идва да не обръщат внимание на добри идеи, ако те идват от по-ниско ниво в организацията. Несъзнателно, те съвсем естествено са склонни да игнорират такива, макар и умни идеи.

Внимание върху света

Лидерите, които виждат света около себе си не са само добри слушатели, но и задават добри въпроси. Те имат визия за нещата и могат да усетят дългосрочните последствия на малките решения и да видят как днешните избори ще се отразят на бъдещето. Отворени са към изненадващите начини, по които на пръв поглед информация без каквато и да е връзка, може да подейства на основните им интереси. Примерът, който Мелинда Гейтс дава за съпруга си е как той е изчел цяла книга за торовете. Защо пък за торове, пита журналист. За Бил Гейтс, който постоянно търси технологични открития, които могат да спасят хиляди животи, връзката е очевидна. „Няколко милиона души щяха да умрат, ако не го бяхме измислили“, отговаря Бил Гейтс.

Внимание към стратегията

Всеки курс по бизнес стратегии ще Ви посочи двата основни елемента: използване на съществуващите предимства и използване на нови такива. Изследване на мозъка, извършено върху 63 утвърдени мениджъри с добри решения, докато същите претеглят и премислят съществуващи и нови стратегии, разкрива кои вериги в мозъка участват в този процес. Не е изненадващо, че употребата на познатото изисква концентрация върху всекидневната работа, докато изследване в непознатото иска отвореност, за да се видят нови възможности. Употребата на готовото е съпроводена с дейност на мозъчните вериги за очакване и награда. С други думи, добре е да се движим в позната рутина. Когато превключим към изследване на новото, трябва да положим съзнателни усилия, за да се отърсим от рутината, за да тръгнем да търсим нови пътеки.
Какво ни пречи да положим усилието? Не достатъчно сън, алкохол, стрес и психическо претоварване, всичко това се намесва, когато се налага да направим съзнателната промяна. За да поддържаме фокуса навън, фокус, който може да ни доведе до иновации, ни трябва малко време, през което без прекъсване да помислим и да пренаместим вниманието си.

Изворът на новото

Във време, когато почти всеки има лесен достъп до една и съща информация, се появяват нови ценности; стари идеи се комбинират по нов начин, задават се смели въпроси, които да открият все още неизследван потенциал. В момента преди да дойде вдъхновението, мозъкът ни излъчва за 1/3 от секундата искра в гама вълните, които показват синхрон между обширни мозъчни клетки. Колкото повече неврони се активират в синхрон, толкова е по-голямо вдъхновението. Предполага се, че това, което се случва е формирането на нова мрежа от неврони – които най-вероятно създават непозната асоциация.

Би било прекалено да предаваме такова значение на гама вълните като тайната към креативността и творчеството. Класическият модел в мозъка за творчество показва как различните внимания играят своята роля. Първо подготвяме съзнанието си като събираме информация и след това започваме да сменяме – фокусираме ума си върху проблема, а след това го оставяме да броди свободно. Тези дейности, най-общо, се превръщат в бдителност – докато се потапяме в случващото се в нас, оставаме нащрек за идеи, които ще ни помогнат да разрешим даден проблем. Селектирано внимание, после отвореност и така оставяме съзнанието си свободно да прави асоциации и решението да дойде спонтанно. (По тази причина много свежи и добри идеи се зараждат, докато сме под душа или се разхождаме).

Двойнствеността на таланта на системен специалист

Ако на група от хора се даде снимка с множество точки, чийто брой да определят, хората със системно мислене ще дадат най-точните предположения. Такива хора се справят добре с програмирането, измислянето на различни производствени процеси или матрици в организацията. Това качество без съмнение е много важно. Но, при малка, но съществена част от хората, доброто усещане за системите, върви ръка за ръка с дефицит на емпатия – бяло петно за това какво мислят или чувстват другите, както и способност да се разчитат социални ситуации. По тази причина, въпреки че хората с отлични организационни способности са изключително важни за дадена компания, те не е задължително да са ефективни лидери.

Изпълнителен директор в една банка ми обясни, че е създал отделна скала за кариерно развитие за системните анализатори, на база единствено и само системите, върху които работят. По този начин в банката се консултират с тези специалисти, когато е необходимо, но за позиции, за които е нужда емоционална интелигентност, набират лидери от друго място.

Да смесим всичко

Посланието е ясно. Фокусираният лидер не е човек, който обръща внимание на трите най-важни неща за годината, или най-брилянтният системен мислител, или онзи, който най-добре разбира корпоративната култура. Фокусираният лидер има контрол над цялата гама от внимание към себе си: той/тя е във връзка с най-съкровените си чувства, може да контролира импулсите си, наясно са как го/я възприемат другите, разбира от какво се нуждаят другите, не се поддава на неща, които го/я разсейват и оставя ума си да изследва всичко, свободен от предразсъдъци.
В това е предизвикателството. И ако можеше човек по учебник да се научи да бъде велик лидер, техният брой щеше да е по-голям. На практика всеки вид концентрация може да бъде засилен. Това, от което се нуждаем не е талант, а усърдие – желание и воля да упражняваме веригите за внимание в мозъка, както упражняваме аналитичните си умения или друга система от тялото си.

Връзката между обикновено внимание и превъзходство остава скрита. И все пак концентрацията е в основата на лидерските умения – емоционална, организационна и стратегическа интелигентност. И в същото време тя е и под постоянна атака.

Неспирни нападения от данни, с които да се справяме без да губим време – преглеждаме пощата, като четем само заглавието на съобщението, преслушваме гласовата поща, прелистваме доклади и други писания. Не просто навиците ни да се концентрираме ни правят по-малко ефективни, но и самият обем на всички съобщения ни оставя прекалено малко време да обмислим какво точно означават те. Това беше предречено преди повече от 40 години от лауреата на Нобелова награда, икономистът Херберт Саймън. През 1971 г. той пише „Информацията консумира вниманието на получателите си. Богатство от информация създава недоимък на концентрация.“

Целта ми с тази статия е да покажа как работи концентрацията, за да може да я насочвате в посоката, в която искате, когато искате. Научете се да управлявате вниманието си и ще знаете къде стоите Вие и организацията Ви.
Съсредоточете се.

Отпечатваме статията от Harvard Business Review с промени и съкращения.