Казват, че предателите се разпознават в критичните моменти. Защото те първи напускали кораба. Сигурно и на вас ви се е случвало някой да ви предаде. Сигурно ви се е случвало да попаднете в ситуация, при която вие сте слабият, а ваш приятел или колега е в силна, благоприятна позиция. И тогава този човек ви подвежда, отказва ви подкрепа, предава ви.

През последната година, бидейки част от голям екип, аз лично попадах поне два пъти в такава ситуация. Ситуация, в която имах нужда от помощ, но колегата на когото разчитах, ми подливаше вода. Аз, разбира се, бях крайно разочарован и същевременно бесен (силно темпераментна личност съм). Идеше ми да му го върна тъпкано, както се казва. Но се постарах никой освен най-близките ми да не разбере за първоначалните ми емоции.

Известно време след предателството нещата се обърнаха така, че вече аз бях в позицията на силния, а моят "приятел" имаше нужда от мен. И как мислите, че реагирах в такава ситуация? Разбира се, идеше ми да го направя на 5 стотинки. Чувството за накърнена справедливост проговаряше в мен и аз бях готов върна "услугата" на човека.

Но не го направих. Преглътнах емоциите си (беше доста трудно) и вместо това предложих подкрепата си. Неочаквано, нали?!
Да, това беше нетипичен избор наистина, но имах мотиви да постъпя по този начин. И причините бяха следните:

• този човек притежаваше качества, с които все още можеше да бъде полезен на мен и екипа ни;
• с този човек така или иначе се налагаше да работя заедно, защо да си вгорчавам живота, като си създавам врагове на работното място;

Да, оттук насетне си имах едно наум за лицето и надали някога щях да му се доверя напълно втори път. Но все пак този човек все още беше ценен за екипа ни с уменията, които притежаваше. Можех да му върна удара, имах моралното право да сторя това? Но кому беше нужно? Нима щях да се почувствам по-добре ... надали щях да изпитам удоволствие от това да унижа човека, но ако го бях сторил, то екипът щеше да загуби ценен човешки ресурс.

Тук се сещам и за една реч на Мартин Лутър Кинг относно реваншизма (ответната агресия), в която той казва:

Ако следвахме принципа "Око за око, зъб за зъб", то повечето от нас щяха да са останали без очи и без зъби.

Днес няколко месеца по-късно съм горд с постъпката си. Все още имам едно наум за моя "приятел", но той помогна много за развитието на нашия екип и проект.

За мен остана поуката - добрият лидер умее да работи с всеки човек, дори и с тези, които са го предали веднъж! Преодолей емоциите и направи правилния избор - в името на своя екип или кауза!