Начало / Статии / Житейски хакове / Как да измерим любовта?
Как да измерим любовта?

Как да измерим любовта?

10 мин

Тя: Обичаш ли ме?
Той: Обичам те.
Тя: Кооолко ме обичаш?
Той: Мнооого те обичам!

Твърде много пъти съм ставал свидетел на такъв тип разговори. С времето започнах да се чудя как така хората все се обичат по МНОООГО. Имаме изобилие от разводи, изоставени деца, безотговорни съжителства на семейни начала и провалени взаимоотношения, a на думи всички много се обичат. Защо някой не каже „ами честно казано - средна работа ми е любовта към теб...“ или пък „...на 68% съм в момента“.  И как изобщо се мери любовта? Защо изобщо питаме за количество на любовта и какво означава това „много те обичам“? Как да разберем, когато някой ни каже, че много ни обича, дали това наистина е толкова много? В тази статия ще се опитам да представя една гледна точка за това как да измерим любовта си и за какво да следим, когато някой твърди, че „много ни обича“.

Какво е любовта?

За да измерим нещо трябва първо да знаем какво е то! Любовта, за която говоря тук не е любовта между приятели, родители и дете или любовта към работата. Става дума за любовта, която има един мъж към една жена и обратното!

Любовта не е влюбване, похот, страст, желание, пеперуди в корема, „загубих си ума“ и телешки поглед в празнотата. Хубави или лоши, това са просто чувства, които нямат нищо общо с любовтаЛюбовта не е нещо, което имаме твърде често в живота си и не всеки човек изобщо е обичал или е бил обичан някога. 

Двете важни неща, които трябва да знаем за любовта са, че ние съзнателно решаваме да обичаме друг човек и че да обичаме всъщност е много повече труд и дела, от колкото чувства. Разбирайки това аз се научих да измервам обективно колко голяма е моята любов и има ли я изобщо!

Как намалява Любовта с годините?

Ако нещо ни инересува повече от това дали достатъчно се обичаме в момента с нашия партньор то е дали ще се обичаме все така след 20 или 30 години! И отговорът на този въпрос много ни притеснява, защото отново и отново виждаме мъже и жени, които някога са имали такава голяма любов, а днес от това не е останало нищо.

Причината да изчезне любовта между двама съпрузи е, че с годините брачните партньори постепенно спират да правят достатъчно един за друг. След първите няколко години любовта избледнява малко по малко, но пък в един светъл ден им се ражда детенце. За детето си те започват да дават всичко от себе си - не спят по цели нощи, дават от финансите си, от времето и грижата си. За детето си правят много дела, които им костват много и започват много да си го обичат. Един за друг мъжът и жената не правят нищо от години, но за детето се дава всичко. Постепенно детенцето се превръща в център на семейството, а мъжът и жената се превръщат в нещо като съквартиранти. Детето си тръгва от дома и те нямат какво да си говорят даже. От време на време всеки се чуди за себе си „Къде отиде любовта!?“. Това, според мен, е реалността за огромна част от неразведените семейства в страната ни. Любовта започва да си отива тогава, когато започнат да си отиват делата, които я изграждат.

Любовта не е константа величина!

Сигурно всеки е чувал теории за това колко време трае любовта: 3 месеца, 6 месеца, 1 година, 3 години!? Всички сме виждали баба и дядо хванати за ръка, които все още се обичат. Явно любовта може да трае и 60 години и по-важното не е колко време трае, а фактът, че явно в различни периоди тя се променя. Има времена, когато ние много обичаме човекът до себе си и времена, когато любовта ни е по-малко. Обичането не се случва по подразбиране и за да разберем как да измерим колко голяма е любовта ни в момена трябва да разберем кои са нещата, които я изгражда.

Любовта е решение!

Това е основополагащ градивен елемент на любовта! Ако някой човек каже за любовта „ами то се случи“, този човек лъже себе си. Ти не си някакъв фикус в хола, че да ти се случи да те полеят! Ние сме хора. Ние правим нещо да ни се случи. Ние взимаме решение да обичаме друг човек и носим отговорност за това си решение.

30 минути след като се запознах със своята бъдеща съпруга аз взех решение, че тя ще бъде моята жена и аз ще я обичам и че решението ми ще устои през каквото и да минем вбъдеще.  Всичко, което се случи след това не е в резултат на „пеперуди в корема“, а на това решение, което взех съвсем съзнателно тогава.

Любовта е труд, дела, грижа, действия и още много труд!

От момента, в който вземем решението да обичаме другия човек ние постоянно се напасваме към него/нея, учим се на търпение, милост към грешките, да не търсим своето, да не се дразним, да не държим сметка, да приемаме, да вярваме, да прощаваме, да общуваме пълноценно, да се грижим, да сме емоционално интелигентни във взаимоотношението ни, да се радваме заедно и най-вече да проявим смирение пред собствения си себецентризъм, за да поставим приоритетите на нашето семейство пред личните си. Всичко това е много труд!

Грешно е хора да влизат в семейство с настройката да намерят някой, който да посрещне достатъчно добре техните нужди. Правилното отношение обръща очакването към нас самите: „Мога ли аз да положа нужната грижа за другия, за да изживее той/тя по най-добрия начин живота си“.

Много тийнейджъри могат да потвърдят как правят чудеса от храброст, за да им обърне внимание някое момиче, а тя дори не ги и поглежда. Тя ще те заобича, не когато ти правиш нещо за нея, а когато тя започне да прави нещо за теб. Ако усетите липса на любов към партньора си, не търсете причината в това какво той или тя не прави достатъчно за вас, а направете вие нещо голямо и значимо за него/нея. Ние обичаме не когато някой прави много за нас, а когато ние правим много за другия.

Формулата 30 / 70

Всеки има някаква представа за идеално взаимоотношение или семейство или поне вътре в себе си знае какво му се иска да има и какво не. Мислим си „аз съм свестен човек, рано или късно ще се появи някой друг свестен човек и нещата ще се получат“. Очакването към идеалното за нас взаимоотношение ние прехвърляме върху срещането на „правилния човек“.

Действителността е, че идеалното взаимоотношение, което все търсим зависи много повече от това ние да станем идеални за него, а не от срещането на идеалния за нас човек. Едно взаимоотношение никога не е просто така „съвършено“ най-малкото защото ти си част от него, а ти самия не си съвършен. Реалността е, че от тези 100% идеалност, едва 30% се дължат на перфектното пасване между двама човека, а другите 70% идват от извършването на дългосрочен, постоянен, взаимен труд. Както и в работата нещата са успешни не просто, защото едни хора са си паснали, а защото има труд, цели, правила, приоритети и оново – много труд.

Дори да срещнеш съвършения за теб човек, ще имаш едва 30% от това, което би могъл да имаш като идеално семейство, ако разчиташ само на съвпадението. По-добре е да имаш до себе си не толкова идеален партньор, който обаче е готов да мине с теб целия път на ежедневно трудене и ще имаш повече от някой, който разчита само на идеалното съвпадение.

Любовта ни коства (дори мач от Шампионскатта лига)!

Не всяка грижа изгражда Любовта. Това, че мъжът храни семейството, а жена му му чисти очевидно не гради Любовта им. Грижата и делата, които градят Любовта са тези, които ни коства нещо наистина важно за нас.  Когато мъжът се прибере и дават полуфинал на Шампионската лига и той чака с нетърпение този мач, а в същия момент жена му има нужда от него, за да пренаредят гардероба и той реши да пропусне мача, за да помогне на жена си – тази грижа изгражда Любовта. Когато жената иска да си почине, а мъжът й иска да сподели с нея новата си идея за бизнес и тя реши да будува цяла нощ и да го изслуша – тази грижа изгражда любовта. Всеки път, когато поставяш другия пред себе си във важна за теб ситуация, това изгражда любовта ти към твоя партньор. Когато се обърнеш назад и видиш безброй ситуации, в които си давал реално от себе си и в приоритетите си поставял себе си на заден план за важни за теб неща, осъзнаваш, че този човек е толкова важен за теб и ти толкова много го обичаш.

„Колко ме обичаш?“

Любовта идва с решението да обичаме друг човек и се поддържа и изгражда с делата на грижа, които вършим след това. Тези дела могат да се видят и измерят. Измервайки тях ние можем да си дадем сметка дали другия наистина ни обича много в момента и по-важното – дали и колко ни обичаме другия човек.

Следващия път, когато някой ви попита „Колко ме обичаш?“, помислете колко дела на грижа, които са ви коствали наистина нещо важно, сте имали към този човек. И само ако делата ви са наистина много, отговорете с чисто сърце „Много! Наистина много те обичам!“

„И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“

Кратък линк към настоящата публикация: http://ld.rs/ERyC

Повече информация за Добромир Иванов

Добромир Иванов
Мениджър с 10 годишен опит | Създател на първия български уебсайт за онлайн праджби на автобусни билети - Stigni.bg | Съосновател на „Плодчетата ООД“ | Член на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) | Бивш председател на Български младежки Червен кръст София| Част от Джуниър Ачийвмънт България | Предприемач | Ментор | От време на време лектор в УНСС
  • Zornitsa Lazarova

    Не мога да съм по-съгласна – любовта е избор. Вземаш решението и заставаш зад него. Поемаш отговорността за избора си, поемаш отговорността за щастието си. Това го правят порасналите – така се и пораства (в най-добрия смисъл). Така човек става много по-силен, стабилен и устойчив – и поставя силна, стабилна и устойчива основа да гради. Поздравления за life hack-а! 😉