За потупването или „телесното наказание“ напоследък се говори често. Дори един политик открито си призна, че ако дъщеря му, която е на 5 години, каже нещо, което знае, че е грешно, веднага бива натупана по дупето.

В последните месеци в Канада Либералното правителство обеща да забрани правото на родителите да налагат дисциплина чрез телесно наказание. А в щата Масачузец, в САЩ, Върховният съд има право да откаже приемна грижа на двойки, които практикуват телесно наказание или подкрепят потупването на деца. Двойката, заради която е повдигнат случая, пледира, без успех, че телесното наказание като част от въвеждането на дисциплина, е неразделна част от християнската им вяра.

В САЩ бавно, но все по-често, хората престават да подкрепят телесното наказание на деца. И все пак мнозинството от хората са зад него.
И така, въпросът е дали е добре понякога да се потупват децата?
Ние със съпругата ми нямаме деца и идеята ми не е да седя и от високо да осъждам двойките, чиито деца създават проблеми с поведението си. Обаче, като психиатър, не мога да подмина доказателствата, че телесното наказание, включително пляскането, (което се описва като удар върху детето с отворена ръка, без да се причинява физическа травма) нанася сериозни поражения върху психическото здраве на децата.

Защо родителите потупват децата си?
В статия за телесното наказание в Съединените Щати, професорът по психиатрия от университета в Толедо, Мишел Кнокс, отбелязва иронията в отношението на обществото към телесното наказание. В Съединените Щати е противозаконно да се удрят затворници, престъпници или други възрастни. Иронията е, че все още е законно да се удрят най-уязвимите членове на нашето общество, онези, които се предполага, че трябва да защитаваме, а именно децата.
Кнокс, подобно на много други специалисти по психично здраве, говори за пряката връзка между телесното наказание и насилието над деца, като казва, че всъщност потупването често е първата стъпка към такова насилие. Това, което най-вероятно започва с доброто намерение да се дисциплинира детето, често завършва с нарастване на гнева на родителя и с много по-силни и лоши удари. Което не означава, че родителят е „лош“ по природа или че е „насилник“. Много често той или тя са стресирани до краен предел и не успяват да помислят за алтернативни методи за създаване на дисциплина – например, изтекло време да се прави нещо, да лишат детето от нещо, което харесва или по положителен начин да успеят да извикат подходящото поведение в детето.

Влияние на потупването върху децата

Психологическите последствия за деца, подложени на телесно наказание, са подробно документирани.

„Телесното наказание е важен рисков фактор, който би могъл да доведе до импулсивно и антисоциално поведение у хората… Подлагани редовно на телесно наказание, вероятността децата да са агресивни като възрастни е много голяма.“

„...въпреки че телесното наказание е много ефективно за мигновената промяна в поведението на детето, в дългосрочен план, то не върши никаква работа. С него се свързва повишената агресия и намалената морална интеграция към приемливо поведение.“

Накратко казано, потупването на децата може привидно да изглежда, че върши работа, но всъщност е неефективно и дори вредно. Дете, което системно е подлагано на телесно наказание, се научава, че физическата сила е приемлив метод за решаване на проблеми.

Родители срещу изследователи
Но почакайте: няма ли все пак изключения от това обобщение? Няма ли случаи, в които лекото потупване отзад да е добре за дете, което се държи зле – или поне не му нанася голяма вреда? Много родители мислят по този начин, но повечето специалисти твърдят, че няма достатъчно доказателства в подкрепа на подобно твърдение. В изследване, проведено през 1997 г. двама професори по психология заключават, че „за повечето деца твърденията, че потупването учи на агресия изглежда необосновано.“ Те защитават тезата, че ефектът от потупването може да зависи от „смисъла“, които децата му придават. Например, ако детето възприема потупването като агресия от страна на родителя (за разлика от неагресивно такова поведение), може да се асоциира с последващо агресивно поведение на детето.

За да се опитат да обяснят, някои родители казват, че лошото поведение на децата им ги кара да избират потупването, а не нещо друго.

Каквото и да говорим, специалистите по психично здраве са единодушни, че телесното наказание може да нанесе вреда. След проучване от 2010 г. екип от специалисти от университета в Тулейн заключават, че:

…дори леките форми на телесно наказание, като потупване по дупето, увеличават риска за агресивно поведение на детето…"
Освен това, редица клинични изследвания показват, че с намаляването на телесното наказание от страна на родителите, може значително да се намали агресията сред децата в бъдеще.
Родителите, които вярват, че не разполагат с друга алтернатива, освен лекия бой, не се нуждаят от това да им се размахва заплашително пръст и да им се чете конско от разни специалисти. Вместо това, те имат нужда от професионална подкрепа и обучение, чиято цел е да ги научи как да намаляват нивото си на стрес и да увеличат търсенето на алтернатива на телесното наказание.