Идеята, че жените се справят по-добре от мъжете като лидери, става все по-популярна, но дали е така?

Един по-задълбочен поглед върху това какво е нужно, за да си лидер, показва, че за ролята на изпълнителен директор например са изключително важни както типично мъжки, така и типично женски качества. Лидерството днес означава умения за сътрудничество, създаване на взаимоотношения и развитие на талантите на екипа - все качества, които сме свикнали да свързваме с жените. Мъжете сме свикнали да свързваме със стратегическо мислене, решителност и състезателен дух - също много важни качества за един лидер.

Дали обаче можем да говорим за разделение на мъже и жени или става дума за нещо друго? Всеки човек носи в себе си смесица от мъжки и женски черти, но в различни съотношения. Има мъже, в които преобладават по-женските подходи, а има примери и за обратното – само помислете за Маргарет Тачър, у която има повече желание за конкуренция и решителност, отколкото у много от опонентите ѝ от другия пол.

Лидерството като отговорност за екипа

Доводът, че жените са по-добри лидери от мъжете произлиза от засилилата се нужда изпълнителните директори да изграждат добри екипи и добри взаимоотношения със служителите и съдружниците си. Някои анализатори дори корелират лидерството изцяло с уменията за изграждане на взаимоотношения, което е в унисон с акцента в наши дни върху емоционалната интелигентност, както и с промяната и изместването на фокуса от лидери-герои към такива, които те ангажират с каузата си.

В книгата си „Как жените променят лидерските практики” Барбара МакМахън казва:

„В новата форма на лидерство, вече не е важна визията, която другите да следват; важен е диалогът. По-ценно е да можеш да ангажираш, отколкото да влияеш. Командване и контрол са отстъпили пред сътрудничество и разпределение на властта.”

И още:

„Трябва направо да отидеш при хората си и да ги попиташ за тяхната гледна точка. Как се виждат в настъпващата промяна? Какво би ги накарало да не съдействат, да не искат да участват? Какво ще ги накара да вървят напред?”

Никой не оспорва значението на умението да общуваш и на емоционалната интелигентност, но прекаленото фаворизиране на уменията за изграждане на взаимоотношения може да доведе до подценяване на конкурентната бизнес среда.  В условията на днешната конкурентност, компаниите и техните служители трябва да имат състезателен дух, да имат хъс за победа - подобно на тези в спорта. Изпълнителните директори трябва да подкрепят състезателен модел на поведение, да говорят с конкурентни думи и да мотивират подобно на спорта с метрики, които показват на бизнеса как се справя с конкуренцията.

Ако сте треньор по футбол, няма ли да е важно да създадете състезателен дух в играчите си и желание за победа над другия отбор? От друга страна, ако сте треньор по футбол, няма ли да е важно да създадете екипен дух във вашия отбор и да се грижите хората от екипа да дадат възможно най-доброто от себе си?

Изводът за нас е, че конкурентният дух е много важна черта за висшите мениджъри, но те ще са още по-ефективни, ако могат да изградят сътрудничество, продуктивни взаимоотношения и да подхранват талантите си.

Лидерство, което предизвиква статуквото

Друг аспект на лидерството е свързан с необходимостта да предизвикаш статуквото, да покажеш нова посока. При този тип трансформационно лидерство формалната позиция и място в организационната йерархия не е от значение – примери са Мартин Лутър Кинг Джуниър, Махатма Ганди и Нелсън Мандела, но и бизнес лидери като Стив Джобс и Бил Гейтс например.

Основната черта на това лидерство е смелостта да предизвикаш съществуващите практики. В този дух фундаментална мъжка черта е разграничаването от другите. Младите мъже по природа имат склонност да се бунтуват, за да тестват авторитета си. Някои насочват бунтарството си спрямо непродуктивни цели, докато други предизвикват съществуващи практики по конструктивен начин. От друга страна бунтарството противоречи на традиционно женския импулс да се разбираш с всички хора в екипа, да бъдеш приет в групата и да изграждаш пълноценни взаимоотношения.

Няма връщане назад – бизнесът се променя

Първо, независимо от това, дали повече жени стигат до върха, женското присъствие в организациите става все по-голямо. Това доведе до по-голямо многообразие, но и по-голяма необходимост от взаимно изучаване и опознаване на представителите на двата пола, за да се спечели от това многообразие, а не да се губи от трудностите, които то неизменно води.

Второ, наблюдаваме невиждана досега комплексност, произтичаща от днешната глобална бизнес среда и големите технологични промени. Те доведоха до невиждани нива на конкурентност, което изисква създаване на условия, в които всеки от екипа ще даде най-доброто от себе си.

Трето, промени се работната среда. Днешните служители имат изискване да участват в управлението, искат мнението им да се чува, искат да бъдат ангажирани в каузата на организацията, а не да следват сляпо авторитарни лидери.

В такава среда, мениджърите-индивидуалисти не могат да се надяват на успех, ако не притежават многостранни умения. Все по-голямо значение се отдава на емоционалната интелигентност, на способността да развиваш таланти, на умението да слушаш, да сътрудничиш, да партнираш, но това не отменя необходимостта да си решителен, борбен, да мислиш стратегически и да имаш желание за победа. Всички тези умения са еднакво важни за успеха както на мъжете, така и на жените на върха.

И така, мъже или жени?

Твърдението, че жените може и да са по-добри лидери от мъжете, преекспонира типично женските умения за изграждане на взаимоотношения и екипност, които са сравнително нов аспект на бизнеса, и пренебрегва важността на мъжкия инстинкт за изграждане на стратегия, за конкурентност и победа. Причината да се говори повече за това е, че в продължение на столетия, бизнесът се е свързвал единствено с мъжките качества, а жените навлизащи в него неизменно е трябвало да се съобразяват с това.

Всъщност бизнесът няма да става от мъжки женски... Както повечето избори между две крайности, истината е някъде по средата. Фокусът трябва да бъде не върху противопоставянето на мъже срещу жени, а върху изграждане на организационна култура и управленски екип, които комбинират всички тези качества. И няма съмнение, че сме по пътя на необратима промяна към по-балансирана култура обхващаща най-доброто и от традиционно мъжките и от традиционно женските качества.

Статията е вдъхновена и взаимствана от сайта Management-Issues.com.  Препубликуваме превод на текста с модификации и допълнения.