Мнозина от Вас ги познават от малкия екран, който те завладяха само преди няколко месеца, когато станаха победители в един от най-гледаните телевизионни формати у нас – „България търси талант“. Кое е това, което ги прави толкова различни и неповторими, кой е техният скрит талант, който ги изведе към победата?

Групата не е просто един младежки оркестър. Виво е символът на едно красиво приятелство и на една романтична детска мечта. Момчетата от бандата са поредното доказателство, че зад всеки голям успех стои силен екип.

Макар оркесърът да съществува от едва 5 години, неговата история започва преди повече от 20 като детската мечта на ръководителя Пламен Крумов – „Винаги съм искал да имам оркестър.Още като дете исках да попадна в колектив,  и да съм доволен от работата си. Дори самото име измислих, когато бях на 18-19 години. Тогава имах един тефтер, все още в него си пиша ангажиментите и вече използвам съвсем дребен шрифт, отпред с шаблон съм изписал ВИВО. Това е било 1988 – 1989.“

Едва преди 5 години се появяват младежите, които ръководителят смело нарича „Моите момчета“и тогава започва усърдната работа.

„Нито едно от моите момчета не е свирило, не е учило музика, не е имало намерение да създаде оркестър. Те са като един бял лист, върху който можех да творя със собствен почерк. С някои от тях работя от 4-ти клас.  Те усещат мен и аз тях. “

Желязото се кове докато е горещо

„Всичко идва от това, че ги накарах да обичат това, което правят. Естествено така са сплотени и извън работата, защото успехът във всяко нещо, което правиш е комплексен. Той е продукт на приятелство, професионализъм, точност, дисциплина. Когато един колектив няма нищо извън работата, успехът е ограничен. Нашият успех се крие в това, че преди всичко сме много хубав eкип. Когато някой от нас има проблем, било то някакъв битовизъм или нещо сериозно, винаги се обръща към някого от оркестъра и заедно се опитваме да се справим.

Ние наистина сме като едно семейство и преминаваме съвместно през всички трудности.

Постоянно се караме. Но проблемите, които имаме са съвсем естествени. Всъщност те са проблеми на цялото поколение, което сега навлиза в истинския живот. На младите в даден момент не са им ясни целите и ценностите, които гонят. Всяка една работа, особено пък музиката, е много ревнива и ако се разсееш с нещо друго, тя няма да ти даде това, което искаш. Младото поколение трудно разбира това. Работя с деца от близо 20 години и знам, че в 99% от случаите най-сериозната грешка, която допускат е да се мерят с някого за нещо.  Проблемите ни винаги идват от това, че момчетата се съпоставят помежду си с характери, а не с професионализъм. Ако се съревноваваха като музиканти, щяха да искат да работят все повече, за да стават достатъчно добри. Но ние започваме с едни дребни дразги. Проблеми е имало и винаги ще има, но аз съм спокоен, защото те са на примитивно ниво.“

Пък и премеждията никога не са плашещи, когато имаш до себе си вдъхновяващ лидер като Пламен Крумов, а ето и неговото виждане по въпроса:

„Много е важно в един колектив да има лидер.  За да бъдеш лидер в дадена сфера, трябва да си адски добър в нея. Когато ти си добър в професията си и си привлякъл в отбора си хора, които ти се възхищават, не е нужно да ги караш да ти се подчиняват, защото за тях ти сам по себе си си достатъчно вдъхновяващ, че те да следват твоя пример. Аз съм рутиниран. Свирил съм както с филхармонии, така и с цигански оркестри, дълго време съм бил учител. Научил съм се да ги паля за музиката. Най-добрия успех става с убеждение. Ако някой се покаже пред мен като несериозен нито ще му се скарам, нито ще му викам, аз ще го убедя, че не е прав. Ако не ме разбере – значи не е за тук.

Дори когато не свирят добре винаги им казвам, че всичко е ок. Преди 5 години, когато направихме Виво и ходехме по първите участия, в моите очи ние свирехме много лошо, но хората се радваха. За мен не е важно да имам колектив от много добри музиканти, а да имам много добър колектив от музиканти. Така мога с течение на времето по много деликатен начин да работя с тях и да отстранявам грешки и проблеми.

Аз съм балансьор. Моята работа е да съм като мост между момчетата. За абсолютно всяко решение,което съм взимал за нашия колектив, винаги съм се допитвал до тях.  Най-често надделява мнозинството дори и аз да не съм съгласен. Разбира се, това, че съм им приятел много ми помага да получавам обратна връзка. Ако някога съм взел решение на своя глава и съм допуснал грешка и времето го показва, никога повече не бих посмял да решавам сам, но до момента момчетата не са ми показали подобно нещо и затове смело следваме общия си път.“

А той е записването на нов албум, което се оказва не лека задача, но въпреки това трябва да се случи, защото албумът за един изпълнител е като романът за писателя. Това е имидж. Г-н Крумов споделя, че всеки член на оркестъра е със силно изразена индивидуалност, но правилата на добрият екип изискват името на бандата да стои над това на всеки от изпълнителите, само така добрият колектив може да работи успешно.

„Още като много млад черпех идеи и се интересувах от това как се създава колектив. Познавах много музиканти и в момента прилагам техните уроци. Те са ме научили на нещо много важно, че и от най-слабия музикант има какво да вземеш, стига да му обърнеш достатъчно внимание.“

На този принцип ръководителят изгражда продуктът „Виво“ и сега. Казва, че все още нямат маркетингова стратегия, но навлизайки в света на шоубизнеса са разбрали едно – „Когато произвеждаш дали музика, дали вафла, това са продукти, които пускаш на големия пазар. Трябва да уцелиш правилната рецепта и хората те харесат. За мен винаги рекламата е най-успешна, когато е от уста на уста!!! “

И така, от уста на уста продуктът „Виво“ жъне все по-големи успехи не само защото създава нов уникален жанр, изключително близък до сърцата на всеки жител на Балканите, но и защото въплъщава в себе си успешната формула за работа в един младежки екип. Помолихме Пламен Крумов да я обобщи в няколко прости направления, а те са:

• Целите трябва да се поставят поетапно! Не може ние да решим, че трябва да превърнем Виво в голяма име и да завладеем света с нашата музика. Не! В началото искахме просто да задоволим нуждите на училището, след това тези на града, постепенно започнахме да излизаме и извън града, а и извън страната. Ние нямаме крайна цел. Искаме просто да популяризираме това, което правим и се надяваме авторската музика, която градим, да се харесва на хората.
• Всеки от нас помага кой с каквото може според уменията си! Едни са по-музикални, други не толкова. По-важно е да събереш оркестър от добри приятели. С добри музиканти можеш да научиш нещо за една репетиция, но когато няма приятелство, няма и бъдеще, а с моите момчета можем да повтаряме едно и също нещо един месец, но да го свирим цял живот заедно. Много държа на приятелството между тях, искам да се допълват, не искам всеки да отговаря конкретно за нещо. Не е нужно да разпределям задачи, всичко идва от само себе си.
• Голямата разлика във възрастта също е наше предимство. Аз имам рутина и те много ме уважават. Отраснали са заедно с мен, възпитани са от мен, имат изключителен хъс за работа и се допълваме, защото сме изградени по една формула.
• Имаме еднакво мислене за музиката.
• И в момента сме толкова сплотен колектив, колкото и в началото и сме такива приятели, че живеем точно като едно семейство – караме се, имаме проблеми, но в крайна сметка прекалено много държим един на друг. Вложил съм всичко във ВИВО и вярвам, че още нищо не сме постигнали и тепърва ни предстоят много успехи.