Лесно е да сменим канала и да пуснем любимата си музика, но е много по-трудно да се отървем от пагубното влияние върху качеството на живота ни на лошите бизнес практики.

Знаем, че добрият творец изразява себе си със своето изкуство. Знаем, че доброто изкуство не се води от това, което пазарът търси, а от критериите за добро и лошо на своя автор. Когато видим картини в големи серии и със съмнителни качества, казваме, че това е комерсиално изкуство и знаем, че то не изразява душата на автора и е правено единствено за пари. Такова е отношението ни и към музиката, когато тя има съмнителни качества като изкуство.

Има много творци, които отказват да правят такова изкуство, защото считат, че така продават творческия си интегритет и автентичните си ценности. Свикнали сме да уважаваме такива творци и да се възхищаваме на рисковете, които поемат, устоявайки принципите си.

Повечето от тези истински творци се вглеждат и вслушват в душата и сърцето си и са водени от нуждата да кажат нещо на света, да променят нещо в него. Веднъж осъзнали какво е то, те имат нужда да го изкажат независимо дали някой иска да го чуе.

Именно тогава се ражда истинското автентично изкуство, на което се възхищаваме, а не когато се вслушваме в това какво иска да чуе или да види публиката.

Нещо повече, много от великите хора на изкуството отделят много време да се отучат от това, което са научили по време на формалното си образование, защото то ги държи в калъпи, които не им дават възможност да разкрият уникалността, която те носят и да създадат нещо ново, да допринесат.

Кога и защо обаче решихме, че в бизнеса е различно?

Кога и защо решихме, че в бизнеса е ОК да се правят нещата просто „за пари“?

Кога и защо решихме, че е успех да произвеждаме педантично това, което се продава най-много?

Никога няма да забравя една лекция по мениджмънт, на която ми казаха, че основната цел на един мениджър е да прави пари за собствениците на фирмата. Това се закова дълбоко в съзнанието ми, защото въпреки очевидната му логика, нещо много важно ми липсваше в това определение.

Днес знам, че ако мениджмънтът на една фирма е фокусиран единствено върху „правенето на пари“, тази фирма произвежда посредствени продукти или услуги, както и творецът, загърбил личните си ценности и творческия си интегритет в името на комерсиалното.

Вредите, които този тип бизнеси водят след себе си, са прекалено дълги, за да бъдат описани в една статия, но нека споменем някои от характеристиките на хората, които работят в такава фирма: безверие и цинизъм, липса на ангажираност, липса на отдаденост, чести отсъствия, некачествена продукция и дори злоупотреби.

Вгледайте се в бизнес моделите на тези, които признаваме за велики бизнес лидери, и ще видите, че те са идентични на моделите на великите творци.

Добрите бизнес лидери се водят от осъзнатост на собствените си ценности, следват душата и сърцето си и изпитват непреодолимо желание да променят нещо в света около себе си, а не просто да следват модела на другите. Парите, успехът, разрастването на бизнесите им са резултат от промяната, която те са довели в света, а не обратното.

Предайте контрола на твореца във вас вместо на комерсиалния си инстинкт или мотив и много интересни и гениални неща ще изплуват на повърхността.