Замисляли ли сте се, че диригентите никога не издават звуци, докато работят. Диригентът води цял симфоничен оркестър, синхронизира десетки видове инструменти, оркестрира дузини, някой път стотици музиканти ... но той самият не издава нито звук. Нито свири, нито пее.

Цялото му представяне зависи единствено и само от представянето на другите хора в екипа.

Нещо повече - цялата сила на диригента е заключена в способността му да накара останалите в оркестъра да се чувстват силни и вдъхновени. И ако той успее да стори това, то финалният резултат е винаги красив. Ако той успее да стори това, то всички накрая са доволни. Ако той успее да стори това, значи се е проявил като истински лидер.
В следващото видео Бенджамин Зандер - виртуоз както в музиката, така и в публичните презентации, ще сподели някои заключения от своя 40-годишен лидерски опит.
Приятно гледане!

Първия път, когато видях Бенджамин Зандер наживо, бях на ИТ конференция в Сан Франциско. Залата беше пълна с програмисти. Доколкото подочухме предварително, маестрото щеше да ни говори за класическа музика. Предполагам знаете, че програмистите са далеч от изтънчените изкуства и винаги биха предпочели бира и цаца пред Шопен и Вивалди. Така и ние не бяхме особено ентусиазирани в началото на презентацията.

3 часа по-късно обаче (да, маестрото държа вниманието ни цели 3 часа) осъзнах, че стоя прав с лист хартия в ръце и пея вдъхновено "Одата на радостта" заедно с още 2000 програмисти. Хаха, малко хора на този свят са виждали подобна картинка - 2000 програмисти да пеят идилично "Одата на радостта" 🙂 Колкото и да си далеч от лидерството, в такъв момент виждаш нагледен пример за това що е да си водач. След като този човек можеше за 3 часа да превърне 2000 диви програмисти в смирен църковен детски хор, какво ли можеше да стори с тях, ако работеха и се виждаха ежедневно.