Здрасти, Митко! Радвам се, че прие интервю с Leadership.BG. Кой беше най-трудният момент за теб от създаването на компанията до сега? От къде черпиш мотивация в такива моменти?

Всяко начало е трудно и изисква здрава работа, отдаденост, някоя друга безсънна нощ. Неизвестността в началото е може би най-трудното нещо, да намериш първите клиенти, първите партньори, първите служители. Това, че сме екип от съоснователи, много ни помогна да се подкрепяме и да завъртим колелото. Ако тръгнеш да правиш бизнес сам е много по-трудно, не знаеш от къде да започнеш и има вероятност да се откажеш още на старта. Имало е дни, в които някой от нас е бил демотивиран, имал е много задачи в личен план и е потънал до шия в професионални задължения. В тези ситуации винаги е било много важно, че сме разчитали един на друг, за да продължаваме заедно напред въпреки трудностите.

Какво ти се ще да знаеше преди, което знаеш сега?

Аз започнах бизнес на 25 години и имаше много неща, които ми се ще да знаех тогава. Но колкото си по-млад, толкова е по-лесно. Съзрявайки, човек започва да има повече отговорности, семейни задължения. Аз отговарях само за себе си и рискът за мен беше по-малък. Естествено, че на по-късна възраст имаш повече опит и контакти и това ти помага да правиш нещата по-добре. Като по-млад искаш повече, с времето можеш доста повече, но пък тогава става все по-трудно да поемеш такъв риск и да се впуснеш в приключението.

Стартирайки бизнес, научаваш нови неща всеки ден и всяко едно от тях ти е полезно. Няма три или четири, които са най-важни или най-малко важни. Всяка една стъпка, всеки провал и всеки успех ме е научил на нещо. Има толкова много неща, които, ако съм знаел преди няколко години, биха ми спестили доста усилия и главоболия. При стартирането на Accedia, например, това, което ни липсваше, е административното познание за стартиране на бизнес. Преди това на никого от нас не се е налагало да се занимава със законодателства, заплати, счетоводство. И четиримата съоснователи сме с технологичен профил и имаме повече опит в създаването на софтуерни решения, управление на екипи, проекти и това ни помогна да впечатлим клиентите в началото, въпреки че не бяхме натрупали достатъчно финансов, икономически и административен опит.

Как успяваш да мотивираш хората около теб да работите заедно, да гледате в една и съща посока?

В работата си постоянно имам допирни точки с хора не само от моя екип, така че мотивацията е нещо, което със своите действия и отношение се стремя да подбуждам ежедневно. Важно е хората да знаят, че посоката, в която вървим като компания, е успешна заради техните качества и принос с всяка изпълнена задача. Именно знанието, че всеки има роля в развитието на компанията е нещо, което смятам, че мотивира хората да се представят все по-добре и по-добре.

Фактът, че сме запазили духа на стартъп въпреки разрастването на компанията е голям плюс, както за хората, които стартират кариерата си в компанията, така и за тези, които са искали да избягат от корпоративната среда. Всеки от екипа може да достигне до човекa, който ще му помогне да реализира дадена идея, независимо каква е формалната позиция на отсрещния. Много ме радва, че в компанията се зараждат устойчиви отношения, хората прекарват и време заедно извън офиса, стартират странични проекти - всичко това показва, че средата ги удовлетворява и мотивира да се развиват не само професионално.

Каква според теб е разликата между мениджър и лидер? Какъв си ти?

Мениджър е длъжност, позиция в определена йерархия. Лидер е призвание, начин на мислене и отношение към света и околните. Често се използват като синоними, но не винаги вървят ръка за ръка.

Аз никога не съм се възприемал като мениджър, даже по-скоро бих казал, че не я харесвам тази титла. Да станеш  лидер не е нещо, което осъзнаваш или се случва в определен момент, няма как една вечер да си легнеш не-лидер и на другата сутрин да се събудиш лидер. Изграждането на лидерски умения според мен е безкраен процес, при който винаги има още какво да научиш и подобриш. Всеки човек с визия, която успява да предаде на хората около него и да ги вдъхнови може да бъде наречен лидер.

Има ли нещо, което искаш да подобриш? А кое твое качество или практика смяташ, че екипът ти цени най-високо?

Има неща, които разбира се искам да подобря, това е постоянен процес. Комуникацията и общуването с различни хора – клиенти, партньори, служители -  е нещо, което човек прави ежедневно и трябва да развива и подобрява постоянно. Но в определени моменти ти трябват и други качества, за да водиш пълноценни дискусии – технически познания, опит, самочувствие. Например, в началото на Accedia бях доста по-скромен. Нашите клиенти са големи международни компании и да си общуваш с мениджъри на високо ниво в тях от позицията на малка стартираща компания в България беше меко казано притеснително. Ако отидеш притеснен на среща, отсрещната страна го усеща и това не е в твой плюс. За щастие и аз, и колегите успяхме да превъзмогнем това, което ни отвори доста врати.

Също така смятам, че човек трябва постоянно да си прави равносметка и да се обгражда с хора, които го стимулират да се развива. В почти всяка ситуация имам какво да науча от хората, с които работя – не само като познания, но и като свежи гледни точки. В този смисъл, старая се да съм отворен към възможностите да подобря себе си или представянето на бизнеса чрез различните начини да се подходи към даден казус.

Не знам какво другите ценят най-много в мен, но може би едно от нещата е свободата, която имат да опитват различни подходи и да намерят най-удачния за тях, за да реализират някакъв проект. Няма единствен правилен отговор как нещо може да се осъществи, напротив, давайки възможност на хората да експериментират с идеи, обикновено дава по-добри и неочаквани резултати, а и по-голяма увереност в екипа. Важно е да не допускаш хората, с които работиш да се отчуждят от общите и техните лични цели. Изгубвайки мотивацията им да успяват, работата се превръща в рутинно изпълнение на задачи, което не развива нито членовете на екипа, нито бизнеса като цяло.

Как виждаш България и ИТ средата след 10 години? А как виждаш себе си?

Това е дълъг период и ми е трудно да кажа какво може да се случи в следващите 10 години. Очаквам, че ИТ секторът в България ще бъде по-узрял, дори може би специализиран в определени нишови технологии и решения. Методите на работа и комуникация сигурно също ще са коренно различни. Вярвам, че всички сегашни инициативи от компаниите, свързани с образованието и развитието на повече млади хора ще дадат резултати. Надявам се да сме намерили устойчиво решение на проблема с намирането на кадри и все повече българи, учили и работили в чужбина, да се връщат с опита си тук, което вече се наблюдава като тенденция.

Аз лично искам да продължавам да правя нещата, които ми харесват, компанията да продължава да се развива. Може би ще пътувам по-малко, ще прекарвам повече време в България с моето семейство и ще балансирам добре между работата и личния живот.

И като за финал, какво би посъветвал всички наши читатели?

Аз смятам, че хората, които работят здраво, развиват се, учат и най-вече имат страст към това, което правят рано или късно ще получат това, към което се стремят. В България човек може да се реализира много успешно, така че не подценявайте мястото и страната. Бих посъветвал читателите на Leadership.BG да намерят страстта си и това, което наистина харесват, да вложат много усилия и много време там и да не престават да вярват, че всичко зависи от тях и могат да постигнат мечтите си.