Предислов

4ч часа сутринта е ... събудих се и не успявам да заспя. Едно време се смеех на хората, които ми разказваха как от стрес не можели да спят. Питах се как може да си изморен, да ти се спи, пък да не можеш да заспиш. Ей го на ... доживях и аз да мина през това премеждие.
Но за стреса и борбата с него ще пиша друг път ... сега позволете ми да изложа вижданията си по отношение на любовта, обичта и търсенето на подходящия партньор в живота. Наскоро изнасях лекция на тема "7-те принципа на хармоничното партньорство" и няколко души ме помолиха да опиша вижданията си и на хартия. Е... сега май ще имам време за това.  Започваме, дръжте се, защото ще ви разтърся! 🙂

За лошите решения в живота

Хората сме ирационални същества. Постоянно вземаме решения, базирани на емоции. Например, не мога да се трая колко съм дебел, затова от днес спирам да ям. Точка! Да, но след 8 часа съм толкова гладен, че в пристъп на вълчи глад поглъщам калориен порцион, равняващ се на 2 дни нормално хранене. Рязкото спиране на храната май не беше добро решение. Втори пример - най-добрият ми приятел е напълно зает напоследък. Откак си хвана приятелка никак не се сеща за мен. Ядосан съм. Имам право. Няма да му звъня и аз. Даже ще го блокирам във фейсбук. Това, няма да реши проблема и няма да ми намери магически нов най-добър приятел, но защо пък да не изразя емоциите си по възможно най-инфантилния начин... Трети пример - шофирам в задръстване, този с джипа къде се бута, по дяволите?! Излизам и го набивам. Чакаме полицията да дойде ... чакат ме у дома, дано ме дочакат...

Давам тези примери, за да илюстрирам как ежедневно вземаме ГРЕШНИТЕ РЕШЕНИЯ, само защото сме емоционално неуки. 

Най-лошото решение

Един друг пример за такъв прибързан, емоционален избор е изборът ни на партньор в живота. Сега ще кажете "Разбира се, че това ще е емоционален избор! Нали става въпрос за любов!". Е да, ама не ... Любовта е прекрасно нещо, когато си на 18. Но не можеш да взимаш решение с кого ще прекараш остатъка от живота си, базирайки се само на една емоция. Любовта не е достатъчна, за да градите семейство, за да градите стабилен домашен уют. 8-годишното ви дете хич не му пука, че преди 10 години сте била лудо влюбена в първия му баща. Казвам "първия", защото в момента сигурно сте на втория, третия ... или по-лошо, живеете с първия, въпреки че с годините сте станала първо безразлична, а после сте натрупала и неприязън към него. Всеки ден се чудите какво изобщо сте видяла в този човек преди 10-15-20 години. Всеки ден е ад за вас, но вие стискате зъби и търпите ... някои в името на децата, други в името на сигурността, трети от суета и съобразяване с общественото мнение - да не кажат съседите, приятелите, близките "Ей я на - Марчето ... не успя в живота - разведе се!".

От наблюденията и разсъжданията си над този въпрос през последните години, стигнах до извода, че хората правят едни от най-лошите си избори при избора на семеен партньор. Ако искаш ти да НЕ попадаш в тази клопка, продължи да четеш настоящата публикация.

Разликата между обичта и любовта

Светът от край време се дели на Изток и Запад, Русия срещу Америка и т.н. Нито в руския, нито в английския език обаче не е налице огромната житейска мъдрост, която се крие в скромния български език. На български език имам ДВЕ думи за емоционална връзка - "любов" и "обич". Питали ли сте се каква е разликата между тях? Каква е разликата между това да обичаш и да си влюбен? Истината е, че повечето хора не правят разлика ... казват "Обичам те" както на децата си, така и на жена си, така и на любовницата си. Не ги съдя, защото в чуждите езици дори няма разбиране за разликата между тези две чувства "любовта" и "обичта". И двете чувства например на английски се превеждат с "love", "I love you". Няма втора дума. Потърсете в речника, ако не ми вярвате. 🙂 Руснаците пък казват и на децата си и на половинките си "я тебя люблю". Ако погледнете в уикипедия - дори там пише "Понятието (обич) е синоним на думата любов."  Как човек да не се подведе при толкова много дезинформация.

А всъщност любовта и обичта са две различни неща, две отделни състояния на духа. И ние трябва добре да чертаем границата между тях. В името на това да сме осъзнати и честни със себе си.

Какво е любов

Един приятел казва "Влюбвам се всеки ден! По три пъти." Той е много наясно със себе си и знае, че любовта е просто влечение към представител от другия пол (в общия случай). Физическо влечение, хормонална експлозия, феромони, химия ... както искайте го наричате. Да, прекрасно нещо, което те кара да забравиш на коя планета си ... но любовта си идва като летен дъжд и си отива пак толкова бързо. Има една книга на френския писател Фредерик Бегбеде "Любовта трае три години". Аз бих казал, че при различните хора тя трае различно време - но обикновено между 1 месец и 3 години. Толкова време е нужно на организма, за да привикне с високите нива на допамин, отделящи се при влюбване. Абсолютно аналогично с наркотиците ... с времето ефектът отслабва, защото тялото привиква към високите нива на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Между 1 месец и 3 години - толкова време му е нужно на човек, за да затихне физическото влечение, да се успокоят хормоните, да намалее количеството отделян феромон.

Но в крайна сметка любовта е егоистично явление ... ти се влюбваш, защото изпитваш удоволствие от присъствието на отсрещния човек, покачват се нивата на твоя допамин (хормона на щастието). Колкото повече сте заедно, толкова повече допамин, толкова повече щастие (в биохимичния му смисъл). Любовта е егоистична, защото черпиш нещо от нея. Затова и при любовта често има ревност, защото не желаеш да загубиш източника на допамин. В момента, в който обаче допаминът падне, ти вече не си влюбен. И така до следващия източник на любов и щастие.

Какво е обич

От друга страна обичта е алтруистично явление. Обичта е уважение, приемане, привързаност, желание да развиваш човека отсреща, да му помагаш, да се грижиш за него. Да обичаш някого не значи непременно да получаваш нещо в замяна (напр. допамин или щастие). На теб не ти и трябва да получаваш нещо в замяна, просто защото обичта е твое проявление, то е изцяло в посока от теб към другия субект. Ти не очакваш нищо в замяна. Затова и при обичта няма подобно нещо като ревност, няма страх, че някой друг ще ти вземе партньора. Защото дори и партньорът физически и ментално да не е до теб, ти отново можеш да го обичаш, отново можеш да се грижиш за него, да му помагаш. Обичта е алтруистична, обичта е проявление на твоите ценности и душа. Обичаш спорта, защото той е нещо важно за теб и искаш да го развиваш. Обичаш футболния си отбор, защото той е нещо важно за теб и искаш да му помагаш да съществува, да му помагаш да се развива. Обичаш работата си, обичаш Господ, обичаш природата, обичаш децата си, обичаш приятелите си, обичаш родителите си ... Да обичаш някого означава той да е ВАЖЕН за теб, да го приемаш такъв какъвто е и да искаш да му помагаш да БЪДЕ, да СЪЩЕСТВУВА. Бавно се развива подобна привързаност, уважение, приемане и обич към даден субект, бил той човек или не. Бавно се гради обичта, но появи ли се ... много трудно си отива. Ако обикнеш един човек, този човек може да прави какви ли не глупости, но ти пак ще виждаш доброто в него и ще се опитваш да му помагаш. Дори и ако той те наранява или ако да го обичаш ти коства много. Същото е и ако обичаш природата, ако обичаш Господ, ако обичаш футболния си отбор и т.н.

Добре ли е да се женим по любов?

Според мен природата е създала любовта в настоящия ѝ вид чисто и просто, за да събира човешките същества в двойки и тези двойки, докато са още мотивирани от хормоните, да могат да се опознаят, да разберат дали си пасват като единици. Ако има съвпадение на интереси, ценности, душевност - Супер! Това означава, че с годините най-вероятно ще изградите уважение, разбирателство и обич помежду ви. Ако няма пасване между вас, не е фатално - разделяте се и търсите следващия кандидат-партньор. Това е бил мъдрият замисъл на природата.

Уви, хората масово интерпретират грешно чувствата си и се женят по любов, още докато са в онзи инкубационен (тестов) период от  първите 3 години. Мотивирани от моментните си емоции, ние слагаме халки, правим деца, даваме обещания, които не можем да изпълним или ако изпълним, то ще е на изключително висока цена. В това се изразява трагедията на нашето съвремие ... хората често са нещастни, но дори и не разбират къде сгрешиха. Малцината, които са открили истинската обич, са щастливци! Макар и много от тях също на късмет да са случили - без план, без да осъзнават какво правят.

Затова, моля ви, не казвайте "Обичам те" на гаджето си, с което сте от 3 месеца. Кажете ѝ "Влюбен съм в теб", но не я лъжете, че я обичате. Не лъжете и себе си най-вече! И ако ще се жените, женете се по обич, а не само по любов.

Послеслов

Уф, до никъде не стигнах. Обещах ви да пиша за 7-те принципа на хармоничното партньорство. Но ще трябва да го направя във втората част на тази публикация, тъй като ако пиша тук, то постът ще стане твърде дълъг. Изчакайте няколко  дни и ще пусна съществената част от изводите, до които съм стигнал. Междувременно се реванширам, като ви споделям видеото от сватбата ми с Боряна.