Вижте какво сподели пред нас Борис Христов за своето вълнуващо преживяване във връзка с участието си в престижното събитие Microsoft Ignite.

Най – голямата годишна конференция на Microsoft в света. Всеки би искал да презентира там…

Тръгвайки към летището в София, в мислите ми е моментът, в който получих мейла, с който бивам одобрен за конференцията и честно казано – все още ясно не си давам сметка на каква конференция, от какви мащаби ще говоря. Презентирал съм в много държави, пред всевъзможни публики, но 25 000 души на едно място? Това е друго.

Пристигайки в Атланта, отивам да взема баджа за конференцията още от самото летище (да, предвидени са и такива удобства), а излизайки отвън е 32 градуса. Шератон пък е хотелът, в който част от нас са настанени (лекторите и публиката буквално превземат града в тази една седмица и буквално почти всички хотели са пълни с хора за конференцията). Няма време за разглеждане, лягам да спя веднага (към 16:00 тяхно време), за да мога да „надхитря“ разликите в часовите зони. Събуждам се и се почва – репетиции, репетиции, репетиции. Презентирам на следващия ден към обяд, така че Атланта ще изчака. Приоритетите са други…

Първият ден на Microsoft Ignite е тук, взимат ни от хотела с автобус, а мястото, където ще се проведе конференцията е буквално колосално. От зала до зала може да ви се наложи да ходите 2км! Мащабите са шокиращи, а логистиката и начина, по който се движат 25 000 души в този конгресен център – впечатляващи. Отивам, за да намеря и проверя мястото, където ще презентирам и изглежда чудесно. Малко преди презентацията ми адреналина, разбира се, се покачва драстично и бум – първи огромен проблем. Дисплеят не заработва. Компютърът ми е включен към него, но не… нищо. Публиката е пред мен, а 5 човека от екипа на Microsoft идват от някъде в опит да се борят с проблема. Моята реакция? Няма паника. Отивам и започвам да заговарям хората, защото знам, че има още 1400 сесии, от които те могат да изберат веднага вместо да си губят сега времето. 5 минути по – късно (в които адреналинът е вече в небето заради случващото се) публиката започва да ръкопляска, а аз се обръщам и виждам как организаторите са издърпали кабел през средата на аудиторията, но поне мониторът, на който презентирам сега работеше. След това всичко е в моите ръце и се случва това:

Презентацията минава отлично. Влизам точно във времето си, а интереса по темата продължава и след това – визитки, мейли с въпроси за това как можем да работим заедно със съответната компания, че даже и снимки с част от публиката…

След първата ми презентация, следващите часове на този първи ден, както и следващите 2 дни преминават не на презентациите на колегите ми, а в работа за клиентите ни от 356labs. Предполагам се сещате, че те решават, че имат нужда от нас точно в момента, в който аз не съм физически даже в България? Нищо ново под слънцето. Винаги е така…

Срядата на тази седмица е също интересна, защото говоря в локалния офис на Майкрософт за група от 50 – 60 човека, а заедно с мен са други два много известни лектора – Марко Русо и Джен Стиръп(не присъства на снимката долу). Ще направим 3-часово събитие като всеки ще има по час да предаде знанията си на публиката в Майкрософт. Там технически проблеми няма, а публиката е просто невероятна – буквално можеш да усетиш как „попива“ знания и не иска да си ходи даже и след края на този няколко часов маратон. Така или иначе обаче това трябва да се случи, защото на следващия ден предстои втората ми презентация на Ignite.

Проверявам къде е този път мястото, на което презентирам, а когато моментът идва, отново проблем. Ужасно студено е, а аз минавам много рязко от много топла зона на конгресния център, в студената и това ми „помага“ цялото ми тяло да започне да трепери ужасно, ужасно силно. Толкова силно, че почти не мога да говоря. 2 минути преди началото на презентацията…

Търся яке от приятели в публиката, които виждам – нямат. Питам организаторите, а през това време буквално ходя из публиката опитвайки се да се стопля. Ако това продължи, презентацията ми няма даже да може да започне. Очевидно е, че яке няма да има, затова отивам зад сцената и започвам да скачам и раздвижвам все едно съм във фитнес залата. Целта е ясна – да се загрея. Успявам. От части. Презентацията започва и минути по – късно усещам, че нещата са стабилизирани, а самата сесия преминава отново отлично.

В моментът, в който тази презентация завършва, отдъхвам. За мен конференцията приключи. Да, има още един ден, но за мен… конференцията… приключи. Сега вече мога да се наслаждавам. Направих 3 презентации за 4 дни (2 от които на самото събитие) и сега напълно спокойно мога да поема глътка въздух спокойно…

Разбира се, нямаше да е приключение, ако нямаше и други проблеми. И до ден днешен ще видите, че аз е би трябвало да изнеса още една сесия, която не е свързана с презентиране. Тази презентация се „появи“ в моя профил на два пъти без никаква причина. Организаторите така и не се пребориха с този технически проблем и факта, че моето име излиза под името на друга техническа лекция. Това, разбира се, не е всичко, защото първата ми презентация на Ignite, трябваше да беше повторена т.е. бях помолен да я изнеса два пъти заради огромния интерес и се съгласих. Да, но не стигнахме до повтарянето й. Отново организаторите ме държаха в напрежение през 3 от дните, в които постоянно ми казваха, че в определен ден и час в определена зала ще направим повторение, но тази информация така и не се появяваше ден преди сесията. Всъщност и часове преди нея. Броя мейли, които бяха разменени между нас заради това беше сериозен и в крайна сметка – излишно – сесията не беше изнесена два пъти. Причината – самите Microsoft не успяха да я организират.

Съботата беше първия и единствен ден, в който успях да видя малка част от Атланта, а на следващия ден ме чакаше около 16 часа по летищата и в небето. Така това пътешествие до най – голямата конференция на Microsoft в света приключи. И то приключи повече от добре.

Ако искате да видите видео ден по ден от пътешествието до Ignite, записвах Snapchat Stories от всеки ден, за да може сами да се убедите какво точно се случваше: Ден 1, Ден 2, Ден 3, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7.