Той тръгва от едно малко градче в най-бедния край на Европа. Животът му не е лек и му се налага с всяко предизвикателство да се справя напълно сам. Въпреки това усмивката никога не изчезва от лицето му и най-вече днес, когато е на крачка от това да сбъдне мечтите си. В края на тази година му предстои да основе своя фирма в сърцето на Холандия, а по-късно планира да разрастне бизнеса си и у нас. А рецептата за успех и щастие на Красимир Йорданов предстои да разберете сега!

Необходими продукти:

Огромен, дори безкраен позитивизъм, елегантно комбиниран с вдъхновение и с любов към всичко, което правите. Няколко супени лъжици уважение и доверие към хората, с които работите. Една голяма, ама наистина голяма чаша „Никога не се отказвай, въпреки трудностите“, едно неизчерпаемо пакетче с усмивки. Слушане – една щипка повече от говоренето, постоянство, търпение и на финала черешката на тортата – БАЛАНС.

Начин на приготвяне:

Стъпка 1 – Посадете си мечта

Мечтата е една идея. Нещо, което обичате и в което вярвате достатъчно силно, че да се случи. Както се случва с Краси. Интересът му към кулинарията се появява още в най-ранна детска възраст и така малко по малко той открива и призванието си - сладкарството. – „Когато бях малък баба ми имаше помощничка, която готвеше за нас. Аз гледах колко всеотдайно готви тази жена и реших малко по малко да започна да опитвам с най-простите неща. Тя ми помагаше. Взимах от зеленчуците и плодовете в градината на баба ми и така се породи този интерес. След това продължих с топли и студени предястия. Не знам кое точно ме привлече в сладкарството, търпението и направата на всяко едно малко десертче иска време и постоянно. Аз обичам да изпипвам нещата до най-малкия детайл и когато го поднеса на хората това да бъде черешката на тортата и клиентът да си каже – „А може ли още едно?“. Готвех и за съседите ми и всеки път, когато ме срещнеха, ме питаха няма ли да ни направиш нещо отново. Така всеки път исках да дам повече. Те бяха моите съдии и в същото време ме мотивираха.“

Стъпка 2 – Посветете се на нея и я отгледайте с много любов и внимание

Краси изважда голям късмет, че в родното му градче Димово (близо до Видин) има икономическа гимназия с паралелка за кулинари. Той се записва там без изобщо да се замисли. Времето минава много бързо и само след няколко години младият мечтател е изправен пред поредния избор – „А оттук накъде?“. „Когато четеш една книга, нямаш търпение да разбереш историята, да я прочетеш цялата, а автора те спира на една точка, на една глава и те оставя да тръпнеш в очакване. Същото е и когато преминаваш от един етап на живота в друг. Аз исках моята история, моята следваща глава да бъде много по-добра от предишната“. – разказва Краси. Така желанието го отвежда до кулинарната академия в Добрич.

Изключително предимство се оказва обучението от международни лектори, но и предизвикателство. „Тогава имах много трудни моменти. Разбира се, всеки има такива. Но всеки път си казвах какво ще стане, ако ... Какво ще стане, ако се върна в началото и какво, ако продължа напред. Тази мисъл ме мотивираше да жадувам за повече и повече. Трябва да приемаш живота като предизвикателство. Ти правиш всички тези неща не само заради себе си, но и заради семейството си, заради най-близкия си човек.“

Участва във всякакви обучения по цял свят – Холандия, Гърция, САЩ. Прекарва една година в Америка, готвейки в един от най-добрите ресторанти в сърцето на Ню Йорк. Разбира се, посещава още десет щата, откъдето се стреми да почерпи максимума от знания, умения и опит не само в готвенето, но и в общуването.

Именно там се запознава и с един от най-големите си вдъхновители. Той е собственик на един от най-добрите ресторанти в САЩ и е един от най-добрите готвачи. Историята му впечатлява с това, че той има рак на езика и не усеща вкуса на ястията. Въпреки това този човек има такъв запас от информация за вкусовете в главата си, че успява да приготви ненадминати ястия. За Красимир Йорданов това е достатъчно мотивиращо да не се отказва. Не след дълго се появява и идеята му за собствена компания за изключително вкусни мъфини доста разпространени в САЩ.

Стъпка 3 – формулирайте съвсем ясно своя бизнес-план стъпка по стъпка

В момента Краси живее в Холандия и работи неуморно върху мечтата си. Неговият личен сайт вече е почти готов. Създател на платформата е неговият приятел. Тя е разделена на две части – чрез едната ще се продават къпкейкс, а другата ще бъде за видео обучения, като ще се правят и демонстрации на живо.

В началото на следващата година Краси ще стартира своя проект, отваряйки няколко магазина в града, където живее, но неговите амбиции са в бъдеще да развие своята лична марка в цяла Холандия, а след това да я пренесе и у нас. „Каквото и да правиш, когато го правиш, винаги трябва да даваш максимума, най-доброто от себе си. Хората винаги искат нещо ново, различно, което не са опитвали до сега.“ – казва той, затова се стреми да предложи на хората нещо невиждано досега и най-вече много, много вкусно.

Друго предимство на Красимир по пътя към успеха е това, че той не разчита на никакво външно финансиране. Самият той споделя, че в момента е изключително зает в работата, но това не го притеснява, защото иска да е напълно самостоятелен. Надява се все пак в бъдеще, когато стане разпознаваем, да намери и спонсори за разрастването на неговата компания.

Стъпка 4 – Вярвайте! Вярвайте! Вярвайте! И използвайте всяка възможност!

Много хора не са достатъчно смели, за да преследват мечта като тази на Краси, особено тези, които имат съдба, сходна на неговата. Интересно обаче, че мястото, от където идва младия сладкар и неговата история в никакъв случай не го притесняват. „Аз съм малко по-различен от останалите. Отраснал съм без баща, повече бях близо до майка ми, въпреки че тя много пътуваше и се научих да възпитавам много качества сам в себе си.“

Споделя също, че спортът му дава качествата, които са му били нужни, за да се превърне в завършена личност. – „Спортните танци много ме доизградиха като човек. Трябва да имаш респект към учителя, към този, който ти помага да постигнеш повече. Треньорът ми чрез личния си пример много ме промени и ме направи много по-корав, по-силен.“ Ето защо и до днес е благодарен на своя треньор – Веселин Ковачев, който освен в ученик го превръща и в негов помощник. Краси започва да тренира школата на своя учител в Белоградчик, а това му дава много повече от просто опит -  „Когато тренирах децата разбирах, че са малки и че им се лудува, но се връщах и в своите спомени. Аз нямах тази възможност някой да ми казва какво да направя, да ме насочи. Тези деца така или иначе са тук, защо да не им покажа какво следва и накъде да вървят. Питах ги как е минал деня им, давах им примери за живота. Представях им живота като подарък с една красива опаковка, но те сами избират какво да има вътре. Това завесеше само от тях. И самият факт, че са в залата на тренировка им дава възможност да сложат в подаръка най-хубавото нещо, това което най-много им харесва. Учех ги на отношение един към друг. Не исках да са завистливи, а да разберат, че трябва да работиш, за да постигнеш резултатите, които искаш, друг лесен начин няма.

Стъпка 5 – Черешката на тортата

Така по пътя към създаване на собствена компания, Красимир Йорданов сформира и своя философия за живота.

„Нали знаете как цветята се разпукват, когато усетят слънчева светлина, така съм и аз. Винаги мисля как да направя деня си по-добър от вчерашния. Искам да използвам цялото време. Защо да не започна от сега? Искам да видя крайния резултат възможно най-скоро. Щастлив съм в личен аспект и това много помага в работата ми. Балансът е най-важен. Страховете ми са свързани с това да не изгубя това, което имам.  Аз съм отворен човек. Важно е какъв си по душа. Никога не съм крил от къде съм и изобщо не съм се притеснявал, че съм от България. Всички сме хора, нали така? Важното е как работиш. Аз уважавам страната си, града си. Ако утре, когато открия компанията се появи едно неопитно момче от Димово и ми каже, че иска да работи при мен веднага бих го взел. Просто знам какво коства. Децата от моя край трябва да забравят какво говорят хората и да правят това, което искат. Ние създаваме този край и е нужно да даваме максимума за него. Не може само да искаш, трябва да дадеш по малко всеки ден във всяко нещо, с което се заемеш. Както при правенето на къпкейкс – иска се последователност за всеки детайл, внимание и грижа докато накрая не поставиш черешката на тортата!“

Рецепти като тази на Краси са изключително вдъхновяващи и позитивни не просто заради щастливия край, а защото ни казват, че всеки, който е достатъчно смел и отдаден на това, с което се занимава – без значение кой е и откъде е, може да постави черешката на тортата в своя живот!