Leadership.BG Открий лидера в себе си!
7 мин
Пиша ви от името на управителния съвет на едно алумни НПО. В нашето НПО членуват 500 интелигентни професионалисти - голяма част от тях са учили в чужбина, хора с голям потенциал и възможности. Имаме проблем обаче с мотивацията им и занижената обща активност в организацията.
От тези 500 души едва 20-тина участват активно в проектните дейности на организацията. Останалите се появяват само на тиймбилдинг сбирки. Бихте ли ни посъветвали как да повишим мотивацията на хората, имайки предвид, че сме неправителствена организация и не разполагаме с финансова възможност да им плащаме заплати?
Досега наблягахме на тиймбилдинг събития, за да развием чувството за общност и колектив. Надявахме се, че това ще повиши активността в организацията. И наистина тиймбилдинг срещите поразбуждаха някои от по-старите членове на клуба, но ефектът обикновено беше краткотраен, а ентусиазмът на хората се изпаряваше до няколко седмици.
Как да задържим и трансформираме този ентусиазъм в активни проекти?
Отговор от
Здравейте! Първият въпрос, който възникна, четейки вашето писмо, бе вие алумни клуб ли сте или организация с общественозначима кауза? Ако сте алумни клуб, чиято цел е просто да поддържа връзката между членовете, то тогава не можете да вините хората, че споделят вашата визия и гледат на организацията като на възможност да пийнат биричка в приятна компания.
Друг въпрос - защо изобщо се стремите да извършвате интензивна проектна дейност? Проектната дейност има смисъл в контекста на дадена кауза, проектите обикновено са стъпка, средство към постигането на дадена стратегическа цел. Каква е вашата цел, каква е вашата кауза като организация?
Ако нямате такава, то кое мотивира вас лично - управителите на НПО-то, да извършвате проектна дейност? Може би това би мотивирало и останалите.
Моето лично мнение е, че хората се мотивират и вдъхновяват най-мощно от общественозначими каузи - "Да почистим България за един ден", "Да помогнем на сирийските бежанци", "Да защитим Карадере", "Да превърнем България в Силициевата долина на Балканите" и т.н. Затова изградете вътрешен и външен бранд на организация с кауза на НПО, с ясни цели и послание към света. И по-важното, периодично изпращайте това послание, както навън до вашите симпатизанти и партньори, така и вътрешно до самите ви членове - повтаряйте им за какво се борите и колко важно е то. Убедете ги колко сериозен е общественият проблем, който решавате като неправителствена организация. Това ще ги накара да се чувстват окрилени - вярата, че работейки във вашата организация, те имат шанса да променят света, да оставят следа - да направят живота в града/страната/планетата по-добър (дали за бездомните кучета, дали за сирийските бежанци или за някой друг - това зависи от спецификата на каузата ви).
В този ред на мисли, прегледайте отново мисията и визията си. Отговорете си на въпроса - палят ли ви като ги четете. Ако отговорът е отрицателен, значи трябва да поработите върху тях. В неправителствения сектор хората неминуемо черпят вдъхновение от мисията, визията, каузата на сдружението си.
Но без ясна кауза, без пътеводна звезда ще ви е трудно да активизирате трайно членовете си за нещо различно от тиймбилдинг събития.
Отговор от
Здравейте!
По проблема смятам, че би било уместно да изградите визия, която повечето хора да споделят. Споделете ценностите си, обединете се около общите Ви такива и изградете визия, използвайки ценностите за тази цел.
Помислете за някаква кауза, за която да се бори НПО-то. Тази кауза, стига да е избрана по правилен път, ще обедини членовете ви и около нея вие ще можете да се развивате. Каузата ще стимулира мотивацията - нещото, в което хората да вярват и да горят за него.
Изберете дългосрочна цел (за 10-20 години напред), която НПО-то да следва, за да знаят хората къде отиват или по-скоро накъде ги водите.
Много е важно да не създавате или настройвате ценностите си, а да ги откриете в себе си. Търсете тези, които са устойчиви във времето.
След като определите дългосрочна визия, направете съпоставка къде сте сега и къде ще бъдете след период от време и как ще стигнете до там (дори и да звучи невъзможно за постигане). Опишете по въздействащ начин как ще изглежда това красиво бъдеще, за което се борите.
Поздрави и успех!
Отговор от
Обръщайки се назад към опита си на лидер във фирмена среда и в среда на няколко НПО-та, веднага мога да споделя, че най-голяма безизходица съм изпитвала като член на управителния съвет на една алумни организация. Проучванията показваха, че има смисъл от организацията и че има интерес към нетуъркинг събития, информация за оферти за работа и възможности за развитие. Повечето инициативи обаче протичаха вяло или не се случваха изобщо и почти никой не плащаше символичния членски внос. Хората искаха да могат да разчитат на алумни организацията, но без да влагат нещо и без да поемат ангажименти. На няколко пъти говорихме за закриване, но винаги се появяваха хора, които обясняваха, че има смисъл да продължим. Това обаче не водеше до промяна.
Вместо да соча с пръст кой какво не е направил, се замислих върху въпроса "Защо съществуват алумни организациите?". Услугите към членовете на истински добрите алумни организации наистина са нетуъркинг, поддържане на контакти, информация за оферти и възможности за развитие, но най-ценното, което те създават, е усещане за принадлежност и ексклузивност. Във времената, в които живеем, информация за оферти и възможности за развитие ни залива от Интернет. Социалните мрежи улесниха поддържането на контакти. Възможностите за нетуъркинг и принадлежност към клубове и организации също не са малко. Чувството за принадлежност към нещо много ексклузивно и много специално само по себе си все пак е трудна задача, освен ако не става дума за Харвард или друг престижен университет с огромен бюджет, подпомагащ Алумни организацията като форма на маркетинг.
Затова и моето мнение е, че въпросът не е само дали има добри лидери, които да мотивират хората да участват. Тук става дума за необходимост от едно напълно ново осмисляне на „raison d'etre” (смисълът на съществуване) на организацията днес. Ако се намери този нов смисъл, тази нова визия и ако тя наистина напипва неосъзнатите нужди на членовете, ще бъде лесно те да се активизират. Става дума за една коренно нова посока – за една стратегия от тип “blue ocean strategy”, откриваща съвсем нов ъгъл към смисъла за съществуване и начина на финансиране на организацията. Затова следващата логична стъпка е ангажиране на по-активната част от членската маса в един усилен и осъзнат диалог за това.
Тагове: алумни клуб мотивация НПО
