Запознайте се с едно обикновено момиче от малък град, което успя да направи собствен бизнес, да създаде собствен бранд и не на последно място да сбъдне всичките си мечти, превръщайки се в завършена личност. Това е Вероника Братанова. Тя е собственик и хореограф на Школа по танци Veronique. Как се печели от балет и как една мечта, в която почти никой не вярва се превръща в реалност, предстои да разберете сега!

От калните крачета до балетните обувки

Разбира се, успехи като този имат известна предистория. В този случай всичко започва, когато майката на Вероника я записва на класически и модерен балет при балетния педагог Ина Колева в школата по изкуствата в родния й гред Монтана. В началото детето не било нито от най-изявените, нито от най-запалените. Самата Вероника разказва, че била мъжко момиче. –  „Биех се с момчетата от квартала, с къса коса, раздърпани дрехи и много рани по коленете. Любовта ми в танца не е от пръв поглед. Не съм мечтала като дете да стана балерина. Исках да стана пилот, моряк и какви ли не още такива. Тази любов беше постепенно и много грижливо отгледана. С леки стъпки влезе по-сериозно в живота ми. Дори не си спомням кога беше преломния момент , за да взема решението, че искам с това да се занимавам. Но стана! Като магия! Дойде един момент , когато бях тотално обзета от танца.“

Но усещането не е всичко. В семейството на Вероника всички са счетоводители. Тя също завършва Финансово-стопанска гимназия и под натиска на родителите си кандидатства за няколко специалности в тази сфера. Паралелно с това обаче не се отказва от мечтата си – танцува във всеки свободен момент. И ето, че усилията й дават резултати, защото я приемат в Националната музикална академия с профил „Балетно изкуство – балетна педагогика“. Така започва и пътят й към върха. Постепенно започва все повече да я привлича и модерния балет. Още в първи курс я наемат на работа като преподавател в един от големите танцови центрове в София. Съвсем естествено се появява и идеята за собствена школа.

Работното място – дом за душата

Вероника периодично наема различни зали, но с течение на времето всяка от тях се оказва тясна за нейните танцьори. Това я принуждава да търси помещение за собствена зала. След месеци изтощително търсене накрая намира заветното място, но в окаяно състояние дори без санитарен възел. На помощ идват не кои да е, а нейните танцьори заедно с приятеля йи заедно създават Школа по танци Veronique. „Беше много мил и забавен процес. Много приятно ми става да си спомням , че с част от хората , с които сме рамо до рамо в залата и на сцената сега, сме боядисвали стените 🙂“, споделя пред нас Вероника. Залата вече си има пиано, балетни станки, шкафове, че дори и обръч, който виси от тавана.

Не й липсват и посетители. В школата танцуват около 40-50 възрастни и също толкова деца. Голямо предизвикателство за танцьорката се оказва бързото сменяне на подхода, което й се налага при различните групи. Самата тя тренира поне с 3 – 4 такива на ден и това не е всичко. „Много хора си мислят, че нищо едва ли не не правят такива хора като мен и че работата им се изявява в тези няколко часа , когато са самите уроци. Това не е така. Това е денонощна работа, нон-стоп мислиш за нея, твориш, търсиш. Всеки ден имам по няколко групи. Преди това пък се подготвям за часовете, търся си музика, измислям хореографии, занимавам се с костюми, както и с административни неща , покрай школата, чистя и поддържам залата и едва тогава започва същинското танцуване.“  Паралелно с тренировките, Вероника подготвя и по няколко спектакъла в годината.

В пантофките на лидера, който всички обичат

При работата с толкова много хора несъмнено са ти нужни лидерски умения. Сздателката на школата има за цел не просто да обучава млади таланти, но и да ги вдъхновява. Твърди, че тя самата никога не се е смятала за лидер, но според учениците и приятелите й именно това я прави добър водач. Никога не застава над другите. Държи да знае мнението на всички и се допитва до тях, за да работи върху себе си. „Едно  от качествата, които ми бяха много полезни през годините е търпението. И това да мога да приемем и общувам с всякакви хора. И усмивката - тя винаги помага!“, казва още тя.

Златното й правило в отношенията с колеги и партньори е коректността, защото винаги е нужно да се съобразяваш с другия. Не смята, че между школите трябва да има конкурентно отношение, защото за всеки си има работа и, ако я върши както трябва, хората ще го харесват.  За нея трудът и постоянството в методите на работа са закон, защото личният пример е това, което силно влияе на хората, особено на най-малките. Една от тънкостите при работата с тях, която ни разкри Вероника, е бързата смяна на поведението в различните ситуации. „Трябва да знаят , че могат да разчитат винаги на теб и да си имате доверия, но в същото време да има ред и дисциплина.“

Като всеки млад човек със стартиращ бизнес зад гърба си Вероника не се притеснява да каже, че се бои, но ... „В тези ситуации сякаш стискам зъби и продължавам "да блъскам" по план, докато не се успокоят нещата. Много ми помагат и всички близки. Никога не бих се отказала. Няма лесно. Когато е трудно е по сладко. Аз не съм получавала нищо не тепсия и не искам. Ще се боря, ще действам и ще стане рано или късно.“

А как разпускат младите лидери извън работното място?

Борбеният дух струи от всяко нещо, с което се захване Вероника, както и от нейните хобита. Тя е голям фен на ските и рафтинга. Смята, че точната доза адреналин е това, от което всеки има нужда. Освен това отборните спортове й помагат да развие допълнително комуникативните й умения и то в екстремни ситуации.

А като говорим за екстремни ситуации няма как да не допълним, че младата танцьорка отглежда в дома си две котки и две кучета – кавказки овчарки. (За хората, които не могат да си представят размера им – достигат до 70 см височина и 105 кг). За нея най-приятният начин да релаксира през уикенда е да се разхожда с кучетата и с нейната половинка – Ясен.

За Вероника истинският успех е идеалната хармония както на работното място, така и у дома. За приятеля си разказва – „Той от първия миг е неотлъчно до мен и помага с каквото може. Другар в живота! Това е подкрепа, приятел и доверие. Той много ми помага с всичко свързано с рекламната част на дейността. Заснемане на концерти и участия. Поддържа сайта на школата. Основен механик и майстор на залата“ . Споделя още, че понякога възникват спорове, свързани с работата, но те определено са градивни. Заедно градят краткосрочни планове за школата, които сами по себе си създават дългосрочната визия. Вероника не се бои да мечтае и за още една зала, ако ентусиастите продължават да прииждат. А на всички, които се страхуват да опитат да започнат свой бизнес, би казала:

„Ако не опиташ, няма как да знаеш. Страхът е най-големият ни враг. Както аз скачам в бързеите в реката, за да преодолявам страха си, така и в живота трябва да се изправяме пред проблемите. Не може цял живот да се пазим и крием. Нека се опарим, нека сгрешим, това ще  са уроци, които ще ни помогнат да продължим. И вярвайте, но наготово няма да стане. Трябва да работите за това и да дадете повече от 100% от себе си. Хората усещат дали това , което правите ви е на сърце или не! Ако сте намерили пътя си - не спирайте! Не сядайте, не се обръщайте! Вървете смело напред и не се плашете от провалите. За всичко си има решение, и дори да си мислите , че не можете повече - можете! И най-вече, обичайте хората , около себе си и това, което правите. Успех!“