Начало / Интервюта / Белизар Маринов – Вдъхновявам екипа си с личен пример и силна визия
Белизар Маринов – Вдъхновявам екипа си с личен пример и силна визия

Белизар Маринов – Вдъхновявам екипа си с личен пример и силна визия

4 мин

Белизар Маринов е на 25 години. Финансист е по образование с дипломи от България, Холандия и САЩ. В момента е част от екипа на инвестиционния фонд Eleven. Също така е член в управителния съвет на ABLE (Асоциацията на българските лидери и предприемачи).
Белизар е непримирим по природа и оптимист по убеждение. Тайно се надява да стане предприемач докато е все още модерно.

Здравей, Зарко! Как върви работата в управителния съвет на ABLE? Лесно ли е петима лидери да работят заедно?

Работата е интензивна и вдъхновяваща едновременно. В моментите в които се сблъскваме с чуждите мнения научаваме и най-много за себе си. Както обичам да казвам, ако двама души винаги са на едно и също мнение, единият е излишен. Когато работиш с лидерски личности е неизбежно да имаш сблъсък на позиции. Но аз имам честта и удоволствието да съм в екип от хора, зад чиито думи стоят и много дела.

Ръководиш организация от близо 200 души. Какви са най-големите предизвикателства при воденето на толкова много хора?

Ние сме млада организация с крехка структура. Предизвикателство е да се канализира енергията и креативността на толкова много будни хора, така че те да усещат развитието на организацията като част от своето личностно развитие. Предвид че се работи на доброволни начала, ръководителите трябва да напътстват членовете на общността от една страна като дават личен пример, но от друга страна без да монополизират самоинициативата. Предизвикателство е да се осигури прозрачност и координираност, като в същото време се минимизира нуждата от административни порядки. Разбира се има едно енигматично решение за тези казуси и това е силната визия. Визията трябва от една страна да е обществено значима и от друга страна да се припознава и интерпретира недвусмислено от критичната маса от хора в организацията.

Намираш ли разлика между мотивацията на хората в частния и неправителствения сектор? Заплатата според теб прави ли хората по-мотивирани и отдадени?

Разбира се двете сфери се задвижват от различни сили. Първопричината да ходим на работа е да осигурим благосъстоянието на себе си и близките ни хора. Дискусионен е въпросът дали отдадеността в неправителствения сектор е чист алтруизъм или специфична форма на задоволяване на личното его. В крайна сметка аз вярвам, че повечето хора в неправителствения сектор са отдадени на пътя, а не на целта. Те се вълнуват от това как живеем отвъд измеримите индивидуални постижения. Човек е ограничен в количеството работа, което може да извърши за единица време, но неограничен в удовлетворението, което може да си достави чрез свършеното. В този смисъл надницата има намаляващо значение при увеличаване на личното щастие. Лидерите в обществения сектор са предизвикани да мотивират и възнаграждават до голяма степен с вдъхновението и преживяванията, които донасят на своите съмишленици.

В Eleven хората са много надъхани в това, което правят. Как успявате да поддържате толкова високо ниво на ангажираност от страна на служителите?

Магията при нас е средата. Eleven има малък екип, но работното пространство е изпълнено с много креативни и амбициозни хора, които работят с нас без да са наши служители. Отивайки на работа знаеш, че ще си под един покрив с иноватори и фантазьори - хора, виждащи възможности там, където другите виждат проблеми. Разбира се и в нашия офис има несгоди - например да се окаже, че е счупена хилката за тенис или пък че кучето е откраднало нечия баница. Като цяло призванието да работиш със стартъп компании е почти толкова вдъхновяващо колкото да имаш собствена такава, с разликата, че не ти се налага да пишеш код в малките часове на нощта 🙂

Сподели някой от най-важните лидерски уроци, които си научил през последните 2 години в ABLE?

Аз бих перифразирал въпроса на най-важните уроци, които съм усвоил... Има много принципи на доброто лидерство, които са дефинирани от умните хора на света. Предизвикателството е човек да ги практикува и развива у себе си. Бих казал, че се научих да слушам повече, като това следва от работата ми с други силни по характер личности. Развих навика да подхождам към нещата, които обединяват хората, а не към детайлите, които ги делят. Развих способността да оценявам и приемам различните форми на мотивация, към които всеки индивидуално реагира. Успях да видя, кога лидерът трябва да бъде дипломат и кога пълководец.

Какво е посланието ти към читателите на Leadership.BG?

Не се страхувайте да надцените собствените си възможности, пазете се от това да подцените какво може да научите.

Кратък линк към настоящата публикация: http://ld.rs/belizar

Повече информация за Мирослав Джоканов

Мирослав Джоканов
CEO на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE) (2012-2013) | Преподавател в Софийския университет (2012-2014) | Мениджър във VMware (2014-2016) | CEO в Shkolo.bg | Предприемач и ментор | Учил в България и САЩ

Един коментар

  1. Явор Попов

    „Не се страхувайте да надцените собствените си възможности, пазете се от това да подцените какво може да научите.“
    Браво бе, Зарко! : )

Отговори на Явор Попов Отказ

Електронната поща няма да се показва. Задължителните полета са маркирани с *

*