Случвало ли ви се е да си задавате въпроса „живея ли живота, който искам?“

Не е нужно да се замисляте, отговорът е ясен. Всеки един от нас в даден момент се пита дали се е превърнал в човека, който е мечтал да бъде - този, който е постигнал целите си.

За съжаление обаче процентът от хора, които ще отговорят положително, ще бъде притеснително малък. И знаете ли защо? Защото сме свикнали да отлагаме и да чакаме „подходящия момент“. И когато се обърнем назад, моментът отдавна си е отишъл.

Добрата новина е, че почти никога не е късно да „уловим“ този момент. Особено, ако все още сме в двайсетте си години. Най-вече тогава.

Защо тогава ли? Ами виждате ли по-подходяща възраст за ново начало? На каквото поискате – нова работа, нов партньор, нов дом, нов град, ново АЗ… На 20/20+ имаме картбланш за проби. И грешки. А след първото, неминуемо следва второто. Което от своя страна, ни прави една крачка напред до желаното АЗ. А то идва след много лутане и търсене на себе си. И кога, ако не тогава?

В днешно време все по-често наблюдаваме тенденцията младите хора да отлагат всичко във времето. „Защо да напускам добре платената работа, дори и да не ми носи удоволствие?“, „Защо да бързам със следващата стъпка в отношенията с половинката си, като още ми е рано за брак?“, „Защо да сменям града, който мразя, като тук съм свикнал и не искам да рискувам?“, „Защо да пестя пари, като сега е моментът да ги харча?“. Твърде много „не сега“. И твърде много „някой ден“.

Ами ако един ден се събудите и „този ден“ е отминал? И няма връщане назад. Ще съжалявате за всички пропуснати мигове и ще ви се иска да не бяхте оставяли нещата за „по-нататък“.

Да, на 30 или 35, ще бъдете по-зрели, по-мъдри, по-отговорни. Но няма да бъдете по-близо до крайната цел, ако не сте инвестирали в това МЕЧТАНО АЗ от по-рано. Защото, ако на 30 тепърва започнете да търсите подходящата работа, партньор, хоби т.н., вероятността да станете на 40 и все още да не сте ги открили, е много голяма. Защото сте чакали.

Умберто Еко е казал, че „хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи…“.

Живейте за момента, за да не се окажете на 35 – без съпруг/а, деца, успешна кариера и уютен дом. Няма по-добра инвестиция за бъдещето от опитът, който ви дава настоящето. А него няма да го получите, докато отлагате.

„Корабът е на сигурно място на пристанището, но не за това са създадени корабите“ (Джон Шед).

Разпънете платната и „плавайте“. За да откриете себе си, за да разберете какви искате и какви не искате да бъдете, за да започнете да градите онова АЗ, което ще бъде доволно един ден от образа в огледалото.

Да, колкото и да ни се иска 20 няма да станат новите 30, защото трябва да минем през 20-те, за да сме удовлетворени от 30-годишното си АЗ един ден.

Затова до всички „20+“ годишни или тези, чиито деца са (или предстои да бъдат): Не се страхувайте да рискувате – търсете, пробвайте, обичайте, грешете, падайте, ставайте, но не чакайте! Изучавайте живота и не бързайте да ставате на 30, за да започнете да сбъдвате мечтите си! Имате днес… и младостта.

Последвайте примера на Ана Маняни – „Когато порасна, не искам да изглеждам по-млада. Искам да изглеждам по-щастлива“. Започнете от днес.