Бях в курорта "Албена" с приятелки, на маса, в ресторант. На две съседни маси имаше българско и австрийско семейство. Двете малки момченца (на около 4-5 годинки) от двете съседни маси се заиграха. За тях не съществуваше езикова бариера. Намериха си чудна игра. Започнаха да изриват пръстта от една голяма саксия с фикус. Растението беше поливано скоро - такова тържество за децата. Бяха толкова красиво кални - като деца! Като здрави и свободни, изследващи света деца.
Българската майка беше с гръб към детето си. По едно време един от мъжете на българската маса извика: "Виж какво прави синът ти!". Българката скочи, сграбчи детето и започна така да крещи, че надвика оркестъра. Съседните маси замлъкнаха, защото трябваше да видят демонстрацията по "правилно" родителство. Със самодоволна физиономия, която излъчваше "вижте каква страхотна майка съм" (действително СТРАХотна!), тя зашлеви няколко шамара на малкия и го тръшна на масата... Крещеше. Успяхме да различим само "Свиня!" и "Как не те е срам!". Детето запищя. А малчуганът, който остана прекършен и съкрушен до края на вечерта, сигурна съм, дори и не разбра защо го сполетя тази стихия от гняв, унижение и насилие, на детски език преведено означава отнета любов и отричане на цялостната му личност, а не на една постъпка (при това толкова нормално детска, любопитна, изучаваща света!).
Австрийската майка гледаше зяпнала, изумена. Полека се приближи към сина си, прошепна му нещо на ушенце и се върна на мястото си. Малкото австрийче започна да нарива пръстта обратно в саксията. Кротко и спокойно. Спокойно, защото не му отнеха любовта, защото не го унижиха публично... Дори го научиха на отговорност. Показаха му, че да опитва е позволено, но се поправят и последиците от действията. Когато порасне, това дете няма да се притеснява. Ще вярва в себе си. Ще има добро самочувствие. Ще бъде и по-успешно, защото който пробва, успява. Ще знае, че да се греши е човешко, но могат да се поправят грешките. При това не от другите, а от нас самите. Че може да се критикува, но с уважение към личността на другите и това е единственият стимул за промяна към по-добро. А мачкането само включва стратегията "напук", самоцелната съпротива, неверието в себе си, отмъстителността, пасивността. Две различни родителски реакции - две коренно различни послания за детето. Само от една случка! ...
На тръгване не се сдържах и отидох да попитам австрийката какво каза на сина си. Тя се усмихна: "А, казах му, че тази игра и аз съм я играла някога, но има втора част." Не мисля да коментирам повече.
Супер история! Не съм поддръжник на насилието.
Продължавайте да ни оплювате, и скоро ще загубим и малкото достойнство което ни е останало. А човек без достойнство е човек без ценности. Такъв, който отстранява нещата които не му харесват, по начин, който другите не харесват.
Мадлен, въпреки, че е от пословично патриархално-простоват резерват, е достатъчно умна и чрез притчи (не е необходимо случката да е вярна) успява да предаде послания, водещи цивилизационното развитие във вярна посока
Sabina Ivanova Както каза един „сериозен“българин наскоро,колкото и крясъци,унижения и побои да е отнесъл един малчуган,това е по-скоро възпитателно,и не е определящо за това каква личност ще се изгради в бъдеще,освен ако…забележете,не е малтретиран сексуално!!!тогава и само тогава смята той,може да има проблем….в бъдеще!подобно е мисленето на повечето от българите!Е какво бъдеще градиме!?А когато се опиташ да му обясниш,той тайничко,пък и понякога явно ти се присмива,защото виждаш ли..ти си толкова прост!!!
Само не разбирам защо трябва да се разграничават български и австрийки семейства. Лоши родители има на всякъде. Живея в британия, виждам достатъчно деца, които са им дадени телефони, за да мълчат по време на вечеря и виждам достатъчно майки, които крещят и навикват на децата си. Да не споменавам майките тинейджърки, които оставят децата си сами докато флиртуват с барманите.
Поредната „статия“, целяща опетняването на облика на българина в собствените ни очи. Критикувате родителите как възпитават децата си, а се опитвате да възпитавате цял народ с не по-добри методи. Омръзна ми да слушам и да чета за това колко са лоши българите защото са българи и колко са велики не-българите, защото са такива. Не мислете, че по този начин изпъквате на фона на останалите си свъх зли събратя. Точно обратното. Намерете друг начин за помпане на виртуалното си его.
Статията, бих казал, е написана с доста мек тон, докато реалността е страшна, като се има предвид, че старата ме е мачкала докато не навърших 30г. А късметлиите с кротки майки са намазвали колана на пияния или трезвения тати. Нямам познат или роднина от мъжки пол, който да не е бил унизен от колана на баща си. Даже бях фрапиран, когато и една дама ми призна, че е била бита от баща си с колана.
В момента пък, наблюдавам и другата крайност – прекомерна защита и оправдаване на детето и принизяване на възпитателите и тяхното мнение. Резултатите ги виждаме в поведението на настоящите безпардонни тийнейджъри.