1. Какво за Вас е лидерството?

В различните моменти от живота си съм се водила от различни дефиниции (не говоря просто за цели етапи от живота ми, а и за конкретни ситуации). Мислейки за тях, си давам сметка, че всички споделят няколко елемента: 1. Лидерът поема отговорност (най-малкото за собственото си поведение, а много често и за това на хората около него); 2. Лидерът има определена ясно дефинирана цел, за която работи последователно и безотказно (в традиционните разбирания това е конкретно решение, което иска да приложи в дадена ситуация, или "победа", която да осъществи; но в днешно време целта може да бъде свързана и със създаването на среда и процеси, чрез които групи хора могат да стигат до техните решения и идеи за "победи"); 3. Лидерът е гъвкав и адаптивен в името на постигане на целта с хората, с които и заради които върви към нея. А лидерството е прилагането на тези лидерски качества в практиката. Все повече си давам сметка, че макар често да оценяваме лидерите най-вече по нивото, в което са постигнали своята цел (независимо дали тя е описана и дефинирана от външната среда или от самите тях), в днешния динамичен свят, когато един лидер неизбежно си сътрудничи и взаимодейства с различни хора, целите често се променят. Понякога дори не сме сигурни как точно изглежда крайното състояние, което гоним. Или дори и да имаме идея, не можем да си представим точния път до него. Затова истинската сила на лидера в днешно време е да бъде устойчив в процеса на работа към целта. Процесът е в пъти по-важен от крайното постижение.

Ще дам пример от моята работа. В Заедно в час работим за това един ден всяко дете в България да има достъп до качествено образование, независимо от произхода, етноса, социално-икономическото си положение (реалност, много различна от настоящата, в която 40% от българските младежи са функционално неграмотни, тези с най-ниски резултати в училище най-често идват от бедна среда и необразовани семейства). Имаме общо разбиране за тази крайна цел, но най-ефективният път към нея е неясен. Още повече, знаем, че няма как шепа хора или една организация сама да постигне такава цялостна промяна в образованието и обществото ни. Години наред бяхме полу-разочаровани от себе си, че колкото и да се стараем и да работим упорито, трудно виждаме достатъчно напредък на база на обективни данни. Но междувременно разбрахме, че промяната в образованието в полза на всяко дете зависи от промяната в нагласите на цялото ни общество за това, какво е възможно за всяко едно дете, каква е ролята на училището, какви са ограниченията пред родителите, къде могат да влияят институциите и други. Дадохме си сметка, че в нашата работа, наред с постигането на конкретни резултати с отделни ученици, класни стаи и училища, е много важно постоянно да сме отворени за сътрудничество с всички други заинтересовани страни, да чуваме гледната им точка, да сме отворени за провокация и преосмисляне. Така, дори и да не знаем сами най-ефективния път към крайната цел, по пътя ежедневно се срещаме с нови и нови съмишленици, с които ставаме заедно все по-добре информирани и подготвени да я постигнем.

2. Коя книга ще ни препоръчате да прочетем и защо точно нея?

Редовно се срещам с млади хора, които се чувстват сами в своето "лидерство", в своята работа като мениджъри, иноватори, учители-лидери. Макар да имат колеги, с които могат да споделят трудности, някак считат, че са сами "на върха". Преди няколко години прочетох една книга, която много ми помогна в справяне с това предизвикателство - със съвсем конкретни насоки какво може да направи един лидер, за да си създаде ориентир и подкрепящи механизми в моментите на несигурност, на претовареност, на нужда да вземе големи решения без да има видим подкрепа и събеседник в осмислянето им. Книгата е What to Ask the Person in the Mirror на Robert S. Kaplan, опитен финансит и професор в Харвардското училище по бизнес.

3. От къде черпите мотивация в трудни моменти?

От хората около мен, които виждам, че не се отказват и постигат резултати в изключително трудна и предизвикателна среда. Имам огромен късмет да работя с лидери в екипа на Заедно в час, в нашите училища-партньори, с участниците в програмата и вече завършилите я, с нашите партньори от бизнеса и публичния сектор, както и с хора в гражданския сектор, които са уверени, че промяната и позитивното ни бъдеще зависят от нас самите. Тяхното упорство и отговорност ме мотивират ежедневно.

4. Каква е най-трудната задача на лидера?

Да се пребори със самия себе си, със своите дълбоко вкоренени стереотипи и страхове за това какво е правилно, добро, успешно, ценно. Да се вгледа навътре и в най-трудните ситуации, или когато е получил критична обратна връзка, или когато видимо "се е провалил" - и тогава, вместо да се вайка и да страда, да си зададе въпроса "какво мога да науча за себе си и за следващите ми стъпки от този опит?", "какво вътре в мен ми попречи да бъда успешен?", "каква е причината за вътрешните ми пречки и съпротиви?", "как да премахна тази причина, как да променя самия себе си?".

5. Ако трябва да оприличите лидера с животно кое би било то и защо?

Не обичам да генерализирам нито за хората, нито за животните. Затова не бих казала, че един човек е лидер, а друг не, или че едно животно ми прилича повече на лидер от друго. Всяко животно, като всеки човек, има ценни качества, които ако използва ефективно, познавайки себе си, може да постигне високи резултати за себе си и заобикалящата го среда. Да вземем ленивецът например - едно на пръв поглед безинтересно и не особено впечатляващо животно. А всъщност, с огромна сила и издържливост, което бавно, но упорито ежедневно работи за това да просъществува и да остави поколение. Спомням си, че преди време донесох в офиса едно платнено килимче от индия (направено от кръпки от различни платове), на което беше изобразен слон. Използвах го като символ на ценностите на Заедно в час, които обединяват всички в нашата общност в ежедневната ни работа и сътрудничество. Разказах на колегите, защо за мен слонът въплъщава нашите 6 водещи ценности: предприемачески дух, ефективно сътрудничество, постоянно учене, фокус върху резултатите и дългосрочното въздействие, уважение и скромност, професионализъм. Не мога да пресъздам точната история в момента, но това е един пример, как можем да намерим подходящо "животинско" въплъщение на лидерството в зависимост от дефиницията, която имаме в определен момент.

6. Какво бихте искали да споделите като свои основни житейски поуки с нашите читатели (млади професионалисти и лидери)?

Да работиш със страст и с истинска вяра, че това, което правиш е твоето нещо (виждаш смисъл в него, вярваш, че си струва най-много от всичко) е страхотно, но и много изтощително. Просто ти е трудно да си кажеш "трябва да поспра, да почина, да презаредя батериите". Действа леко като наркотик. И затова млади и активни хора, които се хвърлят със сърце и душа в своите дейности и предприемачески инициативи, могат много лесно да прегорят в тях, да се разочароват, в най-лошия случай да се откажат и просто да си кажат "това не е за мен - да сменя работата, ще се оправят нещата". Не го правете. А използвайте възможността да опознаете себе си: какво ви дава и отнема енергия, преди кой момент на "пречупване", трябва да поемете дъх и просто да вземете почивка, какво ви мотивира в ежедневието, какво ви демотивира. Именно, когато човек работи с истинска страст, често е готов да излезе извън зоната си на комфорт в името на това да постигне целта си. Излизането от зоната на комфорт е много ценно, но само когато си дадеш времето и възможността да осмислш на какво те учи то за самия себе си и как ставаш в този опит все по-силен, по-устойчив, по-здрав и по-щастлив.

7. Кои са ценностите, които Ви помагат да вземате трудни решения?

Здравето (лично и на близките ми) е първи приоритет. Честността е най-важното качество във взаимоотношенията със себе си и с околните (независимо колко е трудно винаги да сме честни и откровени). Искрената грижа за другите и желанието да им помогна, развиването на чисти човешки взаимоотношения с хората около мен - без да пречи на горните две - също водеща в ежедневните ми решения. Убеждението, че истинското щастие не е крайна цел, а процес (път), който най-вече изисква дълбоко себевглеждане, себепознание и готовност за учене и развитие през цялото време.