За две секунди реших какво да облека на първото си представяне като стратегически директор на Дженюин Интеракт, агенция за дигитален маркетинг (ако се чудите, навлякох дънки и намачкана ленена риза). Малко по-трудно ми беше да реша кои книги да взема. Накрая се спрях само на една „Силата на хубавото: Как да завладеем света на бизнеса с добро” от Линда Каплан Талер и Робин Ковал. Вярно е, че принципите за любезност в Първа глава са много добри, но най-интересното в книгата, особено за консултант по стратегии, е "Глава 8: Mлъкни и слушай".

Като консултанти по стратегии (и колеги, партньори, приятели, хора със семейства) ние често сме така нетърпеливи да споделим невероятните си прозрения, че прекъсваме другите и така пропускаме важното в разговор или връзка. А в свят пълен с консултанти, които предлагат едни и същи услуги на почти една и съща цена, основната разлика между успех и провал е дали хората искат да работят с твоя екип или не. Така е и в кухнята на нещата. Тара Бак, предишният ми шеф и нов управител на лабораторията за събития на Гугъл, казваше, че даден консултант се счита за успял, когато всички искат да е част от екипа им. При избор на консултант Форестър Рисърч съветва: „Винаги вземайте под внимание как консултантите представят болезнен, но необходим, съвет или дали бихте се чувствали добре да работите с тях, когато нещата излязат извън план.” Точно тук идва времето и мястото на това да си мил. Всеки е мил, когато всичко върви гладко, но дали оставаш такъв, когато се озовеш в трудна ситуация?

От опит знам, че твърд и мил не е задължително да са несъвместими. Най-успешните консултанти са твърди и невероятно любопитни: подобно на репортери от таблоид, но без мръсните номера. Петте цели от Глава 8 си струва да се помнят, особено, когато се сформира нов екип:

Остави другата страна да е умна. Този, който отчаяно се опитва да е най-умен, неизбежно изглежда като най-малко такъв. На една среща клиентът каза на единия консултант, че му напомня на Клиф, всезнаещият пощальон от „Бар Наздраве”. Зная, че балансът е трудно нещо – особено за младите хора, които сега започват и искат да покажат колко са умни. И точно затова имат нужда от малко указания от добри ментори.

Запази нещата прости. Животът е достатъчно сложен. Клиенти и колеги очакват от нас да знаем как да запазим нещата прости и лесни. Постоянно трябва да се борим да се фокусираме над историята, която се опитваме да разкажем, и да не се отклоняваме. И напомням на себе си и на екипа си, че с клиентите трябва да водим приятен разговор, да се опитаме да не изглеждаме като хора, които съвсем открито усложняват нещата или пък се държат надуто.

Питай, вместо да казваш. Дори да си мислиш, че вече знаеш отговорите, струва си да оставиш другата страна да ги формулира. Може да се изненадаш приятно от чутото. Пак от опит - невероятно полезно е да покажеш уважение към вече свършена работа, както към хората, които са я свършили.

Недей да спориш много. Наистина. Недей. Всеки си има начин да подходи към даден проблем. Но от опит зная, че ако предпочетеш да спориш вместо да предизвикваш, шансовете ти да участваш в някой проект или да си част от екип намаляват значително.

Всеки трябва да бъде изслушан. Не бъркай обаче това с идеята, че всеки заслужава медал; някои идеи просто са по-добри от други (точка). Но всяка една си струва да бъде чута преди да продължиш със следващата.

И докато съм се заел активно с новата си работа, ще си повтарям две неща: ако си поставиш за цел, ще изградиш характер; освен това симпатичните пичове наистина финишират първи.

Публикуваме текста на превода на статията от Harvard Business Review с промени и съкращения.