Здравей, Иво! Разкажи ми малко повече за Комфо? Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъска?

Комфо е може би най-голямото нещо, което съпътства моят житейски път до сега. Създаването на компанията е това, което ме извая като лидер, или по-скоро както аз обичам да казвам - вдъхновител. Историята е доста уникална през моя поглед - четирима приятели се събрахме без никакви външно финансиране, без предишен опит, без „връзки“, и решихме да изградим нещо сами като започнахме точно с 2000 лева. Но проблемите не спряха с намирането на финансиране след 4 години. Големите трудности произлиха от това, че всички се учехме по време на пътя на създаването на Комфо. Аз много обичам израза: „Предприемачът първо скача от самолета и по пътя надолу си ушива парашута“. Този филм не го бях гледал, не знаехме в какво се забъркваме и как някои неща се случват. Приемахме много тежко всеки малък провал, без да знаем, че това е част от процеса на създаването на компания, част от пътя към това да изпълним мечтите си.

Случвало ли ти се е да прегаряш? Каква е твоята формулата за постигане на баланс между бизнеса и личния живот?

Аз съм минавал през много трудни моменти, но според мен много хора дори и без да са стигнали до момент на „прегаряне“ използват това като извинение да се откажат. Нещата в България се случват! Ако човек не успее от първия път, трябва да пробва втори, трети, докато не се получи. Важно е, когато създаваш стартъп, да тичаш като на маратон, а не като на спринт. Няма лошо да си отдаден и мотивиран, да имаш моменти, които са по-напрегнати, дни или седмици, в които нямаш почивка, но това не трябва да става навик. Много предприемачи се затварят в себе си и денонощно работят върху идеята си… в продължение на години. Това не е здравословно както за човека, така и за бизнеса. В дългото бягане, в маратона, се дава една ефективна почивка. Дори и само един ден в седмицата да е - без телефон, без компютър - да изключиш мозъка си е нещо изключително важно, защото стресът и напрежението не водят до нищо добро.

Кои са най-големите предизвикателства при управление на екип? Кои са най-важните лидерски уроци, които научи през това време?

Ръководенето на екип изисква много разновидни лидерски качества. За да може екипът да те следва в боя, трябва да умееш да даваш личен пример, да вдъхновяваш, да си честен, постоянен, и най-важното - да влизаш първи в битката с непознатото. Винаги, когато се е налагало да се остава след работно време, докато бях в Комфо, аз и моите съдружници сме били последните да си тръгнем, работейки рамо до рамо с всички служители.
За мен най-тежкото предизвикателство беше, когато някой служител напусне компанията, особено в началото. Аз чувствах, че всички бяхме едно голямо семейство. Забавлявахме се заедно, излизахме заедно, работехме заедно. Но с напредването на времето и придобиването на опит, свикваш, че това е част от играта. Колкото и да е нисък процентът на хората, които напускат, все някой някога ще си тръгне, и това е неизбежно. Затова е много важно как си подбираш екипа и хората, с които работиш. Обичам да казвам, че ако един предприемач си подбере правилно съдружниците и служителите, 80% от работата вече е свършена. Защото най-важни са хората. Всеки човек дава най-доброто от себе си, когато го третират добре, когато му се обръща внимание, и когато чувства, че има влияние върху това, което се случва в компанията. Ние, в Комфо, изградихме перфектната работна среда, която позволява на човек да се чувства комфортно и спокойно. Имаме фитнес, басейн, гъвкаво работно време. Физическото разтоварване дава възможност да си починеш истински и пълноценно, за да може,когато се върнеш към работата да дадеш всичко от себе си.

Според теб предприемачеството може ли да се научи или е нещо вродено?

Ако говорим дали е генетично вродено, бих казал не. Но нека вземем креативността за пример. Аз не смятам, че хората в ДНК кода си носят креативност. Но с цялото си съществуване, от детските си години, всичко през което преминават, ги кара да бъдат креативни или предприемчиви, или и двете. Според мен житейският път е това, което определя дали човек е предприемач или не. И понеже житейският ни път е много разнообразен няма правилна формула какво трябва да се случи. Някой човек може да премине през това, което е породило предприемачеството в него когато е дете на 5 години, или е вече на 18, 30, или 40 години. Няма краен срок да станеш предприемач. В този ред на мисли, вярвам, че всеки един от нас е общо кратно на петимата човека, с които прекарва най-много време, и това не е задължително да са близките ни или най-добрите ни приятели. Може да е непоносимият ми колега на работа, с който съм заедно 8 часа на ден. Аз ще започна да прихващам от него качества, умения, реакции, както и той от мен. И той също ще е част от моя житейски път, също ще е част от предизвикателствата, които са ми помогнали да израсна.

Какво би посъветвал един начинаещ предприемач? Кое е по важно - първо да си изгради екип и после да мисли върху идея, или първо да се запали по идея и след това да започне да събира екип около нея?

Аз мога да дам много съвети, но обикновено това, което се случва между идеята, предприемача и екипа, е една магия. Някои компании започват от екипа, като Телерик например, други - от идеята. Идеята за Комфо съществуваше още по време на събирането на екипа ни. И двата варианта могат да са успешни. Бих посъветвал хората нещо друго - да действат, независимо дали имат идея или не, независимо дали имат екип или не, важното е да са в „екшъна“, да се борят, защото когато имаш правилното мислене и подход, когато си надъхан и устремен, нещата се случват. България е в началото на предприемаческото си общество и култура и нещата се развиват с пълна сила. Обществото ни тепърва се захранва от ентусиазирани хора, борци, които не ги е страх да дадат всичко от себе си. Нещата у нас се случват, и всеки ден това запалва още повече хора да жертват съня си и свободното си време, за да създадат нещо ново.

И като за финал, считаш ли, че това, което си постигнал до тук, те прави успял човек?

Да, защото успях да изпълня една от големите си мечти – да създам успешен собствен бизнес. И не мога да ти кажа от кога точно, но от много малък имам такава мечта. В първи клас правих томбола за целия клас, в трети клас продавах всякакви неща, които намерех вкъщи, купувах играчки по-евтино, продавах ги по-скъпо, имах голямо желание да правя нещо сам. За мен съм успял, защото успях да започна и развия нещо мое. Всеки, който е направил голям скок да изпълни мечтите си, независимо дали те са свързани с бизнес, образование, пътуване, е успял, защото е имал смелостта да направи първата крачка, да направи скока.

Какъв съвет би дал към читателите на Leadership.BG?

Ако животът ти затвори вратата, влез през прозореца. Винаги има начин, важното е да има желание.